Р Е Ш Е Н И Е № 368

 

                               Гр.Сливен, 28.04.2016 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори април,  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№ 530 по описа за 2016 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г., на стойност 345.36 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 67.29 лева, начислена към 2.11.2015 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 345.36 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г., за имот находящ се в гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2 и мораторна лихва в размер на 67.29 лева, начислена към 2.11.2015 г. ,както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Направена е претенция за присъждане на разноските по заповедното и исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г., на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.

Във възражението подадено в заповедното производство, че само ответницата ползва вода на посечения адрес и сумите са неправилно начислявани и надписвани.

В съдебно заседание адвокат пълномощника на ищцовото дружество Рафайловмоли предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание адвокат пълномощника на ответника Мавродиев моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

            Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото 42 броя фактури се установява, че за периода от 01.04.2010 г. до 31.12.2011 г. на ответника П.С.Г. е начислена 345.36 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г. на адрес гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2 и мораторна лихва в размер на 67.29 лева, начислена към 2.11.2015 г.

От свидетелските показания на Йовчо Димитров се установява, че на адрес гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2 живеят мъж и жена и част от подписите, поставени в карнета са на мъжа, а част на жената.Водомера на абоната П.С.Г. е изправен, като през месеците, където няма положен подпис е начислявана служебно вода, а при засичане в присъствието на абоната служебния разход се изравнява с реално отчетения.От показанията му е видно, че в графите, в които има положен подпис е извършван реален отчет.

По откритото производство за оспорване истинността и автентичността на подписите в карнетния лист, съдът приема на основание чл.193, ал.3 от ГПК, че се доказа с показанията на свидетеля Димитров истинноста и автентичността на подписите на карнетния лист.

От карнетен лист се установява, че на 16.06.2014г. водомера на ответницата е с показания 281куб.м., а на 17.09.2015г. с показания 343куб.м., за колкото е и фактурирано по фактура от 30.09.2015г.

На 10.12.2015 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен срещу П.С.Г. за сумата от  345.36 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г. на адрес гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2 и  мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 67.29 лева, начислена към 2.11.2015 г.

На 11.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по силата, на която П.С.Г. следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен сумата от 345.36 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г. на адрес гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2 ,мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 67.29 лева, начислена към 2.11.2015 г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.

Заповедта е връчена на Г. на 15.12.2015 г. На 28.12.2015 г. е входирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С определение от 30.12.2015 г . е указано на заявителя в едномесечен срок от връчване на определението следва да предяви иск за установяване на вземането си. Определението е връчено на заявителя на 11.01.2016 г. и исковата молба е входирана на 11.02.2016 г.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33  от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

   При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

   По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 345.36 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г. на адрес: гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2, съдът намира претенцията за основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Г. съответно не ги е плащала в едномесечен срок от издаването им.Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В производството безспорно се доказа, че ответникът е ползвал и не е заплатил питейна вода, както и услугите  водоснабдяване и канализация  доставени от ищцовото дружество.

С оглед изложеното ще следва да бъде признато за установено, че П.С.Г. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Сливен сумата от 345.36 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г. на адрес: гр. Сливен, кв.Дружба 39-Б-2.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 294 от ТЗ , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 67.29 лева, начислена към 2.11.2015 г., съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 460 лв., представяваща направени разноски в заповедното и в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П.С.Г., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 345.36 лв./триста четиридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: гр. С., кв.Д. ...-...-... за периода от 01.02.2012г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П.С.Г., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 67.29 лв./шестдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва изтекла към 01.02.2012 г.

            ОСЪЖДА П.С.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 460лева/четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени по заповедното и исковото производство разноски.

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: