Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 263

 

  гр. Сливен, 12.05.2016 год.

 

                                      В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение, пети състав, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  А. Д.

 

при секретаря З.Х. като разгледа докладваното от председателя  АНД № 573 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от В.К.Н. против НП № 93 от 04.02.2016 г. на Началника на РУ-ОДМВР - Сливен, с което на жалбоподателката, за нарушение на чл. 8, ал.3, ал.4 и ал.5 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление се   представлява от юриск. Борнавска, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 08.01.2016 г. служители на РУМВР-Сливен извършвали патрулно-постова дейност, като около 22,40 часа, пред входа на заведение „Молли”, в гр. Сливен, ул. „Макгахан” № …. забелязали две лица, едното от които във видимо нетрезво състояние. Това наложило да бъде извършена проверка както на тези лица, така и вътре в самото заведение. При проверката вътре в заведението полицейските служители Б. и З. констатирали, че в заведението има няколко лица, които празнуват. Тъй като всички лица били непълнолетни, била установено самоличността им, както и на техните родители и последните били повикани, за да приберат децата си. В заведението дошъл и съпруга на управителя /жалбоподателката Н./ - Румен Ничев. Проверката приключила с докладна записка, изготвена от св. Б., която била предадена на актосъставителя М. за вземане на отношение. Последният призовал на 14.01.2016 г. управителката Н., нейния съпруг, децата, присъствали на празненството и техните родители. След снемане на обяснения на всички лица, били съставени АУАН на родителите, за това че са допуснали децата си на обществено място след 22,00 часа без придружител, както и на жалбоподателката, за това че като  собственик на заведението е допуснала непълнолетни лица без да бъде осигурен дееспособен пълнолетен придружител– нарушение по чл. 8, ал.3, ал.4 и ал.5 от Закона за закрила на детето. Въз основа на този акт е издадено и обжалваното НП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:   

Жалбата е допустима, подадена от лице имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество – основателна.

Жалбоподателката оспорва фактическата обстановка по акта, като твърди, че не е извършила адм. нарушение, тъй като на посочената в АУАН дата не е посещавала заведението, а е била на работа в ЦСМП, като представя и график с дежурствата и служебна бележка от работодателя си.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на въпроса дали е доказано извършването на нарушение на разпоредбите на ЗЗДт от страна на жалбоподателката или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. След като изпълни това свое задължение АНО следва точно да определи и санкцията, която лицето, сочено като нарушител, следва да понесе за извършеното от него нарушение.

          В съставения АУАН и издаденото НП нарушението е описано по следния начин – лицето, като собственик е допуснал в заведението непълнолетните …….., без да бъде осигурен пълнолетен дееспособен придружител за периода от 22,00 часа до 06,00 часа – нарушение по чл.8, ал.3, 4 и 5 от ЗЗДт. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗДт задължава родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст, а разпоредбата на ал.4 на чл.8 предвижда задължение на родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, ако не могат да го придружат, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Тези две разпоредби не предвиждат задължение на собственика на заведение да не допуска непълнолетни лица без пълнолетно дееспособно лице, като придружител и в този смисъл по никакъв начин не се отнасят до жалбоподателката, като собственик на заведението. Ал.5 на чл.8 е отменена с ДВ бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г. Т.е. в съставения АУАН и НП жалбоподателката е санкционирана съгласно две разпоредби, които не касаят нейния статут, като собственик на заведението и съгласно една разпоредба, която е отменена много преди извършването на проверката. Впрочем тази ал.5 е предвиждала забрана в обществените места по чл. 56, ал. 6 от Закона за здравето да присъсват лица до 18-годишна възраст след 22,00 ч. и ако беше действаща, би могла да се отнесе до жалбоподателката. Към настоящия момент в ЗЗДт е предвидена една единствена разпоредба, касаеща управител на търговски обект, каквато е жалбоподателката и това е разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДт, съгласно която който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв….., която се явява санкционна разпоредба, но в нея се съдържа и състав на нарушение, който се отнася именно до управител на търговски обект.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, на коя дата го е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административно – наказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

            Предвид изложеното съдът

 

                                               Р         Е   Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 93/04.02.2016 год. на Началника на РУ-ОДМВР-Сливен, с което на В.К.Н. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в  размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.8, ал.3, 4 и 5 от ЗЗДт, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :