Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е         375

 

гр.Сливен,  04   май   2016 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 632/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правното си основание   чл. 124 ал. 1 във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК.

 

 Ищецът – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”  ООД   чрез пълномощника си адв. Н.К. *** срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск във връзка с подадено възражение от длъжника Д.С.Г.  с адрес: ***     срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5273/2015 г.  по описа на СлРС за парично вземане за доставена и консумирана питейна вода за периода от 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г.  на адрес:   гр.Сливен, ул. Мур 13 – Б – 9.

В дружеството  „В и К - Сливен” ООД   имало открита партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, ул. Мур 13 – Б – 9     с титуляр на партидата ответника Д.С.Г.. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали достави на питейна вода. Доставената и консумирана питейна вода,  както и отведената такава за периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г.  се отчитала по тази партида от представител на дружеството и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата  и ответник по настоящия иск, възниквало задължението в тридесет дневен срок от издаването  да погаси задължението си, съгласно ОУ. Ако не сторил това последният изпадал в забава  и съответно дължал  и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за съответния период.

В конкретният случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от   1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г.   независимо от възникналото  задължение,  съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ.  В чл. 42 от същите  било предвидено при незаплащане  на задължението в срок потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

 Предвид възникналото задължение  ответното дружество предприело действия за събиране на дължимите суми като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ЧГД № 5273/2015  по описа на СлРС.  По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки била издадена Заповед за изпълнение против длъжника и ответник в настоящото производство  за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за   периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото е постъпило Възражение от страна на длъжника, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г. ищцовото дружество доставило питейна вода в недвижимия имот за който има открита партида на името на ответника и за него възникнало задължение от заплащане на доставената и консумирана питейна вода.  Тъй като не сторил това ответника дължал на „В и К - Сливен” ООД   главница 793.54 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 72.28  лева към 1  декември 2015  г.  и разноски в размер на 26.00  лева.     

Предвид изложеното  моли съда  да  признае за установено по отношение на  ответника   Д.С.Г.  с постоянен и настоящ адрес: ***,  че дължи   на  „В и К” ООД сумата 793.54 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 72.28  лева към 1  декември 2015  г.,   както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разноски в размер на 26.00 лева.   

В дадения  срок  ответникът    е депозирал Отговор в   който счита иска за недопустим и неоснователен  като излага съображения  за не изпълнение на задължението си.

     В с.з. ищецът -  „В и К” ООД  чрез  процесуалния си представител  адв. Н.К. ***   поддържа иска  на изложените в ИМ основания.   

            Ответникът, редовно призован   се явява   лично и  заявява, че водата е консумирана и че дължи сумите. Счита ищецът  за  некоректна страна във  взаимоотношенията им  и че съдът следва да прецени има ли основания да се въздържа от плащане.     

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г.  ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на ответника по делото сума аз изразходвана  питейна за обект в гр.Сливен, ул. Мур 13 – Б – 9      на обща стойност 793.54 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 72.28  лева към 1  декември 2015  г. 

На  21 декември 2015 г. „Водоснабдяване и канализация” подало Заявление до СлРС със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със заповед № 3566  от 22.12.2015 г.  постановено по ЧГД № 5273/2015  г.  състав на СлРС осъдил ответникът по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата   793.54 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 72.28  лева към 1  декември 2015  г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 21 декември 2015 г.  до изплащането й  и разноски в общ размер на 26.00 лева.

В дадения срок е подадено възражение от длъжника, поради което е предявен и настоящия установителен иск.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетото по делото писмени доказателства ищцовото дружество за периода от 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г.   е начислило на ответника по делото Д.С.Г.  сума аз изразходвана  питейна за обект гр.Сливен, ул. Мур 13 – Б – 9      на обща стойност 793.54 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 72.28  лева към 1  декември 2015  г. , което се установява, от извлечението за дължими суми на абонат. 

    Ответникът заявява, че не е заплатил дължимите суми, тъй като В и К оператора не е коректен в отношенията си и няма право да иска заплащане не само на вода, но и на неговия труд за доставка на вода. Дори и да е налице неизпълнение от страна на ищцовото дружество на клаузи от Общите условия, тъй като не била възстановена бетоновата настилка пред гаража на ответника след извършени ремонтни работи, то  това неизпълнение не е предмет на настоящото производство, тъй като не е приета насрещна претенция от страна на ответника.  

     Предвид изложеното предявените искове следва да се уважат в пълен размер.

Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството в размер на 75 лв. заплатена д.т. и д.т.  в заповедното производство по ЧГД № 5273/2015  г. в размер на 26 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Д.С.Г.   с ЕГН   ********** ***, че  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК 829053806  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  сумата 793.54  лв. главница за консумирана и неплатена питейна вода за  периода  от 1 ноември 2013 г. до 31 октомври 2015  г. за обект в гр.Сливен, ул. Мур 13 – Б – 9 ,    ведно с мораторна лихва за забава в размер на  72.28 лева натрупана към 1 декември 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 5273/2015  г. на СлРС  -   21.12.2015 г. до окончателното изплащане

 

 ОСЪЖДА  Д.С.Г.   с ЕГН   ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД   със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 направените по делото разноски в размер на 75 лева заплатена д.т.,  д.т.  в заповедното производство по ЧГД № 5273/2015  г. в размер на 26 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: