РЕШЕНИЕ  № 311

гр. Сливен, 14.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 532 по описа за 2016 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г., на стойност 997.84лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 471.82лева, начислена към 1.12.2015 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г., за имот находящ се в гр. С., кв. Р., ул. Г. № ... и мораторна лихва в размер на 471.82 лева, начислена към 1.12.2015 г. ,както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Направена е претенция за присъждане на разноските по заповедното и исковото производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г., на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.

Във възражението, подадено в заповедното производство, е посочено че е изтекла погасителна давност за претендираните вземания.

В съдебно заседание ищцовото дружество, в писмено становище моли да бъдат уважени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът редовно призован, се явява лично и моли да бъдат отхвърлени предявените искове поради изтекла погасителна давност.

 

 

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 27 броя фактури в оригинал се установява, че Н.В.Д. не е заплатил на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен сумата от 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. Р., ул. Г. № ..., мораторна лихва в размер на 471.82 лева, начислена към 1.12.2015 г.

На 17.12.2015 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  Н.В.Д. за главница в размер на 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. Р., ул. Г. № ..., мораторна лихва в размер на 471.82 лева, начислена към 1.12.2015 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3525 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5223/2015г. на СлРС по силата, на която Стефка Стефанова Кирова да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен Н.В.Д. за главница в размер на 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. Р., ул. Г. № ..., мораторна лихва в размер на 471.82 лева, начислена към 1.12.2015 г., законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното й плащане и направените по делото разноски в размер на 30.39 лв.

Препис от заповедта и възражението е връчено на Д. на 23.12.2015 г.,видно от съобщението приложено по ч.гр.д.№ 5223/2015г. на СлРС.

На 28.12.2015 г. от  Д. е входирано възражение, в което е оспорил заповедта с твърдения,че вземанията са погасени по давност.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 5223/2015 г. на СлРС,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК , чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, , вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. Р., ул. Г. № ..., съдът приема претенцията за  неоснователна. Съгласно т.11а от ТР№4 от 18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414,ал.1 от ГПК оспорвания на вземането на кредитора, дори ответника да не е подал отговор на  исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Д. съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация.

Във възражението, подадено в заповедното производство е направено възражение за изтекла погасителна давност.Това възражение следва да се разгледа на основание  т.11а от ТР№4 от 18.06.2014г. по ТД№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това са вземания за периодични платежи-видно и от самото извлечение от сметка като първото вземане е станало изискуемо  към 01.12.2009 г., а последното към 01.08.2012 г. Вземането на „Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Сливен, представлява вземане за периодично плащане и като такова възниква месечно.При периодично задължение давността тече от изискуемостта на всяко вземане. В тази връзка е и представеното по делото извлечение от сметка на абоната-ищец по настоящото дело, в което са визирани конкретно изискуеми вземания за всеки месец и съответно след като не е плащано задължението за текущия месец е възниквало и задължението за плащане на мораторна лихва. Правото на иск ,както и правото на принудително изпълнение по отношение на вземания за периодични плащания се погасява след изтичането на три години от момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно разпоредбата на чл.111,б.в. от ЗЗД .По отношение на вземанията на ищцовото дружество обаче погасителната давност е била изтекла напълно към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Още към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били погасени по давност вземанията за периода от 1.10.2009 г. до 30.06.2012 г. В настоящия процес не се доказа никакво спиране и прекъсване на давността от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество, поради което съдът намира, че вземанията за периодични платежи за ползвана, но незаплатена предоставяне на стоки и услуги водоснабдяване и канализация за периода от  1.10.2009 г. до 30.06.20012 г.  са погасени по давност.Т.е за главницата в размер на 1.10.2009 г. до 30.06.20012 г., правото на иск,както и правото да се иска принудително изпълнение са погасени по давност, тъй като е изтекла предвидената в закона три годишна давност.

   Предявения иск за признаване на установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация”ООД,гр.Сливен че Н.В.Д. дължи на ответното дружество сумата от 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г.е неоснователен, тъй като правото на иск и правото на принудително изпълнение са погасени по давност.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 471.82 лева, начислена към 1.12.2015 г., съдът приема предявеният иск за  неоснователен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Мораторната лихва е акцесорна задължение спрямо главницата, установи се по делото, че главницата е погасена по давност, а съгласно разпоредбата на чл.111, б. в от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем за лихви и за други периодични плащания,а разпоредбата на чл.119 от ЗЗД:Давност за акцесорни вземания: „ С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да  не е изтекла.” С оглед изложеното иска за мораторна лихва в размер на 471.82 лева, начислена към 1.12.2015 г.  е изтекла, предвидената в закона погасителна давност. Така мотивиран,съдът приема,че ще следва да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

Тъй като ответника не е претендирал разноски, разноски не следва да бъдат присъждани.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД, че Н.В.Д., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 997.84 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2009г. до 30.06.2012 г., ведно със законната лихва за забава от 17.12.2015г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н.В.Д., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата 471.82 лева, представляваща мораторна лихва, начислена към 1.12.2015 г., като неоснователен.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизането на решението в сила делото да се докладва!

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: