Р Е Ш Е Н И Е №407

 

                               Гр.Сливен, 19.05.2016 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети май,  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№ 845 по описа за 2016 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.03.2013г. до 30.09.2015г., на стойност 469.55 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 50.56лева, начислена към 01.12.2015 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 469.55 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.03.2013г. до 30.09.2015г., за имот находящ се в гр. С.,кв. Д.Г. бл..., вх..., ап... и мораторна лихва в размер на 50.56лева, начислена към 01.12.2015 г. , както и разноски в заповедното производство в размер на 26,00 лева. Направена е претенция за присъждане на разноските по делото.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода 1.03.2013г. до 30.09.2015г., на посочения в исковата молба адрес, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.

 По искане на процесуалния представител на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение с протоколно определение от 9.10.2015г. съдът е обявил,че ще произнесе неприсъствено решение по спора.

            Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            От извлечението от сметка, както от представените и приети по делото фактури се установява, че К.Г.Д. дължи на ищцовото дружество сумата от 469.55лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2015г. на адрес гр.С., кв.Д. Г.бл...., вх...., ап...., както и мораторната лихва в размер на 50.56 лв., натрупана към 1.12.2015г.

На 22.12.2015г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен срещу К.Г.Д. за сумата от  469.55лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2015г. на адрес гр.С., кв.Д. Г.бл...., вх...., ап....,, както и мораторната лихва в размер на 50.56 лв., натрупана към 1.12.2015г. законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство.

На 28.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по силата, на която К.Г.Д.  следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен сумата от 469.55лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2015г. на адрес гр.Сливен, кв.Даме Груев бл.10, вх.Д, ап.13, както и мораторната лихва в размер на 50.56 лв., натрупана към 1.12.2015г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство в размер на 26.00лв

Заповедта е връчена на Д. на 18.01.2016 г. На 29.01.2016 г. е входирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С определение от 1.02.2012 г . е указано на заявителя в едномесечен срок от връчване на определението следва да предяви иск за установяване на вземането си. Определението е връчено на заявителя на 8.02.2016г. и исковата молба е входирана на 8.03.2016 г.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33  от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

   При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

   Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а именно в едномесечния преклузивен срок за отговор, ответникът не е подал отговор,като исковата молба, писмените доказателства и разпореждането са му връчени на 14.03.2016г.  и в разпореждането ответника е предупреден за възможността за постановяване на неприсъствено решение, в случай че не представи отговор на исковата молба. Налице е и втората предпоставка на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно – ответникът не се е явил в първото по делото заседание. Налице е и третата предпоставка- ответникът не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, както и четвъртата предпоставка – ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане  да се постанови неприсъствено решение срещу ответника. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК- на  ответникът Д. е указана последицата от неспазването на сроковете за размяна на книжа с разпореждане, връчено на 14.03.2016 г., и последиците от неявяването му в съдебно заседание с призовка връчена на 27.04.2016г.. Налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, искът е вероятно основателен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ  за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 469.55лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2015г.  на адрес гр.Сливен, кв.Даме Груев бл.10, вх.Д, ап.13, съдът намира претенцията за основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Станков съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им.Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация.

С оглед изложеното ще следва да бъде признато за установено, че К.Г.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Сливен сумата от 469.55лв., представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2015г. на адрес гр.Сливен, кв.Даме Груев бл.10, вх.Д, ап.13.

Ще следва да бъдат уважени и предявените акцесорни претенции за признаване на установено,че ответникът дължи на ищцвото дружество законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 294 от ТЗ , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторната лихва в размер на 50.56 лв., натрупана към 1.12.2015г., съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. С оглед изложеното ще следва да бъде уважен предявения иск за мораторна лихва срещу ответника.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 435 лв. за исковото производство, представляващи заплатена държавна такса, както и сумата от 26.00лв разноски за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ , вр. чл. 332 от ТЗ, че К.Г.Д., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 469.55лв. / четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,  представляваща цената на доставена за ответника и консумирана питейна вода за периода 1.10.2013 г. до 30.09.2015г. на адрес гр.С., кв.Д. Г.бл...., вх...., ап....,,

ведно със законната лихва за забава върху главницата от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 294 от ТЗ , вр. чл. 42 от ОУ, че К.Г.Д., с ЕГН **********,***  ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от 50.56 лв./петдесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва изтекла към 1.12.2015г.

            ОСЪЖДА К.Г.Д., с ЕГН **********,***   да заплати на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ 829053806 сумата от  435лева/четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща направени по в исковото производство разноски и сумата от 26.00лв,      представляваща, направени в заповедното производство разноски.

На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено К.Г.Д., с ЕГН **********,***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: