Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                 18.10.2017г.

                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря МАРИЙКА Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №669 по описа на съда за 2017 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5706/2016г. на РС - Сливен, против която от страна на ответника е подадено възражение в срок. Изложени са твърдения, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, като поради твърдение на управителя на дружеството, че е  извършена кражба на гориво му е поставено условие да заплати сумата 2700 лева. В тази връзка на 17.08.2014 г.  ищеца е подписал запис на заповед за сумата 2600 лева,  а на 20.08.2014 г. въпреки, че не дължал сумата внесъл в касата на дружеството сумата 2700 лева с квитанция към приходен касов ордер № 10 от същата дата, в която като основание за посочената сума било посочено – липса на гориво. Сочи се, че във връзка със записа на заповед ответното дружество е образувало гр.д. №299/2015 г. на Районен съд - Котел, което приключило с позитивно за него решение. Излага доводи за липса на основание за внасяне на 20.08.2014г. на сумата 2700 лева, за която от страна на ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за нейното заплащане от страна на ответното дружество.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 2700 лева главница, ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане, както и сумата 641 лева,  представляваща мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.  410 от ГПК  по ЧГД № 5706/2016г. по описа на РС – Сливен. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество  е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на ищцовите претенции. Изложени са подробни твърдения за наличие на основание за  наличие на основание за получаване на сумата 2700 лева, като се твърди, че ищеца е отговорен за причинени липси на гориво по време на упражняваната от него трудова дейност в ответното дружество. Подробно е направено описание на твърденията на ответната страна за горивото и неговата стойност, за които се сочи, че е откраднато.  

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете и претендира разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът О.Х. работел по трудово правоотношение в ответното „Глобус ЕС” ООД като шофьор. През 2014г. било установено, че извършва неправомерно източване на гориво от автобусите. На проведено на 28.07.2014г. събрание в дружеството ищецът признал, че е източвал гориво, което продавал  и посочил, че според него стойността е около 8000-9000 лева. Признание за извършваните заедно с друго лице кражби на гориво Х. е направил и при разпит като свидетел по досъдебно производство №1022/2014г.

На 20.08.2014г. ищецът внесъл в касата на ответното дружество сумата 2700 лева, като в ПКО №10 било вписано основание –възстановена сума за липса на гориво.

Впоследствие е извършена проверка в дружеството и установените липси на гориво са осчетоводени по надлежния ред.

Със заповед №3860/23.12.2016г. по ч.г.д.№5706/2016г. на СлРС е разпоредено ответното дружество като длъжник да заплати на ищеца като кредитор, както следва:

-                                                   сумата 2700 лева, представляваща платена без основание сума за липса на гориво с приходен касов ордер №10/20.08.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2016г. до окончателното изплащане;

-                                                   сумата 641 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2014г. до 20.12.2016г.;

-                                                   сумата 466,82 лева, представляваща разноски по делото.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда на 21.12.2014г. заявление и от страна от ответното дружество е подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания и заключението на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

 Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

В случая за претендираната от ищеца сума за главницата се твърди, че е платена от негова страна без основание, тоест при хипотезата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. В действителност ищецът е заплатил сумата 2700 лева доброволно и с ясното съзнание за възстановяване на част от стойността на горивото, което е източвал от автобусите на ответното дружество. Не е налице липса на основание за плащане на сумата по смисъла на чл.55 от ЗЗД, съответно не е налице задължение за ответника да я връща на ищеца. Последният е признал в писмени показания пред държавен орган и пред множество свидетели факта на извършваните кражби на гориво и стойността им, която според него е била около 8000 -9000 лева. Налице са негови извънсъдебни признания, които оборват тезата му за извършено плащане от негова страна без основание. С извършеното от негова страна плащане е погасено част от задължението му за възстановяване на причинената на ответника вреда, чиято действителна стойност с оглед извънсъдебните му признания пред свидетели е в по-голям размер. Обстоятелството, че досъдебното производство е прекратено не променя горните изводи на съда, тъй като прокурорските актове нямат обвързваща сила за съда. По тези съображения исковата претенция за установяване дължимост на главницата в размер на 2700 лева е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед неоснователността на главния иск е неоснователна и акцесорната претенция за установяване дължимостта на мораторната лихва.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените положителни установителни искове да се отхвърлят като неоснователни.

По правилата на процеса на ответната страна, която е претендирала присъждане на разноски следва да се присъди само сумата 100 лева, представляваща разноски за вещо лице. Претендираните от пълномощника на ответника разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. В договора за правна помощ е посочен размера на договореното възнаграждение, но не е посочена заплатена сума, а е договорено плащане по банков път, за което не са представени доказателства да е извършено. В този смисъл ТР №6/06.11.2013г.по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        Р   Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от О.М.Х. с ЕГН-********** *** против „ГЛОБУС ЕС” ООД, ЕИК 119672739, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Петко Д. Петков” №18 положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата 2700 лева главница, ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане, както и сумата 641 лева,  представляваща мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.  410 от ГПК  по ЧГД № 5706/2016г. по описа на РС – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

        ОСЪЖДА О.М.Х. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГЛОБУС ЕС” ООД, ЕИК 119672739, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Петко Д. Петков” №18 сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: