Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 307

гр.Сливен, 13.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 345 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.213 КЗ (отм.), вр.§22 ПЗР КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.

Ищцовото застрахователно дружество твърди, че между него и „М. 2002" ЕООД гр.Сливен била сключена застраховка "КАСКО Стандарт", застрахователна полица № 4704141000001133, валидна от 12.12.2014г. до 12.12.2015г., по отношение на лек автомобил - марка „МЕРЦЕДЕС", модел „С 320" с рег. № СН 5225 ВН. Сочи, че на 07.04.2015г, около 8:00 ч. в гр.Сливен, при движение след товарен автомобил по ул. "Керамика", кв."Индустриален" до Тухларна, управляваното от А.К.М. МПС, описано по-горе, преминало през несигнализирана и необезопасена, пълна с вода дупка на пътното платно. Следствие на това били нанесени щети на автомобила, като били повредени и подлежали на ремонт следните детайли: облицовка на предната броня, предна дясна гума „Дънлоп" 25, -255/40/19, джанта лята предна дясна, амортисьор преден десен. За нанесените имуществени вреди в дружеството ищец била образувана щета под № 470414151514827.

Стойността на нанесените щети била общо в размер на 3 048.06 лв., представляващи демонтаж и подмяна на детайлите и труд. Сумата била изплатена с преводно нареждане от 11.09.2015г. на „КАЛЕ АУТО" ООД - сервиза извършил ремонта на увреденотото МПС.

Твърди, че от протокол № 1497561/ 07.04.2015г. за ПТП било видно, че причина за настъпването на ПТП било наличието и необезопасяването на дупка върху пътното платно. Вината за това била на ответната община и оторизираните от нея за поддръжка на пътната настилка върху пътищата от общинската мрежа лица.Сочи, че била изпратена регресна покана  на ответника да заплати доброволно изплатената от застрахователя сума, но до момента такова плащане не било осъществено.

От съда се иска осъждане на ответната община да заплати на ищеца сума в размер на 3048,06 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за щети, причинени на трето лице в резултат на управление на МПС – пропаднало в необезопасена дупка, пълна с вода на платното за движение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2016г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната по иска страна е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер.

Твърди, че от представените от ищеца доказателства не можело да се направи категоричен извод за осъществяването на твърдяното като застрахователно събитие ПТП, за неговия механизъм и за наличието на причинно-следствена връзка между механизма на пътнотранспортното произшествие и вредите нанесени на автомобила. Освен това сочи, че  мястото на настъпване на ПТП било посочено неясно, което затруднявало защитата. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, което обуславяло намаляване на размера на претендираното обезщетение. В тази връзка сочи разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и твърди, че  водача на автомобила не съобразил поведението си на пътното платно, като не избрал подходяща скорост за движение, респ. избягване на препятствието.

От съда се иска отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване на претенцията по размер.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.04.2015г. около 08,00 ч. в гр.Сливен при движение по  ул.”Керамика” в близост до Тухларна фабрика настъпило ПТП с участник лек автомобил марка „Мерцедес” С 320 с рег.№ СН 5225 ВН, собственост на „М. 2002” ООД гр.Сливен и управлявано от А.  К.М..

За настъпилото произшествие бил съставен констативен протокол № 1497561/07.04.2015г. в 09,50 часа от служител –мл.автоконтрольор при ПП КАТ ОД на МВР Сливен. В него  като причина за настъпването на произшествието било посочено, че водача на автомобила при движение преминал през необезопасена и несигнализирана дупка пълна с вода на пътното платно. В протокола са описани и част от  причинени щети на автомобила- изпуснала предна дясна гума „Dunlop” и увиснала предна част на автомобила.

Към датата на настъпване на ПТП автомобилът имал сключена застраховка „Каско стандарт” с ищцовото дружество, въз основа на писмена застрахователна полица № 4704141000001133 със срок на покритие от 18 часа на 12.12.2014г. до 18 часа на 12.12.2015г.

В деня на ПТП  водачът на МПС-то депозирал в застрахователното дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.

Застрахователното дружество завело щета № 470414151514827, въз основа на опис на претенция № 50-05030-00282/15 от 07.04.2015г. Автомобилът бил предаден  с възлагателно писмо от 09.04.2015г. за ремонт на  доверен сервиз „Кале Ауто” гр.Сливен и съответно върнат след ремонта  с приемо-предавателен протокол от 30.07.2015г. Била издадена фактура от автосервиза на стойност 3 048,06 лв. за ремонта на автомобила, включващ стойност на нови части и труд. Така въз основа на опис на претенция, доклад по щета, калкулация на претенция и издадената фактура от автосервиза застрахователното дружество ищец заплатило на автосервиза сумата – стойност на ремонта 3 048,06 лв. с платежно нареждане от 11.09.2015г.

На 09.10.2015г. ищцовото застрахователно дружество отправило покана до Община Сливен, като отговорно за ПТП лице да изплати сумата от 3048,06 лв., заплатена от застрахователя. Поканата била получена от Община Сливен на 14.10.2015г.

В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че лекия автомобил Мерцедес Ц 320  при движение в дъждовно време и мокър участък от пътното платно за движение по ул.”Керамика” в кв.”Индустриален” попаднал с предната си част в дупка пълна с вода. МПС-то се движило от „Самуиловско шосе” към „Тирбул”, като с предна дясна гума попаднало в дупката и ударило предната  дясна част в пътната настилка. Ударът бил отдолу нагоре, насочен към предната броня, която се намирала непосредствено пред предната гума. При попадането в дупката предното дясно окачване се деформирало надолу около 20 см, както и всички елементи, намиращи се в предна долна част на автомобила. Разстоянието от долната част на предната броня до пътната настилка било около 20 см и следствие на удар в ръба на дупката било възможно да се увредят гумата, джанта, амортисьор и предна броня.

В заключение вещото лице посочило, че автомобилът следствие попадане с предната си дясна част в неравността повредило предна гума, джанта, амортисьор и предна броня. Описаният механизъм бил в пряка връзка с неравността на пътя запълнена с вода и от скоростта на автомобила. Общата стойност на вредата била в размер на 3 048,06 лв.

При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, след съобразяване на свидетелските показания експерта допълни, че деформацията на окачването на автомобила следствие навлизането в дупката на платното за движение предполагало увреждане на предна дясна гума, джанта и преден десен амортисьор, който бил с въздушна възглавница – при движение не по-малко от 30 км/ч.. Възможно било при скорост на движение от 40 км/ч. да се получат тези увреждания по предно дясно колело и амортисьор. Стойността на обезщетението дадена от вещото лице била при взети предвид вложени нови части и стойност за труд без да се прилага коефициент за овехтяване на автомобила.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в лицето на водача на процесния  лек автомобил.

Така от показанията на свидетеля А.М. се  установява, че ПТП-то се е реализирало при скорост на движение 40 км/ч. Автомобилът се движил в посока от „Самуиловско шосе” в посока ОПСО, покрай Керамична фабрика. Пред тази фабрика в дясно на пътното платно имало несигнализирана дупка, в която с предното си дясно колело автомобилът попаднал. МПС-то увиснало надясно, а гумата изпуснала и опряла на калника. Свидетелят сигнализирал полицейските служители, които пристигнали на място, съставили протокол за ПТП. На водача на МПС-то не бил съставен акт за административно нарушение. После автомобилът бил прибран на собствен ход, движейки се с бавна скорост. Пътната неравност / дупката/ била дълга около метър, широка около 60-70 см. и дълбока не по-малко от 10 см.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства и доказателствени средства по делото.

Съдът кредитира заключението на изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

         Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.213 КЗ (отм.), вр.§22 ПЗР КЗ, вр.чл.49 ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен, ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение.

Първото от двете посочени обстоятелства се установи в процеса от представената застрахователна полица № 4704141000001133/12.126.2014г., сключена между собственика на автомобила /увреденото лице/ и ищеца- застраховател, действаща за процесния период от време, а именно в деня и часа на настъпилото застрахователно събитие – 07.04.2015г. Заплащането на застрахователното обезщетение се установи посредством платежно нареждане от 11.09.2015г., с което ищцовото застрахователно дружество изплатило стойността на възстановените чрез ремонт щети в размер на 3048,06 лв. По делото не се установи, всъщност няма и такива твърдения ответната Община Сливен да е заплатила на ищеца такава сума.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.

Застрахователят, платил обезщетението встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Установи се в производството по несъмнен начин, че водачът на МПС А.К.М. в резултат от преминаване с лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ СН 5225 ВН през неравност / дупка/, находяща се на  платното за движение на ул.”Керамика” в гр.Сливен до Тухларна фабрика на 07.04.2015г.  предизвикал ПТП с материални щети. От събраните гласни доказателствени средства и писмените такива /заключението на вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа експертиза/ се установи механизма на  настъпилото ПТП и причината за него, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно.

Улицата, на която е настъпило ПТП се намира в границите на гр.Сливен,  представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, т.е. е общинска публична собственост / арг. от чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/.

В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно е допуснал съществуването на необезопасена и несигнализирана  неравност /дупка/, намираща се на уличното платно, Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.13 и 14 ДР ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност. Следователно по силата на специален закон на ответната община като стопанин на общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на съответната община контролират в населените места изправността и състоянието на пътя.

С оглед собствеността на пътя, то безопасното движение по него следва да се осигури от Община Сливен, чрез съответните длъжностни лица. В производството безспорно се установи, че по ул.”Керамика”, гр.Сливен е съществувала в деня на ПТП несигнализирана и необезопасена неравност на платното за движение. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на ответната община, произтичащи от различни нормативни актове  /изброени по-горе/.

 За ангажиране на отговорността на общината по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя  и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.

Установи се и наличие на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен, натоварени с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и вредоносния резултат – настъпило ПТП  с материални щети.

Установените в процеса материални щети, посредством заключението на вещото лице са на стойност 3048,06 лв., каквато е и сумата заплатена от ищеца за ремонт на автомобила на  увреденото лице.

 В случая не следва да се прилага коефициент на овехтяване на автомобила, съобразно Наредба №24/08.03.2006г. на КФН, както и правилно процедирало вещото лице при изготвяне на съдебната авто-техническа експертиза.

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.208, ал.1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208, ал.3 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др. без прилагане на обезценка / чл. 203, ал.3 КЗ/. Поради това, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ. В посочения случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН не намира приложение, тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените разходни документи за извършен ремонт / в този смисъл Р.№ 209/20.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. ІІ т.о ВКС РБ – постановено по реда на чл.290 ГПК/.

По изложените съображения и доколкото по делото има представена фактура от извършилия ремонта доверен автосервиз и платежно нареждане за изплатена стойност на този ремонт /вложени нови части и труд/, то съдът приема, че дължимото от ответника обезщетение е в размер на  3048,06 лв.

Съдът намира възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице за неоснователно. Първо защото не се установи водача на лекия автомобил да се е движил с несъобразена скорост за съответния пътен участък, поради което липсват и доказателства за това да му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Освен това в процеса се установи от гласните доказателствени средства, че водача не е възприел неравността на пътното платно, тъй като била несигнализирана, а от съставения протокол за ПТП се установи, че тази неравност била и пълна с вода.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в пълния претендиран размер от 3 048,06 лв. и като такава следва да се уважи изцяло. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.02.2016г. до окончателното изплащане.

Въпреки, че по делото е представена покана до ответника за заплащане на изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение, в конкретния правен казус няма предявена претенция за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което съдът не следва да се произнася.

С оглед изхода на спора и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК ответната Община Сливен следва да понесе отговорността за деловодни разноски, сторени от ищцовото дружество, като заплати същите в размер на 801,92 лв., от които 121,92 лв. платена държавна такса при завеждане на иска, 200 лв. – платен депозит за вещо лице и 480 лв.- платен адвокатски хонорар.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

                                                                                                             

Р     Е    Ш    И :

                                                                  

ОСЪЖДА, на основание чл.213, ал.1 КЗ  ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1, Булстат 000590654, представлявана от кмета Стефан Николов Радев ДА ЗАПЛАТИ на  ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище и адрес на управление- гр.София, пл.”Позитано” № 5, ЕИК 000694286, представлявано от изп.директори Румен Иванов Янчев и Кристоф Рат сума в размер на 3 048,06 лв. / три хиляди четиридесет и осем лева и 0,06 ст./, представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Мерцедес С 320” с ДКН № СН 5225 ВН, собственост на  „М. 2002” ООД гр.Сливен и управлявано от А.  К.М., следствие настъпило ПТП на 07.04.2015г. в гр.Сливен, ул.”Керамика” до Тухларна фабрика, за което е заведена щета № 470414151514827, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2016г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 1, Булстат 000590654, представлявана от кмета Стефан Николов Радев ДА ЗАПЛАТИ на  ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище и адрес на управление- гр.София, пл.”Позитано” № 5, ЕИК 000694286, представлявано от изп.директори Румен Иванов Янчев и Кристоф Рат сума в размер на 801,92 лв. / осемстотин и един лева и 0,92 ст./, деловодни разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: