Р Е Ш Е Н И Е  385

09.05.2016 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 15.04.2016г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: Т.И.

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело 57 по описа за 2016 година.

 

В исковата си молба М.Г.Д. *** излага, че на 19.05.2006г. СлРС издал, в производството по гр.д.№ 1056/2006г., изпълнителен лист, с който бил осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен сумата 448.02лв., представляваща  стойността на доставена от последното и неплатена от мъжа, питейна вода за периода 29.01.1999г.- 30.09.2005г., дължима заедно със законната лихва, считано от 15.05.2006г.; също и 202.42лв., представляващи мораторна лихва, както и разноски по делото, в което е издаден листа- в размер на 14.01лв. След това листа бил образуван- през 2006г., в изпълнително дело.

Д. твърди, че задълженията вече са погасени, с изтекла в негова полза погасителна давност-тригодишната, предвидена в чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Поради това предявява иск, насочен срещу дружеството, по който претендира съда с решението си да приеме, че не му ги дължи. Претендира разноските, които е направил в настоящото производство.

На ответното дружество е връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който се заема позиция, че иска не е основателен- защото никое от задълженията му не е погасено по давност. Също претендира сторените от него разноски по делото.

            Производството се движи по правилата на общия исков процес.

            В проведеното открито съдебно заседание ищеца не се явява. Депозира обаче, чрез процесуален представител- адвокат, писмено становище, че иска се поддържа. Ответното дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие и по същество се поддържа позицията, заета в писмения отговор.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от единственото приложение на исковата молба, на 19.05.2006г. СлРС е издал, в производството по ч.гр.д.№ 1056/2006г. и по реда на чл.242 и сл. от ГПК/отм./, на основание документ, предвиден в чл.237 от ГПК/отм./, изпълнителен лист, за следните задължения на Д. към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-Сливен” ООД- гр. Сливен: 448.02лв., представляваща  стойността на доставена от последното и неплатена от мъжа, питейна вода за периода 29.01.1999г.- 30.09.2005г., дължима заедно със законната лихва, считано от 15.05.2006г.; също и 202.42лв., представляваща мораторна лихва и разноски по делото, в което е издаден листа- в размер на 14.01лв.

Всъщност, може да се коментира, че дружеството е вписано в листа с различна от посочената в предходния абзац фирма, а именно- „Водоснабдяване и канализация”ООД; фирма, която то никога не е имало, видно от справка в интернет –страницата на Търговския регистър. Така също, в листа задължението на Д. е непълно индивидуализирано, защото въобще не става ясно за кой/какъв обект се дължат паричните суми по листа. Явно е, че за докладчика по това частно гражданско дело тези подробности са били незначителни. Така или иначе, листа, както и кредитора, длъжника и паричните суми, са факт.

Факт е също, че към момента фирмата на търговското дружество –ответник, е „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като ищеца се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, по чл. 111, б. „в” от ЗЗД- краткия тригодишен давностен срок. Искът е допустим- безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответника, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са вписани като длъжник, респ. кредитор, в издаден от Сливенски районен съд изпълнителен лист.

Разгледан по същество иска е основателен, защото:

Единственият довод на ищеца, че не дължи сумите по исковата молба е, че в негова полза е изтекла погасителна давност. Института на погасителната давност е уреден в ЗЗД: чл.110-чл.120. С чл.110 е установен общ петгодишен давностен срок, а с чл.111- в отклонение от това правило- тригодишен. С изтичането на последния именно се погасяват и вземанията на ВиК- дружествата- за доставената от тях питейна вода; топлофикационните дружества -  за доставената от тях топлинна енергия и т.н. – на осн. чл.111 б „в” от ЗЗД, защото това отдавна е трайно установеното разбиране в съдебната практика, вкл. и на ВКС, намерила израз в редица задължителни за съдилищата решения.

От единственото приложение на исковата молба се установи, че на 19.05.2006г. СлРС е издал изпълнителен лист, за парични задължения на Д. към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”- за стойността на доставена от последното и неплатена от мъжа, питейна вода и за обезщетение за забавата в плащането й- т.н. мораторна лихва. Съвсем ясно е, че от онзи момент е изминал достатъчно дълъг период от време- приблизително десет години и поради това категорично може да се приеме че, по аргумент от втората част на б.”в” от чл.111 от ЗЗД,  вземанията са погасени по давност. Всъщност, вземанията са погасени и с общия давностен срок. Този извод се налага, тъй като от ответника не се ангажираха доказателства, че в периода от време от издаването на листа, е предприемал действия, с които давността е била спирана или прекъсвана. Казаното не се опровергава дори и от наличието на изпълнително дело, образувано въз основа на същия изпълнителен лист, каквото твърдение излага Д. в исковата си молба. Видно от номера на последното- 20062230400457, то е образувано през далечната 2006-та година.

Тъй като вземането за разноски, направени от кредитора в производството за издаване на изп.лист са дължими от длъжника доколкото са дължими другите суми, за които е издаден листа, то в случая трябва да се приеме, че Д. не дължи на ВиК  и сумата 14.01лв.

Горното означава, че отрицателния установителен иск е изцяло основателен.  По тази причина и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, ВиК дължи на Д. сторените от последния разноски в настоящото дело. Те пък са в размер 350лв., от които: 50лв. – заплатена държавна таса за образуване на делото, видно от платежно нареждане № 00324091/ 07.01.2016г. и 300лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат, видно от ДПЗС № 0000049302/ 06.01.2016г.

По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 от ГПК, на ответника не се следват разноски.

При горните съображения Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЕМА на осн.чл.124, ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв.Пл.Г. *** НЕ ДЪЛЖИ на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността-  ул. ”6-ти септември” № 27, с БУЛСТАТ 829053806, поради погасяването им с изтекла в полза на физическото лице давност, сумите, за които на търговското дружество е издаден, на 19.05.2006г., в производството по ч.гр.д.№ 1056/2006г. и по реда на чл.242 и сл. от ГПК/отм./, на основание документ, предвиден в чл.237 от ГПК/отм./, изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД със седалище гр.Сливен да заплати на М.Г.Д. с ЕГН **********,  на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 350лв. ( триста и петдесет лева), представляваща пълния размер на направените от мъжа разноски в настоящото производство.

 ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО, искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД със седалище гр.Сливен да му бъдат присъдени сторените по настоящото дело разноски.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: