Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       312   

 

гр.Сливен,     14   април   2016 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 101/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правното си основание   чл. 124 ал. 1 във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК.

 

 Ищецът – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”  ООД   чрез пълномощника си адв. Н.К. *** срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск във връзка с подадено възражение от длъжника Д.Д.М.  с адрес: ***,     срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4272/2015 г.  по описа на СлРС за парично вземане за доставена и консумирана питейна вода за периода от 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г.  на адрес:   с. Младово, Общ.Сливен.

В дружеството  „В и К - Сливен” ООД   имало открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Младово, Общ.Сливен  с титуляр на партидата ответника - Д.Д.М.. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали достави на питейна вода.     Доставената и консумирана питейна вода,  както и отведената такава за периода 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г.   се отчитала по тази партида от представител на дружеството и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата  и ответник по настоящия иск, възниквало задължението в тридесет дневен срок от издаването  да погаси задължението си, съгласно ОУ. Ако не сторил това последният изпадал в забава  и съответно дължал  и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за съответния период.

В конкретният случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от   30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г..  независимо от възникналото  задължение,  съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ.  В чл. 42 от същите  било предвидено при незаплащане  на задължението в срок потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

 Предвид възникналото задължение  ответното дружество предприело действия за събиране на дължимите суми като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ЧГД № 4272/2015  по описа на СлРС.  По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки била издадена Заповед за изпълнение против длъжника и ответник в настоящото производство  за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за   периода 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото е постъпило Възражение от страна на длъжника, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г.  ищцовото дружество доставило питейна вода в недвижимия имот за който има открита партида на името на ответника и за него възникнало задължение от заплащане на доставената и консумирана питейна вода.  Тъй като не сторил това ответника дължал на „В и К - Сливен” ООД   главница 2 876.43 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 267.94  лева към 1 октомври 2015  г.  и разноски в размер на 63.89  лева.     

Предвид изложеното  моли съда  да  признае за установено по отношение на  ответника   Д.Д.М.  с постоянен и настоящ адрес:***,  че дължи   на  „В и К” ООД сумата 2 876.43   лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 267.94  лева към 1 октомври 2015  г.,   както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разноски в размер на 63.89 лева.   

В дадения  срок  ответникът чрез адв. П.Г.  е депозирал Отговор в който  оспорва частично задължението на доверителката си за периода от 1 юни 2009 г. до 31 октомври 2012 г. в общ размер на 268.15 лева от които:  200.19 лева – главница и 67.96 лева начислена мораторна лихва за забава до 1 октомври 2015 г.   поради  погасянето им по давност.

     В с.з. ищецът -  „В и К” ООД  чрез  процесуалния си представител  адв. Н.К. ***   поддържа иска  на изложените в ИМ основания.   

            Ответникът, редовно призован  не  се явява  и не се представлява в с.з.      

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г. г.  ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на ответника по делото Д.Д.М.   сума аз изразходвана  питейна за обект в с. Младово, Общ.Сливен   на обща стойност 2 876.43 лв. върху която сума към 1 октомври 2015   г. изтекла мораторна лихва в размер на 267.94 лв.

На  11.11.2015 г. „Водоснабдяване и канализация” подало заявление до СлРС със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със заповед № 2776  от 12.11.2015 г.  постановено по ЧГД № 4272/2015 г.  състав на СлРС осъдил ответникът по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата   2 876.43 лева главница, за доставена и консумирана питейна вода на адрес: с. Младово, Общ. Сливен, ул. Любен Каравелов № 6 – клиентски № 42847 за периода от 01.06.2011 г. до 31.05.2015 г., лихва в размер на 267.94 лева към 01.10.2015 г., ведно със законна лихва, считано от 11.11.2015 г. и разноски в общ размер на 62.89 лева.

Прието е като доказателство Споразумение от 13.11.2014 г. сключено  между ищцовото дружество и ответницата с което страните признават за установено, че Д.М. *** „ ООД главница 933.12 лв. и 192.58 лв. лихва, изтекла към  13.11.2014 г. за ползвана, но незаплатена питейна вода  за имот в с. Младово за периода от  31.03.2010 г. до  31.05.2013 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетото по делото писмени доказателства, ищцовото дружество за периода от 30 юни 2011 г. до 31 май 2015  г.  е начислило на ответника по делото Д.Д.М.  сума аз изразходвана  питейна за обект с. Младово, Общ.Сливен  на обща стойност 2 876.43 лв. върху която сума към 1 октомври 2015  г. изтекла мораторна лихва в размер на 267.94 лева, което се установява, от извлечението за дължими суми на абонат. 

Ищецът следва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а именно, че е доставил на ответника посочените количества питейна вода.   

Ответникът е въвел като твърдение за не дължимост на част от сумите погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на субективното право поради не осъществяването му в предвидения от закона срок за периода до 31 октомври 2012 г.   Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасяват исканията за принудително осъществяване на вземанията.

Установи се , че на 13.11.2014 г.  между ищцовото дружество и ответницата е сключено споразумение  с което страните признават за установено, че Д.М. *** „ ООД главница 933.12 лв. и 192.58 лв. лихва, изтекла към  13.11.2014 г. за ползвана, но незаплатена питейна вода  за имот в с. Младово за периода от  31.03.2010 г. до  31.05.2013 г.

С подписване на споразумението ответницата е признала вземането на кредитора за посочения в него период, който включва и исковия такъв и давността е прекъснала.съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "а" ЗЗД.  Признанието на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД е признание не за съществуване на вземането, а признанието, че кредиторът не бездействува, че търси своето вземане. Погасителната давност е санкция за бездействие на кредитора. Там, където има действие на кредитора, т. е. където кредиторът упражнява своето право, като търси неговото изпълнение, там не може да има погасителна давност. От датата на подписване на споразумението между страните 13.11.2014 г. давността е прекъснала и е започнала да тече нова давност. Към датата на подаване на молба от кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане  на 11.11.2015 г. не е била изтекла нова три годишна давност, за да се приеме, че вземането на кредитора е погасено по давност.

     Предвид изложеното предявените искове следва да се уважат в пълен размер.

Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството в размер на 102.17 лв. заплатена д.т. в исковото производство и д.т.  в заповедното производство по ч.гр.д. № 4272/2015 г. в размер на 62.89 лв. и разноски за вещо лице в размер на 540 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Д.Д.М.  с ЕГН   ********** ***, че  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК 829053806  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  сумата 2 876.43 лв. главница за консумирана и неплатена питейна вода за  периода  от 30 юни 2012  г. до 31 май 2015 г. за обект в с. Младово, Общ.Сливен,    ведно с мораторна лихва за забава в размер на  267.94 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4272/2015 г. на СлРС. г. 11.11.2015 г. до окончателното изплащане

 

 ОСЪЖДА Д.Д.М.  с ЕГН   ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД   със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 направените по делото разноски в размер на 102.17 лв. заплатена д.т. в исковото производство,  д.т.  в заповедното производство по ч.гр.д. № 4272/2015 г. в размер на 62.89 лв. и разноски за вещо лице в размер на 540 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: