Р Е Ш Е Н И Е  384

09.05.2016 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 15.04.2016г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: Т.И.

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело 73 по описа за 2016 година.

 

В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него  е открита партида за недвижим имот в с. М., община Сливен, който е свързан към водопреносната мрежа и до който то доставя питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника А.С.Р., възниквало задължение, на основание Общите му условия- чл.31 ал.2 /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на количеството вода. 

Ищецът твърди, че мъжа не изпълнил задължението си за периода 01.06.2009г.- 31.08.2015г., а с това не само станал негов длъжник, но и изпаднал в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва за забава дружеството депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, при което от Сливенски районен съд /СлРС/ му била издадена заповед за изпълнение. Срещу нея обаче Р. депозирал възражение, което го мотивира да предяви установителен иск по смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК  и да претендира съда с решението си да приеме за установено, че ответника му дължи главница в размер 670.22лв., заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението и до окончателното й изплащане; лихва за забава, натрупана върху нея към 01.10.2015г. в размер 198.39лв. и разноски от 26лв.

Ищецът претендира и разноските, направени от него в установителното исково производство.

На ответника е връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който оспорва частично задължението си- счита, че не дължи част от сумите, тъй като за тях вземането на ищеца е погасено, с изтекла давност- кратката, тригодишна, по чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. По тази причина намира, че не дължи главница от 342.98лв. и мораторна лихва за забава от 154.10лв, за периода 30.06.2009г.- 31.10.2012г.

            Производството се движи по правилата на общия исков процес.

            В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие-адвокат, който по същество не оспорва позицията, заета в писмения отговор на ответника, с изключение на вземане за един месец- според представителя на ВиК, не е погасено по давност задължението на Р. за м.10.2012г. Ответникът не се явява в заседанието. Депозира обаче, чрез процесуален представител- адвокат, писмено становище, което е със съдържание, идентично с писмения отговор. Също претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.4282/2015г., в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 12.11.2015г. СлРС е издал на ВиК заповед за изпълнение- № 2784, с която е разпоредил на А.С.Р. да му заплати следните суми: 670.22лв., представляваща  стойността на доставена от последното и неплатена от мъжа, питейна вода за периода 01.06.2009г.- 31.08.2015г., дължима заедно със законната лихва, считано от 11.11.2015г.; също и 198.39лв., представляваща мораторна лихва, изтекла към 01.10.2015г. и разноски по делото- 26лв..

В двуседмичен срок Р. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, против нея- чрез представянето на празна бланка.

Съдът няма да коментира, въпреки че ги прие като писмени по делото доказателства, представените от ищеца фактури- с исковата му молба, и карнети- в хода на делото. Това не  е необходимо, защото ответника не оспорва отделните вземания, а и като цяло, нито по основание, нито по размер, а единствено се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност- за част от процесния период от  време, респ. за част от вземанията.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение указания на съда, по чл.415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок. Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответника, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.

Разгледан по същество иска е частично основателен, защото:

В писмения си отговор ответника се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, по чл. 111, б. „в” от ЗЗД- краткия тригодишен давностен срок. По тази причина не е необходимо, а дори съда няма право, да обсъжда/ изследва наличието на материално-правни основания за вземанията на ВиК.

 Института на погасителната давност е уреден в ЗЗД: чл.110-чл.120. С чл.110 е установен общ петгодишен давностен срок, а с чл.111- в отклонение от това правило- тригодишен. С изтичането на последния именно се погасява и вземанията на ВиК- дружествата- за доставената от тях питейна вода; топлофикационните дружества -  за доставената от тях топлинна енергия и т.н. – на осн. чл.111 б „в” от ЗЗД, защото това отдавна е трайно установеното разбиране в съдебната практика, вкл. и на ВКС, намерила израз в редица задължителни за съдилищата решения.

От приложеното към настоящото дело, ч.гр.д.4282/2015г. се установи, че в него се е развило т.н. заповедно производство. То е образувано по заявление на ВиК, депозирано пред съда на 11.11.2015г. Вземанията, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК, пък обхващат периода 01.06.2009г.- 31.08.2015г. Ищцовото дружество изрази съгласие с твърдението на ответника, че част от вземането – за част от периода, е погасено по давност. Изключение прави последния от месеците, ограничаващ оспорения от Р. период- според ищеца, вземането му за м.10.2012г. не е погасено по давност, както счита ответника. Съдът споделя позицията на ВиК- защото действително, общоизвестно е, поне в гр.Сливен, че вземанията на това дружество- доставчик на питейна вода, следва да се заплащат от потребителите на тази услуга в тридесетдневен срок от издаване на фактура за съответния месец. В случая, видно от приложенията на исковата молба, за задължението на Р. за м.10.2012г., ВиК е издало фактура- тя е с №0004939256 и е от 31.10.2012г. / на стойност 6.48лв./. Това означава, че потребителя трябва да я заплати до края на следващия месец- м.11.2012г., т.е. от изтичането на този срок лицето изпада в забава. От същия момент пък- 01.12.2012г., започва да тече и погасителната давност и изтича на 01.12.2015г. Тъй като заявлението си ВиК е депозирало пред СлРС на 11.11.2015 е ясно, че давността за вземането за м.10.2012г. не е била изтекла към него момент - оставали са още двадесетина дни. Тук трябва да се коментира, че с депозирането на заявлението давността е прекъсната- защото чл.116 б.”б” от ЗЗД предвижда, че предявяването на иск прекъсва давността, а съгл.чл. 422 ал.1 от ГПК, установителния иск за съществуване на вземането се смята предявен  от момента на подаване на заявление по чл.410, респ. 417 от ГПК.   

За предхождащия го месец обаче- м.09.2012г., вземането е било погасено по давност, защото фактурата за него- №000488334,1 е издадена на 30.09.2012г. и погасителния срок за това вземане е запознал да тече от 31.10.2012г., като е изтекъл на същата дата, през 2015г. Ясно е при това положение, че и всички предхождащи го вземания също са погасени по давност. Под вземания следва да се разбират както такива за главница – стойността на питейната вода, така и за обезщетение за забавата, в която длъжника е изпаднал- т.н. мораторна лихва.

При горните разсъждения съда приема, че Р. не дължи на ВиК от сумите, за които на последното е издадена заповед за изпълнение, онези за периода м.06.2009г.- м.09.2012г.вкл., които са на стойност: главница от 336.50лв. и мораторна лихва за забава от 152.26лв. /получени, след като от безспорните по делото размери съотв. 342.98лв. и 154.10лв., съда приспадна непогасените по давност вземания за м.10.2012г.: 6.48лв.- главница и 1.84лв.- лихва за забава, които са видни от представеното със заявлението, по което е образувано ч.гр.д.№4282/2015г. на СлРС, извлечение/. За останалите вземания, извън този период, вземанията на ВиК не са погасени по давност и по тази причина са дължими от Р.. Т.е., за тях иска е основателен.

Тъй като вземането за разноските, направени от кредитора в заповедното производство, са дължими от длъжника доколкото са дължими другите суми, за които е издадена тя, то в случая трябва да се приеме, че Р. дължи на ВиК за разноски в заповедното производство не 26лв.- колкото е по заповедта за изпълнение, а само 14.63лв.

Горното означава, че положителния установителен иск е частично основателен. По тази причина и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, Р. дължи на ВиК сторените от последното разноски в настоящото установително производство, съразмерно уважената част от иска. Разноските на търговското дружество са в общ размер 435лв., от които: 75лв. – доплатена държавна такса за образуване на делото, видно от платежно нареждане № 00354844/ 07.01.2016г. и 360лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат, видно от документите, представляващи листи №№ 24 и 25 от настоящото дело. Ето защо на ВиК ще бъдат присъдени разноски от 244.86лв.

По аргумент от ал.3 на чл.78 от ГПК, на ответника също се следват разноски- част от направените от него в установителното исково производство. Общият им размер е 300лв.- адвокатско възнаграждение за пълномощника му. Ето защо на Р. ще бъде присъдена на това основание сумата 131.13лв.

При горните съображения Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

ПРИЕМА на осн.чл.124, ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.Р. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** ДЪЛЖИ на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК 829053806, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността-  ул. ”6-ти септември” № 27, следните от сумите, за които на това дружество е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4282/ 2015г. на СлРС, заповед за изпълнение- № 2784/ 12.11.2015г., а именно:

- 333.72лв. ( триста тридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща стойността на ползвана, но незаплатена от Р. питейна вода, за периода м.10.2012г.вкл.- м.08.2015г.вкл., и

- 46.13лв. (четиридесет и шест лева и тринадесет стотинки)- мораторна лихва, а

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, поради погасяване на вземанията на търговското дружество с изтекла в полза на мъжа погасителна давност- тригодишна по чл.111 б.”в” от ЗЗД, за периода м.06.2009г.вкл. – м.09.2012г.вкл., а именно:

- за разликата над 333.72лв. до пълния заявен размер- 670.22лв., касателно главницата и  

- за разликата над 46.13лв. до пълния заявен размер- 198.39лв.- касателно мораторната лихва.

ОСЪЖДА А.С.Р. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК 829053806,  на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 14.63лв. (четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща част от направените от търговското дружество разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4282/2015г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над този размер до пълния търсен- 26лв.

ОСЪЖДА А.С.Р. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК 829053806,  на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 244.86лв. (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща част от направените от търговското дружество разноски в настоящото гр.д.№ 73/2016г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над този размер до пълния търсен, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК- 436.50лв.

ОСЪЖДА  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК 829053806  да заплати на С.Р. с ЕГН **********,  на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК сумата 131.13лв. (сто тридесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща част от направените от мъжа разноски в настоящото гр.д.№ 73/2016г. по описа на СлРС, а ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над този размер до пълния търсен, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК- 300лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: