Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                          гр.Сливен, 27.05.2016г.

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 548 по описа на съда за  2015 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от последния възражение се предявяват исковете. Сочи се, че ответникът е потребител на топлинна енергия и задължението му е формирано от сума за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, сума за отчет на средствата за дялово разпределение и за обслужване на партида.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи  главница 374,25 лева и мораторна лихва до 30.10.2014 година в размер на 76,88 лева. Претендират се  лихви и разноски, направени в заповедното производство.

От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че от 12.09.2011г. ответникът не е нито собственик, нито ползвател на имота, поради това, че с постановление от 03.08.2011г. на ЧСИ М. М. имота е възложен на „Банка Пиреос” АД. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от пълномощник само в първото съдебно заседание.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Процесуалният му  представител оспорва исковете като неоснователни и моли за отхвърлянето им.Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът Д.К. е бил собственик на недвижим имот в гр.С., кв.”С. З.” ..-.-., който представлява апартамент в сграда етажна собственост. С постановление от 03.08.2011г. по изп.дело №17/2011г. на ЧСИ М. М. имота е възложен на „Банка Пиреос България” АД. Постановлението е влязло в сила на 12.09.2011г.и е вписано в службата по вписвания на 28.09.2011г. Въводът във владение на новия собственик е извършен на 10.06.2013г., като в протокола липсва подпис на ответника и не се установява да е присъствал, както и не е ясно каква е причината за провеждане на това действие от ЧСИ след почти две години от възлагането на имота.

Със заповед № 2763/05.11.2014г., по ч.г.д. № 4265/2014г. на СлРС е разпоредено ответникът Д.И.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ”ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. ”Стефан Караджа” № 23, представлявано от С. Т. К. чрез адв. Г., сумата от 374.25 лв. /триста седемдесет и четири лева и 25 ст./ за ползвана топлинна енергия за периода от 01.11.2011 г. до 30.09.2013 г. за обект, находящ се в гр. С., кв. „С. З.” ..-.-., мораторната лихва за забава за периода от 31.10.2011 г. до 30.10.2014 г. в размер на 76.88 лв. /седемдесет и шест лева и 88 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща заплатена държавна такса.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковите претенции с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответникът, че дължи на ищеца сумите, за които срещу него е  издадена заповед за  изпълнение  по чл.410 от ГПК са допустими, но  разгледани  по същество  са  неоснователни.

За процесния период от  01.10.2011г. до 30.09.2013г. ответникът не е бил собственик на обекта на адрес гр.С.,  кв. „С. З.” ..-.-., нито е имал качеството на титуляр на вещно право на ползване, тъй като имота е придобит от „Банка Пиреос България” АД с влязлото в сила на 12.09.2011г. постановление за възлагане. По тази причина ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. При липса на качеството потребител на топлинна енергия липсва и задължение за заплащане на сумите за периода, през който друго лице е имало посоченото качество като собственик на имота. Това, че новият собственик е въведен по-късно във владение на имота не поражда задължения за ответника, за който не се установява да е присъствал при въвода и забавата за неговото извършване да е по негова вина, както и не се установява да е ползвал имота за процесния период. Поради това процесните вземания не се дължат от ответника.

Предвид изложеното, предявените положителни установителни искове за дължимост на главницата и на мораторната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4265/2014г. на СлРС, следва да се отхвърлят изцяло.

С оглед изхода на процеса на ответника следва да се присъдят претендираните разноски по делото, които възлизат на 400 лева.

Ръководен от горното, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Ст. Караджа” № 23 против Д.И.К. с ЕГН-********** *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК за  признаване  за  установено, че  ответникът  дължи  сумите, за които срещу него на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4265/2014г. на СлРС е издадена заповед №2763/05.11.2014г. за  изпълнение на парично  задължение, а именно сумата от 374.25 лв. /триста седемдесет и четири лева и 25 стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода от 01.11.2011 г. до 30.09.2013 г. за обект, находящ се в гр. С., кв. „С. З.” ..-.-., мораторната лихва за забава за периода от 31.10.2011 г. до 30.10.2014 г. в размер на 76.88 лв. /седемдесет и шест лева и 88 стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.11.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.К. с ЕГН-********** *** разноските по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: