Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       374

  

гр.Сливен,    04   май  2016  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на    единадесети април   през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 55/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявени са искове с правно основание  чл.  45 от ЗЗД във вр. с чл. 288а, ал. 3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./.

             

 В Исковата си молба ищецът - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  заявява, че  на основание чл.288а, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Гаранционен фонд по щета № 12-0184/20.12.2010 г. възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган на 06.01.2011 г. сумата 1 923,99 лв. като парична равностойност па 983.72 евро по курса за деня, като от ГФ били заплатени разходи по обработка на щетата в размер на общо 121,10 лв.,  съгласно приложената фактура. Всички суми били във връзка с изплащане в полза на Уанг Фан (Шап§ Рап) от Падуа, Италия, на обезщетение за имуществени вреди по собствения му лек автомобил „Додж Калибър" с рег.№ DР 279 DК от ПТП, настъпило в Италия на 02.07.2010 г. на път „А/51", км. 19V+300.

Виновен за катастрофата с 50 % принос за настъпване на вредите бил ответникът Г.Й.Т., който управлявайки товарен автомобил „Скания 124" с ДК № Е 30 52 ВТ,  поради неосигуряване на достатъчно странично разстояние ударил лявата част на спрения на платното за движение „Додж Калибър", собственост на Уанг Фан ( WANG FAN ) от Падуа, Италия.

В нарушение на чл.259,  ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) ответникът управлявал увреждащия товарен автомобил, без да има за него действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

Потърсили  ответника да възстанови платеното от Фонда, но и до днес лицето не било погасило дори част от задължението си.   

     Поради изложеното  молят съда   на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а, ал.З във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.)  да осъди  Г.Й.Т. да заплати на Гаранционен фонд   сумата  2 045,09   (две хиляди четиридесет и пет лева и 9 ст.) лева, представляваща изплатените от Гаранционен фонд суми във връзка с изплащане в полза на Уанг Фан (WANG FAN ) от Падуа,  Италия, на обезщетение за имуществени вреди по собствения му лек автомобил „Додж Калибър" с рег. № DР 279 DК от ПТП, настъпило в Италия на 02.07.2010 г. на път „А/51", км. 19+300, ведно със законната лихва върху исковата сума,  считано от датата на завеждане на Исковата молба до окончателното изплащане.   

     Претендират направените по делото   разноски.

В предоставения едномесечен срок   е депозиран   Отговор на ИМ от адв.   Евгения Иванова - пълномощник на ответника в който счита предявения иск за неоснователен. Оспорва всички фактически твърдения в ИМ, в това число и че ответника е виновен за причинените вреди. Оспорва, че третото лице е претърпяло вреди и има причина връзка между вредите и действията на ответника. Прави възражения за изтекла погасителна давност.  ГАРАНЦИОНЕН ФОНД възстановявал сума изплатена от компенсационен орган на държава членка,  когато в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не можел да се определи застрахователя. В конкретния случай в т. 8 от Приложения КП  бил посочен въпросния застраховател – ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”. Оспорва истинността на двустранен КП,  придружен с превод на български език, документ съставен на италиански език и обозначен в приложения превод на български език и представляващ Експертиза № 165698.  В случай, че този документ действително представляват извънсъдебна експертиза,  то възразява да се приема на това основание.  Оспорва Фактура за професионални услуги, както и документ съставен на италиански език с посочена дата на издаване  2  ноември 2010 година. Моли съда да постанови решение с което да се отхвърли изцяло предявения иск.

    В с.з. ищецът , редовно призован  се представлява се от адв.  Н.П. ***, който поддържа   така представената ИМ изцяло.         

            Ответникът, редовно призован  не се явява и не се представлява в с.з.   По делото е постъпила Молба, входирана в СлРС на  11 март 2016 г.  от  адв. Евгения Иванова  - процесуален представител на ответника с която  желае да се даде  ход на делото като изрично заявява, че желае делото да се гледа в отсъствие на ответника. Поддържа всички възражения направени в Отговора на ИМ в това число и оспорването на  част от писмените доказателства, представени с ИМ като в случай, че  ищецът желае да се ползва от тях  моли да се открие производство по оспорването им.  Няма други доказателствени искания.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

     По делото е приложено Копие от Двустранен констативен протокол за ПТП от 2 юли 2010 г.  с подписи на водачите в поле 15,   Препоръчано писмо с обратна разписка , получено  на 23 юли 2010 г.  за уточняване и оценяване на щетите;    Писмо  от 22 септември 2010 г. за възлагане на лице да завърши проверките им относно  дължимата сума, Експертиза № 165698  с дата на възлагане на поръчката – 4 октомври 2010 г.,   

            По делото  са представени и 4 бр. снимки на увредения автомобил  с рег. № DР 279 DК

 Приложена е  Фактура за професионални услуги  № 765  от 8 октомври 2010 г. с нетна сума за плащане 72.22 евро.

 Представено  е писмо от 3 ноември 2010 г.  до „БАНКА ПОПОЛАРЕ ДИ ЛОДИ” – МИЛАНО  за заплащане на сумата 668.50 евро в полза на  УАНГ ФАН.

Видно от Писмо от 3 ноември 2010 г.  до НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ  обезщетението е 668.50 евро, разход 72.22 евро и такси за обработка 200 евро  с уточнението, че искането на ответната страна е уредено на базата на поделена отговорност  за произшествието -  50 %.      Сумата  трябва да се изплати без такси в срок до 3 януари 2011 г. в Италия по посочена банкова сметка. ***ата сума автоматично се начислява лихва за забава в размер на 12 % годишно.   

 С Писмо  от същата дата до НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ е изпратена информация за уреждането на щетата по отношение на страните, участвали в ПТП.

До ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  с вх. № 08-01-269 от 20 декември 2010 г.  е изпратена претенция за възстановяване на изплатено обезщетение на НББАЗ  на UCI по щета, причинена от не застраховано МПС  с  българска регистрация.  Щета № GF-10-275  I  техен реф. № 10/022777 MEC BG.  Обща сума 983.72 евро.

По делото е  представен ДОКЛАД ПО ЩЕТА за имуществени вреди № 12 0184 от 20 декември 2010 г.  и съгл. Чл. 288, ал. 12 от КЗ сумата за предявяване по „регрес”  - 2 010.04 лева.

До ответника е изпратена РЕГРЕСНА ПОКАНА с изх. № ГФ – РП – 737 от 4 септември 2015 г.   в която на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ в едномесечен срок от получаването на настоящата покана следва да внесе  сумата 2 010.04 лева в касата на Гаранционен фонд  по указана сметка.

Регресната покана е получена  на 12 септември 2015 г. лично от ответника.  

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание  чл.  45 от ЗЗД във вр. с чл. 288а, ал. 3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ ищецът Гаранционен фонд, който  е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение –чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

От представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП- Съобщение за ПТП се установи, че  02.07.2010 г. е настъпило ПТП  лек автомобил „Додж Калибър”, собственост на  Фан Уанг и МПС„Скания 124” с ДК№ Е3052 ВТ, управлявано от ответника  Г.Й.Т.. Причина за настъпване на ПТП е обозначено-  движение в различни ленти на платното. Вследствие на ПТП са причинени материални щети на  Додж Калибър”, собственост на  Фан Уанг. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на този протокол и съдът е откри производство по чл. 193 от ГПК като указа на ответника, че тежестта на доказване лежи върху него.  Този документ е подписан от ответника и доколкото автентичността му не е оспорена, дори да е частен в обсъжданата му част, той има материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодни за него факти, чието осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото. В същия протокол е посочено, че ответникът е станал причина за ПТП.

Установи се от приетото като доказателство писмо от трето неучастващо в производството лице- Булстрад  Виена Иншурънс груп, че за  МПС с рег. № Е  3052ВТ няма издадени застраховки по ГО.

Ответникът оспорва в отговора на исковата молба и истинността на експертиза № 165698, фактура за професионални услуги и документ, съставен на италиански език с дата 03.11.2010 г. и място на издаване гр. Милано. По отношение на тези писмени доказателства, съдът откри производство по оспорването им.

Представените от ищеца  експертиза № 165698, фактура за професионални услуги и документ, съставен на италиански език с дата 03.11.2010 г. и място на издаване гр. Милано са оспорени от пълномощника на ответника относно тяхната истинност. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата сила на документа и затова то влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Оспорените писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, поради което защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото. В този смисъл не е следвало да се  открива производство по оспорването им при условията на чл. 193 от ГПК.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ , основано на Директива 2000/28 / ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките "ГО". 

В случая по административната преписка на Централната италианска служба е извършен опис и остойностяване на щетите от назначена техническа експертиза, възложена на  доверено лице Кантора КД „Кавалин” Падуа.  Изготвена е експертиза, съгласно която е  определено обезщетение в размер на 1 337 евро. На собственика на  увреденото МПС е преведена половината от определената сума , а именно 668.50 евро.. Видно от приетия по делото като доказателство документ , представляващ иск за възстановяване на суми предявен от Национална италианска служба до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, претенцията е за сумата 940.72 евро, представляваща  обезщетение, разходи и такси за обработка. Искането е уредено на базата на поделена отговорност за произшествието- 50%.

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изпратило на Гаранционен фонд претенция за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация в размер на сумата 983.72 евро. Изготвен е доклад по щета № 120184/20.12.2010 г. от Гаранционен фонд с нареждане  да се изплати на  НББАЗ сумата 1923.99 лв. Определена е сума за предявяване на регрес срещу Г.Т. в размер на  2010.04 лева

 Съгласно чл. 288а от КЗ /отм./, Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ в случая, действащ като компенсационен орган, регламентирани от чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество.

 Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили . Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.

 На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

 В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./   , тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС Република Италия, виновният водач на МПС в случая ответника  не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.

 Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника, като е прието , че е налице поделена отговорност за произшествието- 50 %.

 Размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП /в случая на Р Италия/.

В решенията си, касаещи определяне на застрахователни обезщетения за материални щети ВКС приема, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не може размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетяване на вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цени в случая на Италия. Дължи се стойността на възстановителния ремонт, която в процесния случай е определена от компенсационния орган на Италия в съответствие с прието експертно заключение / Решение № 1/02.02.2011 г. на ВКС по т.д.№ 263/10 г., II т.о., ТК, определение № 232/08.04.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1072/12 г., II т.о./.

 Ответникът не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на плащането  на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

 След като ответникът  е бил надлежно поканен   да преведе по сметка на ГФ изплатената от фонда по щетата сума в размер на  2010.04 лв.  но погасяване на това парично задължение не е извършено, то и исковата претенция се явява основателна , но до размера на сумата  1 923.99 лева. Останалата сума в размер на  121.10 лв. не представлява заплатено обезщетение , а направени разноски на 05.01.2016 г. , които е следвало да бъдат претендирани като разноски в производството. За тези суми ответникът не е надлежно уведомен.

Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Неоснователно е направеното от пълномощника на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Правото на регресен иск за застрахователя е възникнало от датата на плащането – 06.01.2011 година и от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която към датата на предявяване на иска не е изтекла. Исковата молба е изпратена по пощата и е с клеймо 06.01.2016 г.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 76.96 лв. заплатена д.т.   и  300  лева адвокатско възнаграждение.  

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Г.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  с  ЕИК             със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2  със съдебен адрес:***, офис 5 чрез адв. Н.П. *** сумата 1 923.99 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди на терто лице, вследствие настъпило ПТП в Италия на 02.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от  датата на завеждане на исковата молба 07.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА Г.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  с  ЕИК             със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2  със съдебен адрес:***, офис 5 чрез адв. Н.П. *** разноски в размер на  376.96 лева.

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: