Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                            гр. Сливен, 27.05.2016г.

                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 277 по описа на съда за 2016 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.213 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на ищцовото застрахователно дружество се твърди, че с разходен касов ордер от 27.01.2011 година  е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1533,59 лева по застраховка „Каско” на лек автомобил с рег.№ …….,   по повод настъпило на 11.09.2010 година застрахователно събитие. Произшествието станало поради преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно-изрязан асфалт в гр.С., на бул.”Т.”. Настъпили вреди по автомобила - предна лява гума, задна лява гума, джанта предна лява и джанта задна лява. За извършения оглед на автомобила били направени обичайните ликвидационни разходи в размер на 10 лева Сочи се, че след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу Община Сливен, която в качеството си на собственик на улиците носела отговорност.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната община да заплати на ищцовото дружество сумата 1543,59 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета №30010030100632, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода от 26.01.2013 година  г. до завеждане на исковата молба в размер на 470,94 лева. Претендират се разноските по делото.

В представения от страна на ответната Община Сливен писмен отговор на исковата молба се твърди, че предявените искове са неоснователни, а освен това се сочи, че е налице съпричиняване от страна на водача. Прави се и възражение за погасяване на вземането по давност.

В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество, не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на исковете.

Ответната Община Сливен, редовно призована се представлява  в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С ищцовото „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК - 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ”Стефан Караджа” № 2 е била сключена застраховка „Каско на МПС” за автомобил с рег.№ ………., със срок на действие от 10.06.2010 година  до  09.06.2011 година  .

На 27.01.2011 година   е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1533,59 лева по застраховка „Каско” на лек автомобил с рег.№ …….,

Не се установява кога, къде, при какви обстоятелства е настъпило соченото в исковата молба на ищеца ПТП, както и какви вреди са причинени. Не е съставян протокол за ПТП от служители на полицията.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени  доказателства и показанията на свидетеля Х..

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ за заплащане на сумата 1543,59 лева е допустим, но разгледан по същество е изцяло неоснователен.

Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./ след заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения спрямо деликвента. Несъмнено в случая между обезщетения собственик на автомобила и ищцовото дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС”, както и че е изплатено обезщетение за повреди по автомобила. Не се установява обаче кога, как и при какви условия е настъпило ПТП-то. Липсва протокол за произшествието, който да е съставен от полицейски служители. При това положение елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, които са предпоставка за ангажиране на отговорността на ответната община на основание чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./ не са установени. Вредата, за която е заплатена сумата, предмет на делото, не е надлежно доказана като произтичаща от твърдения от ищеца деликт. В тежест на ищеца е да докаже категорично наличието на елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, но той не е сторил това с надлежни, годни и убедителни доказателствени средства. Фактът на настъпване на ПТП се установява единствено от писмените изявления до застрахователя на  св.Х., който чрез своите показания не установява никакви обстоятелства относно процесното ПТП, като заявява, че не се сеща за конкретния случай. Липсва протокол за ПТП, който би  представлявал официален свидетелстващ документ, тъй като се издава от лице, снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата компетентност, при спазване на предвидените от закона ред и форма. Поради това той би имал освен формална и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа. До опровергаването й тя обвързва съда относно мястото и начина на настъпване на произшествието, причините, страничните обстоятелства и констатираните при първоначалния оглед вреди, но в случая такъв документ липсва.

Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за неоснователна и като такава следва да я отхвърли изцяло.

Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба е допустима, но е неоснователна, поради неоснователността на обуславящия иск за главницата.

По правилата на процеса следва на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371 лева.

Ръководен от горното, съдът

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК-121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2 против ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр.Сливен, бул.„Цар Освободител” №1  искове с правно основание по чл. 213 от КЗ /отм./ за заплащане на 1543,59 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение  и ликвидационни разходи по щета №30010030100632, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.01.2016 година  до окончателното й изплащане и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 470,94 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК-121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр.Сливен, бул.„Цар Освободител” №1 сумата 371 лева /триста седемдесет и един лева /, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: