Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        288

 

гр.Сливен, 08  април  2016  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри     граждански състав,   в публично съдебно заседание на  пети април  две хиляди и  шестнадесета    година  в   състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 924/2016  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

      Производството е за настаняване на непълнолетно дете в „ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ”    и намира правното си основание  чл.  28 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1 , т. 5  от ЗЗДт. 

 

              В Молбата си  Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен твърди, че детето Кита Василева Ранкова   е  „дете в риск”   по смисъла на Закона за закрила на детето за което съществува опасност от увреждане в цялостното му развитие. 

 На 3 февруари 2016 г. в Отдел „Закрила на детето” – Сливен постъпил  Сигнал от ДПС при РУП – Сливен с информация, че на 2 февруари 2016 г. в 21.45 часа спрямо непълнолетната К. Р. била  предприета спешна мярка за закрила. Със заповед от същата дата на Началника  на РУП – Сливен и по искане на детето спрямо него е предприета полицейска закрила, реализирана на територията на „ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ” – СЛИВЕН,  кв. Дружба № 65.

    Незабавно след получаване на сигнала от служител на ОЗД – Сливен  било извършено посещение в ЦНСТ където детето било настанено   и установено, че неговите родители били Г.Д.Б. и В.Р.Х., които били разделени и грижи за него полагала Кита Камчикова – баба по бащина линия, живееща в с. Нови хан, Общ. Елин Пелин.

  На 14-годишна възраст непълнолетната живяла на семейни начала с лице за което не съобщава данни. Според нея съжителството й било по настояване на баба й и по тази причина подала сигнал на тел. 112 и след намеса на органите на реда това съжителство било  преустановено. През м. септември 2015 г. К. Р.  заживяла с лицето Красимир Петракиев от гр. Елин Пелин, но през м. януари 2016 г.   съжителството им също било преустановено.

На 22 януари 2016 г. К. Р.  заживяла със своята майка в гр. Сливен, ул. Ген. Столетов № 51 и по нейна информация майка й се опитала да й договори брак с  пълнолетно  лице без нейно съгласие за което тя отново уведомила органите на реда и спрямо нея била предприета полицейска закрила.    

 

           В хода на социалното  проучване  била проведена среща с майката на непълнолетната, която информирала, че дъщеря й сама е заживяла на семейни начала без нейно съгласие.  Информирала  за проблеми с нея, поради  които не желае да полага грижи за нея.  Декларира съгласие за настаняване на момичето в ЦНСТ.   Съжителя  на Б. – Симеон Иванов Топалов също декларира несъгласие да се ангажира с отглеждането на непълнолетната Кита.  

          Тъй като бащата на момичето не живее на територията на Община Сливен към момента същият не е проучван относно намеренията и нагласите му спрямо детето.

          К. Р.  от своя страна декларира, че не желае да се връща при близките и роднините си, тъй като същите възнамеряват да я омъжат без нейно съгласие и желае да бъде  настанена в ЦНСТ  и да й бъде предоставена социална услуга – Работа с психолог и да продължи образованието си.  

   Предвид профила на непълнолетната не било идентифицирано подходящо приемно семейство, което да е в състояние да полага грижи за нея. 

             В тази връзка било изведено становище за настаняване на детето в ЦНСТ и със Заповед № ЗД РД 0028 от 4 февруари  2016 г. на Директора на ДСП – Сливен спешно К. Р. е настанена в „ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ” – СЛИВЕН, кв. Дружба № 65.     

     Предвид  изложеното молят съда да постанови решение  по силата на което и на основание  чл.  28 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1 , т. 5  от ЗЗДт  спрямо К.В. Р. да бъде предприета мярка за закрила „НАСТАНЯВАНЕ В ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА  И МЛАДЕЖИ БЕЗ  УВРЕЖДАНИЯ” – гр. Сливен, кв. Дружба  № 65  за срок до  навършване на пълнолетие  или по преценка на съда с оглед спазване най-добрия интерес на детето.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

            К. В. Р. е родена  на 17 юли  1998  г. в  гр.  Котел, Общ. Сливен  от майка  Г.Д.Б.   и  баща В.Р.Х.     е дете в риск  за което съществува опасност от увреждане в цялостното му развитие.

            Със Заповед № ЗД РД 0028 от 4 февруари  2016 г. на Директора на ДСП – Сливен спешно К. Р. е настанена в „ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ” – СЛИВЕН, кв. Дружба № 65.    

На 14-годишна възраст непълнолетната живяла на семейни начала с лице   по настояване на баба си и по тази причина подала сигнал на тел. 112 и след намеса на органите на реда това съжителство било  преустановено. През м. септември 2015 г. К. Р.  заживяла с лицето Красимир Петракиев от гр. Елин Пелин, но през м. януари 2016 г.   съжителството им също било преустановено.

На 22 януари 2016 г. К. Р.  заживяла със своята майка в гр. Сливен, ул. Ген. Столетов № 51 и по нейна информация майка й се опитала да й договори брак с  пълнолетно  лице без нейно съгласие за което тя отново уведомила органите на реда и спрямо нея била предприета полицейска закрила.     

             В хода на социалното  проучване  била проведена среща с майката на непълнолетната, която информирала, че дъщеря й сама е заживяла на семейни начала без нейно съгласие.  Информирала  за проблеми с нея, поради  които не желае да полага грижи за нея.  Декларира съгласие за настаняване на момичето в ЦНСТ.   Съжителя  на Б. – Симеон Иванов Топалов също декларира несъгласие да се ангажира с отглеждането на непълнолетната Кита. 

             Тъй като бащата на момичето не живее на територията на Община Сливен към момента същият не е проучван относно намеренията и нагласите му спрямо детето.

             К. Р.  от своя страна декларира, че не желае да се връща при близките и роднините си, тъй като същите възнамеряват да я омъжат без нейно съгласие и желае да бъде  настанена в ЦНСТ  и да й бъде предоставена социална услуга – Работа с психолог и да продължи образованието си. 

   Предвид профила на непълнолетната не било идентифицирано подходящо приемно семейство, което да е в състояние да полага грижи за нея. 

            По делото е изготвен Социален доклад  от Социален работник Радослава Стоянова на 12 февруари 2016 г.  в който е записано, че   предвид усложнената семейна  ситуация и отказа на близките да продължават да полагат грижи за детето е необходимо да се осигури сигурна и стабилна среда за него, гарантираща правилното му развитие.  Не е установена възможност за отглеждане на детето в биологичното си семейство.  Майката не желае да полага грижи за детето и   счита, че е по-добре тя да се отглежда в защитена среда, където ще се задоволяват по адекватен начин базисните й потребности. 

                        В с.з. е изслушано непълнолетното дете К. В. Р., която  заявява, че в   момента живее в ЦНСТ „Дружба”.  Майка й и баща й се разделили преди няколко години и   живяла при баба си . Била на 4-5 години когато я оставили при баба й.   Тя я отгледала. Живеели в Нови хан и започнала там да учи, завършила основно образование.  Баба й и дядо й се преместили в с. Градец, а тя останала при чичо си в Нови хан.   Майка й искала да я омъжва за едно момче,  това било в средата на м. януари 2016 година.  Преди това живеела  на Гара Елин Пелин с едно момче Красимир. След като се разделили дошла при майка си да учи и живее при нея. Тя й предложила да се ожени за едно момче, син на нейна приятелка. Казала, че не била  готова за нова връзка, но тя й казала, че щом е била вече с   момче това е срам и трябвало да се задоми, да не говорели хората по техен адрес.  Тя й казала, че ако не иска   не я иска в дома си.  Последната вечер й казала или отиваш с момчето или не те искам в дома си.  При майка  си не е живяла, идвала си само на гости.  Била много уплашена да не яе принуди  и  си   наумила, че ако отиде при тия хора, ще намери начин да се отърве, но в момента не можела нищо да направи освен да приеме. Нямали никакви интимни отношения с него, но една вечер се били събрали и говорили с майката на момчето. Питали дали имат някакви отношения, отговорили „тя се дърпа и не иска”.   Майка й казала, че ако и тази вечер не спят заедно имат  пълно право да я изгонят.  Като чула това се стресирала, излязла навън, тръгнала към центъра,  отзовала на някаква улица,   не познавала града  и се обадила на 112.  Обяснила какво е положението и те дошли  и яе прибрали. Искала да остане в  този Център поне докато си завърши образованието. Учела в Х-то училище – ІХ клас.   Успеха  й бил е горе-долу,  била от втория срок тук, имала пропуски. Не искала да се върне при майка ми, имало същите приказки като преди малко. На втората вечер щяла започне пак да й натяква. Тя имала други три деца, по-малки от  нея.  В Центъра не й било по-спокойно, но там било за предпочитане докато завърши образованието си.  За  после не знае какво точно иска  да прави, да се хване на работа и това е.  Казали, че  ако има  18 години  ще я вземат на работа.  Гледачките много се заяждали с нея, говорели зад гърба й, настройвали приятелката й срещу нея.  Била   предателка,  че е  „курва”,  не   ги поздравявала.  Нямала забрана да излиза, но те й казвали, че щом не поздравява  няма да я пуснат. Имала приятелка  на 16 години.  Обиждали ги до такава степен, че нямало как да не отвърнат  на обидите.

    Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

    Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Молбата е основателна и следва ад се уважи.

Кита Ранкова е дете в риск по смисъла на ЗЗДт.

От изготвения по делото социален доклад се установи, че предвид усложнената семейна  ситуация и отказа на близките да продължават да полагат грижи за детето е необходимо да се осигури сигурна и стабилна среда за него, гарантираща правилното му развитие.  Не е установена възможност за отглеждане на детето в биологичното си семейство.  Майката не желае да полага грижи за детето и   счита, че е по-добре тя да се отглежда в защитена среда, където ще се задоволяват по адекватен начин базисните й потребности. Самото дете заявява в с.з. , че желае да бъде настанено в ЦНСТ – Сливен.

                Детето следва да бъде настанено в специализирана   институция „Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания” в гр. Сливен  до  навършване на пълнолетие.

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

                

 

НАСТАНЯВА непълнолетното  дете К. В. Р.  с ЕГН **********, родена  на 17 юни 1998 година  в гр. Котел от майка Г.Д.Б.  и  баща – В.Р.Х. в  „ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ” – гр. Сливен,  кв. Дружба  № 65  до навършване на пълнолетие. 

 

            Решението подлежи на незабавно изпълнение.


 

            Решението подлежи  на обжалване  пред СлОС,  едноседмичен срок от връчването  на страните .

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: