Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 381

гр.Сливен, 04.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 197 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

Ищцата твърди, че до 04.01.2016г. работила по сключен с Регионален инспекторат по образованието гр.Сливен- териториална администрация към МОН, трудов договор с място на работа РИО- Сливен, ОУ „П. Хитов - гр.Сливен на длъжност „директор". Със заповед №РД- 15- 254/07.12.2015г. на директора на РИО- Сливен, трудовото  правоотношение било прекратено, считано от 04.01.2016г., на основание чл.328, ал.1, т. 10 КТ- поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работодателят се  разпоредил да бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни.

Ищцата счита, че по отношение определеното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ заповедта била незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбите на КТ, с   чл.28, ал.3, т.2 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета от 26.06.2014г. и чл.1, ал.2 ПМС № 31/11.0.1994г.

Твърди, че последния работодател при когото работила през последните повече от десет години, считано от 05.07.2001г. бил РИО гр.Сливен. Преди сключването на последния трудов договор, ищцата работила при същия работодател на длъжност „старши експерт по природни науки и екология" от 05.07.2001г. до 30.01.2011г. Прекъсване в работата й последователно между двете длъжности „старши експерт по природни науки и екология" и „директор"  имало само за един ден, като в този ден ищцата не била работила при друг работодател. Сочи, че и двете заемани от нея длъжности били от категорията длъжности, заемани в качеството й на „педагогически кадър" и възнаграждението й било заплащано от Министерството на образованието и науката. РИО гр.Сливен, като териториална администрация към МОН, за периода на последните 10 години предхождащи прекратяването на трудовия договор, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст  бил и продължава да бъде, по смисъла на чл.1, ал.2 от ПМС №31/11.0.1994г., в кръга на „учрежденията и звената на бюджетна издръжка в сферата на образованието".

Освен, това ищцата твърди, че трудовото й правоотношение било прекратено по време на действие на КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014г., в който разпоредбата на чл.28, ал.2, т.2 повелявала повишен размер на дължимото по чл.222, ал.3 КТ обезщетението  на 8 брутни работни заплати.

Ето защо ищцата счита, че били налице всички предпоставки да й бъде изплатено обезщетение в размер на 8 брутни работни заплати, а именно: в последните десет години преди прекратяване на трудовото й правоотношение, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работила, като педагогически кадър при един и същи работодател в сферата на образованието, който бил на бюджетна издръжка. Неправилно й било изплатено обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати в размер на 2 601,32 лв.,  вместо да изплати 8 брутни заплати в размер на 10 405,28 лв., т.е. с разлика в размер на 7 803,96 лв.

Твърди, че ответника бил в забава за остатъка от неизплатено обезщетение в размер на 7 803.96лв. за периода от 05.01.2016. до датата на предявяване на исковата молба и дължи обезщетение за забава върху главницата в размер на 39.10лв.

Иска се от съда осъждане на ответника ОУ „П.Хитов” гр.Сливен, представлявано от горестоящия орган Н-к РИО Сливен да заплати на ищцата  сума в размер на 7 803.96лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – 8 брутни трудови възнаграждания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 22.01.2016г. до окончателното изплащане на главницата, както и сума в размер на 39.10лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение /мораторна лихва върху главницата от 7 803.96 лв./, считано от 05.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба 22.01.2016г.

Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът  депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите.

Твърди, че ищцата започнала работа като учител на 15.09.1976 г. в тогавашното СПТУ по Индустриално строителство. От 01.09.1984г. била учител в ТЕЕ „Мария Склодовска – Кюри”. На 05.07.2001г. постъпила на работа в РИО Сливен като държавен служител на длъжност „старши експерт по химия и физика" в отдел „Методическо осигуряване на системата на народната просвета" с присъден ІVмладши ранг. Чрез длъжностна характеристика като държавен служител на ищцата било възложено да „контролира прилагането на държавните образователни изисквания за учебно съдържание от учителите по природни науки и екология; да съдейства за организирането на квалификационни курсове с учителите; да подпомага методически работата на новоназначени учители; да организира провеждането на областните кръгове на олимпиадите по предметите от цикъла по природни науки и екология". В този смисъл за периода от 05.07.2001г. до 30.01.2011г. ищцата като държавен служител  нямала качеството на педагогически персонал, тъй като длъжностите за които се признава това качество били изброени изчерпателно в чл.2, ал.2 от Наредба № 3 от 18.02.2008г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. По същия начин стояли нещата и с предходна Наредба № 5/ 14.05.2002г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета, която  уреждала материята в периода 21.05.2002 г. - 18.02.2008г., както и от отменената НАРЕДБА №7/06.12.1999г. за определяне на числеността на персонала в детските градини, училищата и обслужващите звена, уреждала аналогично материята преди това.

Ответникът счита, че в случая следва да се приложи  чл. 1, ал. 2 ПМС № 31/11.02.1994 г., а не чл. 28, ал. З, т. 2 от КТД. В тази връзка сочи, че нормата на чл. 222, ал. 3 КТ била диспозитивна и се прилага само доколкото в акт на МС, в колективен трудов договор или в трудовия договор не били предвидени по-големи размери. Счита, че бил налице акт на МС, който изрично определял реда за получаване на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ за лицата придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работили в организации на бюджетна издръжка, а именно ПМС 31/11.02.1994 г.

Сочи, че предпоставките,  обуславящи прилагане на увеличаването на обезщетението по чл. 222, ал.3, вр. ПМС № 31/1994г. били-  работникът или служителят да работи в организация на бюджетна издръжка; да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; да е работил през последните 10 години от трудовия си стаж при един и същ работодател и през   последните   10  години  да  е  работил  като   педагогически персонал.

В случая по тълкуването на последната предпоставка, ответника счита, че нейното съдържание се  извеждало от чл. 1, ал. 2 ПМС № 31/1994г., според който: „обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размера и от датата на предходната алинея (от 01.01.1993 г., в размер 6 брутни заплати) се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж, преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ( в ПМС се ползвал стария термин „изслужено време и старост") са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието." Според ответника понятието педагогически кадър се покривало от определението дадено в чл. 19, ал.1 от „НАРЕДБА ЗА ПЕНСИИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ СТАЖ" за учителски стаж, а именно: „Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа".

Освен това ответникът твърди, че отправил запитване до Министерство на образованието и науката и от получения отговор било видно, че не били изпълнени последните две предпоставки от хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31/11.02.1994 г., тъй като до 30.01.2011г. ищцата работила като държавен служител по ЗДСл и в качеството си на такъв имала друг статут, различен от този на служител по КТ. За педагогически стаж, би могъл да се признае стажа на ищцата като директор на училище, на чиято длъжност обаче те  била назначена от 01.02.2011г. и не било налице продължителност на педагогически стаж от 10 г., положен в последните 10 години от трудовия й стаж.

Именно от получения отговор на МОН ответникът се водел при издаване на заповедта. Иска се от съда отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от множеството писмени документи, съдържащи се в трудовото досие на ищцата, че същата била в трудово правоотношение с ответника ОУ „Панайот Хитов” гр.Сливен от 01.02.2011г. до 03.01.2016г. вкл., като работила на длъжност „директор”.  Трудовото правоотношение било прекратено на 04.01.2016г. със заповед № РД-15-254/07.12.2015г. на Началник РИО гр.Сливен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори също, че на ищцата било изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 в размер на брутното й трудово възнаграждение /БТВ/ за два месеца- 2601,32 лв. Не е спорно обстоятелството / обявено за безспорно на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК в о.сз./, че БТВ на ищцата за един месец е в размер на 1300,66 лв.

На 26.06.2014г. бил сключен КТД за системата на народната просвета между Министерството на образованието и науката, Съюзът на работодателите в системата на народната просвета в РБ, Сдружението на директорите в средното образование в РБ от една страна и от друга Синдикатът на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в РБ, синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независимият учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в РБ. Ищцата П. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г. била член на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в РБ към Общинска организация- Сливен, като директор на ответното училище, който съюз е страна по горепосочения КТД.

Преди сключване на горепосоченото трудово правоотношение ищцата работила по служебно правоотношение като държавен служител в Регионален инспекторат по образованието гр.Сливен при МОН на длъжност „старши експерт по химия и физика” към отдел „Методическо осигуряване на системата на народната просвета за времето от 05.07.2001г. до 30.01.2011г. Служебното правоотношение било прекратено на основание чл.105, ал.1 и 2 ЗДСл – едностранно от служителя с едномесечно писмено предизвестие до работодателя.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение в  размер на осем месечни брутни трудови възнаграждения, въз основа на прекратено трудово правоотношение, след като работника/служителя придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е допустим, а разгледан по същество и основателен, макар и не в пълен размер.

За да е налице хипотезата на чл.222, ал.3 КТ е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки, а именно трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, като е без значение  на какво основание и по какъв начин, работникът/ служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение, а за получаване на увеличен размер от шест БТВ – работникът/служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат, а е необходимо той да е бил при един и същ работодател.

Същите предпоставки за получаване обаче на осем брутни заплати са предвидени и в сключения КТД на 26.06.2014г. за системата на народната просвета,  който договор ползва ищцата, доколкото тя е член на съюза на работодателите в системата на народната просвета.

Всъщност спорният въпрос по делото е има ли право ищцата да получи заплащане на увеличен размер на обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 КТ и в какъв точно размер – т.е. кой акт в случая следва да бъде приложен по отношение на ищцата -  КТД от 26.06.2014г., предвиждащ осем БТВ или  ПМС № 31/11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ, предвиждащо заплащане на  шест БТВ.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус не следва да се приложи чл.28, ал.3, т.2 от КТД от 26.06.2014г. за заплащане на осем БТВ, нито пък чл.222, ал.3, пр.2 КТ за заплащане на шест БТВ, тъй като не се установи ищцата да е работила през последните десет години от трудовия си стаж при един и същи работодател. Напротив установи се, че последния работодател на ищцата е ОУ ”Панайот Хитов” гр.Сливен, при когото тя работила 4 години и 11 месеца. Независимо, че трудовия договор с ищцата е сключен от Началник на РИО гр.Сливен при условията на чл.61, ал.2 КТ, като по-горестоящ спрямо работодателя орган, то трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, а именно ОУ „П.Хитов” гр.Сливен / в този см. ТР № 1/30.03.2012г. ОСГК ВКС РБ/. При този работодател обаче ищцата не е прослужила последните десет години от трудовия си стаж, поради което не й се следва обезщетение по чл.222, ал.3, пр.2 КТ в размер на шест БТВ, нито такова по чл.28, ал.3, т.2 КТД в размер на осем БТВ.

Съдът  намира, че в случая следва да бъде приложена постановката на чл.1, ал.2 от ПМС № 31/11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ. Тази разпоредба предвижда заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в общ размер на БТВ за срок от шест месеца за педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието.

През последните десет години преди да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се установи безспорно, че ищцата е работила в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Последният работодател на ищцата ОУ „П.Хитов” гр.Сливен е общинско училище, респ. на издръжка от бюджета на Община Сливен, а предходния работодател РИО гр.Сливен, като териториална администрация към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета, респ. на издръжка от бюджета на МОН / арг. чл.41а, чл.41б, чл.42, чл.44 Закона за народната просвета/. Постановлението на МС не поставя изискване работата да е била при един и същи работодател, макар, че в случая и двете организации/звена – ОУ и РИО е в една и съща сфера – тази на образованието.

Независимо, че ищцата е била със статут на държавен служител при изпълняваната от нея длъжност в РИО гр.Сливен, тя е работила през последните десет години от трудовия си стаж  в организации/звена в сферата на образованието по смисъла на ПМС № 31/11.02.1994г.  Трудов стаж по смисъла на КТ / чл.351/ е времето, през което работника или служителя е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в КТ или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

Съдът счита, че и другата предпоставка на ПМС № 31/11.02.1994г. е налице по отношение на ищцата, а именно, че тя е работила като педагогически кадър, не само в качеството й на директор при ответника, но и като държавен служител - „старши експерт по химия и физика” към отдел „Методическо осигуряване на системата на народната просвета”.

Действително законово определение на понятието „педагогически кадър” не е въведено. Наредба № 3 от 18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета борави с понятието „педагогически персонал”, който включва редица длъжности, между които не и тази на експерт в РИО.

Съдът обаче намира, че понятието „ педагогически кадър”  има по-широк обхват от това на „педагогически персонал” и се характеризира с квалификацията и правоспособността на съответното лице не само да извършва преподавателска дейност, като учител, но и общо като  специалист „педагог”. Основните задължения, визирани в длъжностна характеристика за заемане на длъжност „старши експерт по природни науки и екология” в РИО сочат на изпълнение на дейност, тясно свързана с прилагане и контролиране на държавно образователните изисквания в образователната система. Такава дейност безспорно не би могла да бъде извършвана от човек, който не познава отблизо образователната система, нейните проблеми и слабости. Очевидно експерт, който предоставя, съобразно длъжността си методическа помощ и извършва контрол на учители по предмети в случая от културно образователната област природни науки и екология в училищата на територията на съответната област не би могъл да осъществява тази дейност без сам той да е педагогически специалист. Именно затова  са въведени и изискванията за заемане на тази длъжност – висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър” с професионална квалификация „учител” по предмет от културно-образователната област природни науки и екология, област на висшето образование „педагогически науки”, професионално направление „педагогика на обучение” по предмет от културно образователната област природни науки и екология, професионален опит – най-малко 2 години стаж като учител по предмет от културно-образователна област природни науки и екология – все изисквания покриващи качеството „педагогически кадър”. Очевидно щом ищцата е била назначена и съответно  работила на тази длъжност повече от девет години, то тя е покрила тези изисквания или притежава качеството „педагогически кадър”.

Освен това съдът счита, че дори и да се приеме, че под „педагогически кадър”  следва да се разбира единствено извършването на преподавателска дейност, то ПМС № 31/11.02.1994г. не е поставило изискване през всичките десет години трудов стаж в системата на просветата/образованието лицето непрекъснато да е заемало длъжности, включени в категорията „педагогически персонал” по смисъла на Наредба № 3 от 18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета.

С оглед изложените съображения съдът счита, че ищцата следва да получи обезщетение по чл.1, ал.2 ПМС № 31/11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ в размер на шест БТВ, т.е. в размер на 7 803,96 лв. Тъй като две БТВ в размер на 2 601,32 лв. са били изплатени вече при прекратяване на трудовото правоотношение то искът следва да се уважи в размер на четири БТВ или в размер на 5 202,64 лв., като иска бива отхвърлен над уважената част до пълния му предявен размер от 7 803,96 лв., като неоснователен. Върху уважената част от иска следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда  22.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Неоснователно е обаче претендираното обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение, считано от деня следващ датата на прекратяване на трудовото правоотношение 05.01.2016г.

Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетенията по Раздел ІІІ КТ, вкл. и това по чл.222, ал.3 КТ е договорна, тъй като се поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение при наличие на трудов договор. Задължението за обезщетение е парично и предвид договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ, относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД при неизпълнение на задълженията.

Вземането за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, от тогава работникът е могъл да иска изпълнение,  но доколкото вземането е парично и безсрочно, то на основание чл.84, ал.2 ЗЗД работодателят изпада в забава след като бъде поканен от работника да му го изплати / в този см. ТР № 3/19.03.1996г. ОСГК ВС и Определение № 901/10.08.2010г. по гр.д. № 376/2010г., ІІІ г.о. ВКС РБ/.

По делото ищцата не доказа да е канила работодателят да изплати дължимото обезщетение, всъщност твърдения в тази посока изобщо липсват, поради което иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 39,10 лв. за периода от 05.01.2016г. до 22.01.2016г. бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По правилата на процеса ответникът следва да заплати на ищцата сторените от нея деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 466,67 лв., платен адвокатски хонорар, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС дължимата държавна такса по частично уважения иск по чл.222, ал.3 КТ в размер на 208,11 лв.

Ищцата бива натоварена с разноски, сторени от ответника, съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 242,39 лв.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.1, ал.2 ПМС № 31/11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ  ОУ „Панайот Хитов” гр.Сливен, ЕИК 0001581776, гр.Сливен,          ул.”Братя Кутеви“ № 12 А, представлявано от Началник Регионален инспекторат по образованието Сливен ДА ЗАПЛАТИ на В.В.П., ЕГН: ********** *** сума в размер на 5 202,64 лв. / пет хиляди двеста и два лева и 0,64 ст./, представляваща неплатено обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения, въз основа на прекратено трудово правоотношение при придобито от работника/служителя  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2016г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от 7 803,96 лв. / седем хиляди осемстотин и три лева и 0,96 ст./, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.86 ЗЗД предявеният иск от В.В.П., ЕГН: ********** *** против ОУ „Панайот Хитов” гр.Сливен, ЕИК 0001581776, гр.Сливен,       ул.”Братя Кутеви“ № 12 А, представлявано от Началник Регионален инспекторат по образованието Сливен за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 39,10 лв. / тридесет и девет лева и 0,10 ст./ за периода от 05.01.2016г. до 22.01.2016г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ОУ „Панайот Хитов” гр.Сливен, ЕИК 0001581776, гр.Сливен, ул.”Братя Кутеви“ № 12 А, представлявано от Началник Регионален инспекторат по образованието Сливен ДА ЗАПЛАТИ на В.В.П., ЕГН: ********** *** сума в размер 466,67 лв. / четиристотин шестдесет и шест лева и 0,67 ст./, деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК В.В.П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОУ „Панайот Хитов” гр.Сливен, ЕИК 0001581776, гр.Сливен,  ул.”Братя Кутеви“ № 12 А, представлявано от Началник Регионален инспекторат по образованието Сливен сума в размер на 242,39 лв. / двеста четиридесет и два лева и 0,39 ст./, деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ОУ „Панайот Хитов” гр.Сливен, ЕИК 0001581776, гр.Сливен, ул.”Братя Кутеви“ № 12 А, представлявано от Началник Регионален инспекторат по образованието Сливен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 208,11 лв. / двеста и осем лева и 0,11 ст./, дължима държавна такса.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: