Р Е Ш Е Н И Е    223

 

  Гр. Сливен, 14.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря Х.П., след като разгледа докладваното от председателя АНД № 64 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:

  Производството е образувано по повод жалба на С.Т.К. с ЕГН ********** против НП издадено от Директора на АДФИ-София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 8, ал.1, вр.чл. 103, ал.1, вр.чл. 14 ал.1, т.2 от ЗОП.

              В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител, който моли за отмяна на НП.

  В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

               От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:  

               На 22.09.2014г. е сключен договор за рекламно обслужване между „Топлофикация – Сливен” ЕАД гр. Сливен, представлявано от изпълнителния директор С.К. и „Бумеранг 2008” ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Б.Г. Предмет на договора е рекламно обслужване, изразяващо се в доставка на рекламни материали. Съгласно чл. 2, ал.1, договора е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването му. В чл. 3, ал.1 е договорено, че изпълнението по предмета започва след уточняване и постигане на съгласие по отношение на заданието и срока на изпълнение, разходите и възнаграждението, необходими за изпълнение на всяка конкретна поръчка за доставка на рекламни материали, като същите могат да се уточняват писмено по телефон, факс, електронна поща и др.

               В договора няма определена стойност. Задължение на възложителя е да заплаща за всеки отделен случай възнаграждение на изпълнителя в определения размер и срок. За всяка конкретно възложена работа изпълнителят е имал задължението да представя отчет за свършеното и след подпис от двете страни, сумата определена в него подлежи на плащане.

              За периода от 22.09.2014г. до 31.12.2014г. от изпълнителя „Бумеранг 2008” ЕООД са издадени 3 броя фактури както следва/ 1488/14.10.2014г. – 33 333.33 лв.; 1489/14.10.2014г.  – 33 333.33 лв. и 1493/15.10.2014г. – 16 666.67 лв., или на обща стойност 83 333.33 лв. без ДДС.Сумите са платени по банков път. Разходите са осчетоводени по сч.сметка № 6151 „Общопроизводствени разходи”. С приемо.предавателен протокол от  25.11.2014г. представител на „Топлофикация – Сливен” ЕАД е приел рекламните материали.

            В хода на проверката , АНО е приел,че  предвид стойността на извършените разходи в размер на 83 333.33 лв. без ДДС за доставка на рекламни материали, отчетени като общопроизводствени разходи за лицензираната дейност, лицето по чл. 8, ал.3 е следвало да вземе решение за възлагане на обществена поръчка през 2014г. чрез открита процедура по реда на ЗОП.  

           Въз основа на така установеното административно наказващия орган е приел ,че жалбоподателя е извършил нарушение   , в качеството си на Директор на «Топлофикация – Сливен» ЕАД и упълномощено лице по смисъла на чл. 8 ал.2 от ЗОП на разпоредбата   на чл.8,ал.1 в врчл.103, ал. 1 в вр. чл. 14 , ал. 1 т. 2 от ЗОП, поради което му е съставен   АУАН    и му е издадено НП , с което му е наложена глоба в размер на 1500 лв.

   Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства .

     Съдът кредитира изцяло  показанията на разпитания по делото актосъставител   като безпротиворечиви и  допълващи се   останалия събран по делото доказателствен материал. Дава вяра на писмените доказателства приети по съответния процесуален ред .

    Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.

  Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта и НП, като твърди, че НП е процесуално незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на точно посочена дата на нарушението, непосочване на доказателствата, въз основа на които се установява нарушението, неправилно посочване на санкционната разпоредба, въз основа на която се налага адм. наказание.     

 Съдът споделя напълно изразеното становище за наличие на нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП,поради което  няма да се спира на въпроса дали е доказано допускането на нарушение на разпоредбите на ЗОП от страна на дружеството или не.

Съгласно императивните разпоредби на ЗАНН  както  в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени   точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.  Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН следва да е налице   единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. След като изпълни това свое задължение АНО следва точно да определи и санкцията, която лицето, сочено като нарушител, следва да понесе за извършеното от него нарушение.

  В конкретния казус, както в АУАН така и в НП  липсва посочване на датата на  извършване на  допуснатото нарушение. Видно от обстоятелствената част на НП ,АНО е посочил, че нарушението е допуснато на 22.09.2014г. , а в следващия абзац в графа „Обстоятелства ,при които е извършено нарушението е посочен период от време от 22.09.2014г. до 31.12.2014г. Това обстоятелство безспорно оставя нарушителя във невъзможност да разбере , на коя дата се твърди,че е извършил нарушението , пред каквато невъзможност е изправен и настоящия съдебен състав. Това нарушение несъмнено принадлежи към категорията на съществените нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече ,че в   конкретния случая нарушението се изразява в бездействие от страна на жалбоподателя. Това обуславя наличие на   начална дата, в която е възникнало нормативното определено задължение за действие (дата на която е следвало да се започне провеждане на процедура по ЗОП) и краен ,най-късен момент, в който е следвало да бъде изпълнено това   задължение.  

Дори да се приеме,АНО е имал предвид като дата на извършване на нарушението , датата   22.09.2014г. то същата касае датата на сключване на договора за рекламно обслужване , който е без стойност и по който следват множество плащания , със отделни фактури ,чиято обща стойност надвишава предвидения в ЗОП максимум указващ задължението за провеждане на обществена поръчка   .

Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила залегнали в ЗАНН , изразяващо се в   несъответствие на санкционната норма , въз основа на която е наложена наказанието на жалбоподателя и самото нарушение.

          Видно от атакуваното НП , АНО е наложил наказание на основание чл.129, ал.1, вр.чл.133, ал.2 от ЗОП. За така квалифицираното нарушение е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500лв. Съгласно   разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗОП, „Когато нарушенията по чл. 128 - 132а, с изключение на тези по чл. 129, ал. 4, чл. 129б, ал. 2 и чл. 132, ал. 3, са извършени при възлагане на обществени поръчки на стойности по чл. 14, ал. 3, предвидените размери на глобите и имуществените санкции се намаляват наполовина.” ,а съгласно    разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗОП „  Възложител, който не проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание за това или измени договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 43, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв. или с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 - с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв.”

            Въз основа на така посочените разпоредби и техния прочит се налага извода ,че в настоящия случай, АНО е редуцирал наказанието на основание чл. 133, ал. 2 от ЗОП ,като е намалил глобата от 3000лв. на 1500лв., но така приложена разпоредбата на чл. 133 ,ал. 2 от ЗОП е несъвместима с настоящия казус. В конкретния случай е налице липса на проведена процедура по ЗОП  и АНО е следвало да санкционира жалбоподателя по чл. 129, ал. 1 от зОП като му наложи глоба в размер на от 3000лв. до 10 000 лв. 

                Горепосоченото нарушение е от категорията на съществените и като такова също води до незаконосъобразност на атакуваното НП .

           

              Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

  ОТМЕНЯ НП № 11-01-998/08.12.2015г. на Директора на АДФИ-София, с което на С.Т.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на Директор е наложена глоба за нарушение на чл.  8,ал. 1 в вр . чл. 103 , ал. 1 в вр. чл. 14 , ал. 1 т. 2 от ЗОП в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: