М О Т И В И към присъда № 43/16 г. по НЧХД № 518/2015 г. на СлРС , изготвени на 23.03.2016г.

 

    Тъжителката е повдигнала обвинение срещу Й.Й.П.,Й.Й.Й. и П.Й.Й.  за извършено от тях  престъпление  по чл. 130 ал.1 от НК.

   С тъжбата е предявил граждански иск в размер на 3000 лв. неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата.   

             В с.з. тъжителката   лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата като уточнява повдигнатото обвинение като такова по чл. 130 ,ал. 1 в вр. чл. 20 , ал. 2 от НК.   Конституирана като гр. ищец поддържа гражданския иск. Моли съда да признае подсъдимите   за виновни   по повдигнатото   обвинение и да уважи изцяло гражданската претенция, като й присъди направените по делото разноски .

Разпитани в с.з. подсъдимите не се признава за виновен. Дават обяснения по предявеното   обвинение. Упълномощения от тях защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимите за невиновни  , ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне  на претендираното обезщетение и заплащане от страна на частния тъжителката на разноските по делото.

                  От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

                  Подсъдимите  и тъжителката живеели в една и същата махала в с. Ч , общ . С. Подс. Й.П. е баща на останалите двама подсъдими.

                   На 13.04.2015г., около 15.30ч. ,тъжителката видяла как едно дете от същото село напада дъщеря й , която била на осем години и решила да се намеси. Това било видяно от подс. Й.П., който бил на гости в дома на    св. И. п и св. А.Т.. Тъй като другото участващо в спречкването дете било на св. И.П , тя също решила да се намеси .Това довело до спречкване между нея и тъжителката ,при което двете взаимно се удряли. Инцидента бил прекратен и двете жени се прибрали по домовете си. След известно време тримата подсъдими и св. Д.П. – съпруга на подс. Й.Й. и майка на другите двама подсъдими потеглили с личния си автомобил от дома на св. Александър Тодоров към дома си и при преминаване край къщата на тъжителката спрели . В този момент пристигнал и кмета на селото – св. И.Щ. ,който бил уведомен от тъжителката за първоначалното спречкване. Подсъдимите и майка им слезли от автомобила и в следващия момент между тях и лица , част от които неустановени по делото започнала взаимна размяна на замервания с камъни и удари . Там била и тъжителката , която получила удар с метален предмет в областта на главата и паднала на земята . След това боя бил прекратен , а последната отведена в МБАЛ „И. ***. За инцидента бил уведомен и дежурния в РУ на МВР – С като местопроизшествието било посетено от служители на управлението - св. А. и П..                  

На подсъдимите били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР. 

               Видно от приложеното по делото  съдебно - медицинско удостоверение № 160/15г на тъжителката била причинена   контузия на главата с наличие на повърхностни разкъсно- контузна рана в лявата теменна област с болезнена оточност на тъканите наоколо , зацапвания с кръв и сътресение на мозъка . След това е било извършено   рентгеново изследване след което съдебния лекар е дал заключение ,че установените увреждания са причинили на освителствуваната „временно разстройство на здравето , неопасно за живота „ т. е разстройство на здравето , извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

               Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

                Съдът прие,че по делото са налице множество гласни доказателства , които обаче са напълно противоречиви както помежду си така и вътрешно. Налице са две групи свидетели , всяка от които заинтересувана от изхода на делото. От една страна са налични показанията на св. А.Т , И.П- негова съпруга , св. Д.Т – брат на А.Т , Д.П. – съпруга на подсъдимия Й.Й. и И.П. – брат на двамата подсъдими и син на подс. Й.Й., всички в близки приятелски или роднински отношения с подсъдимите . Всеки от тези свидетели отрича да е видял подсъдимите да нанасят удар по главата на тъжителката като някой от тях твърдят ,че тя не е била там в момента на сбиването . Техните показания съответствуват в основната си главна част на обясненията на подсъдимите и противоречат напълно на показанията на другата група свидетели- близки и родственици на пострадалата  като   св. И. П.   даже твърди ,че тя я е ударила с пръчка в главата при първоначалното сбиване между двете по повод разпрата възникнала между дъщерите им.

             От другата страна са налице показанията на   св. Т. А. и брат му – св. Д.А. , съпруга на тъжителката И. Тодоров / който обаче не е присъствувал на инцидента / и св. Р.Т – свекърва на пострадалата и майка на св. И. Т.,които обаче също са заинтересувани от изхода на делото . В показанията си тези свидетели твърдят ,че са видели как подсъдимите й нанасят побой но разгледани в детайли показанията им са противоречиви помежду си и като такива не са достатъчни за да се обоснове участието на тримата подсъдими в инкриминираното деяние още повече ,че са противоречиви помежду си . Св. Т. А. заявява ,че пострадалата е била ударена с крик по главата от П.Й. като останалите са „скочили „ отгоре й за да я бият. Другият участвал в инцидента свидетел – св. Д.А. , обаче пресъздава  разказва различна фактическа обстановка , в която лицето което е ударило П. по главата не е подс. П.Й. , а брат му Й.Й.. Третата свидетелка посочена от пострадалата като очевидец на случилото се е нейната свекърва – св. Радка Тодорова , която също като св. Д.А. посочва ,че удара е нанесен от подс. Й.Й.. Показанията на тези двама свидетели, обаче съдът прие за недостатъчни да мотивират извода,че удара е нанесен от подс. Й.Й. , след което другите двама подсъдими също са се включили и тримата заедно са и нанесли побой,поради следните съображения:

               По делото е изискана и приложена преписка вх. № 167000-1843/15г. образувана, въз основа на заявление от пострадалата до РУ на МВР – С , в която се съдържат снети непосредствено след инцидента обяснения на пострадала/ във вид на заявление до Началника на РУ на МВР – С/ , на св.Д.А. , на подс. Й.Й.П. , от св. И.Й./ син на подс. Й.П. и брат на другите двама подсъдими / , от които е видно ,че соченото дори от самата пострадала лице нанесло удара с крик е не подс. П.Й. или брат му / доколкото са налице свидетелски показания снети от настоящия състав / , а техния брат И. . Такова е твърдението  на самата пострадала. От своя страна Д.А. е посочил,че не М. , а брат му е бил ударен с крика по главата от  П.Й. , а подс. Й.П. е заявил ,че е видял как „малкия „ му син взела крика от колата и го размахва , после той го е взел от него и го е прибрал  в багажника. Същите обстоятелства съобщава и сина му И.Й. ,който признава ,че лично е извадил крика от колата но после баща му го е прибрал.

Така посочените разминавания и наличие на твърдение от страна на самата пострадала ,че удара е нанесен от лицето И.Й. / спрямо който дори липсва обвинение/ допълнително разколебава  извода за виновност на тримата подсъдими и макар тези данни да се съдържат в преписка и сведенията да са снети не в хода на съдебното следствие при непосредствено и лично изслушване на лицата ,тяхното наличие следва да бъде отчете .На следващо място са налице показанията на св.Р.Т - свекърва на пострадалата , която за разлика от св. Т А.   твърди,че удара е нанесен не от подс. П.Й. , а   от подс. Й.Й.Й. .Действително нейното твърдение съвпада с това на св. Д.А. и това са единствените двама свидетели ,които сочат един и същи автор на удара с крик но съпоставени в цялост в показанията им има множество несъответствия ,които разколебават съда да постанови осъдителен акт само въз основа на тях. Освен твърдението ,че подс. Й. е ударил пострадалата с крика пресъздаването на останалите събития от всеки от двамата свидетели е напълно различно. Докато св. Тодорова твърди,че при нанасяне на удара снаха й е носела на ръце детето си ,то св. А. първо заявява ,че е   била сама,после ,че е носела на ръе тримесечно бебе. . Тодорова е категорична, че бащата освен Й. и баща му – подс. Й.П. е нанасял удари с юмруци по главата ,докато св. А. заявява,че не е видял П. да удря М. . Не на последно място следва да се отчете факта ,че тези двама свидетели единодушно твърдят ,че след удара с крик подсъдимите са нападнали М. като са започнали да и нанасят безразборни удари по тялото , а такива наранявания не са установени при медицинското освидетелствуване .

          След разбор на свидетелските показания на посочените по – горе две групи свидетели ,съдът ги прие за напълно противоречиви помежду си и като такива  ги изключи от доказателствения материал. Обсъди и показанията снети от полицейските служители и от кмета на селото – св. Щ. . Нито един от тези свидетели обаче, макар незаинтересувани от изхода на делото не допринася за установяване на точния извършител на удара с крик по главата на пострадалата / каквото е единственото нараняване описано в медицинското удостоверение/ ,въпреки което съдът ги кредитира като такива допълваща цялостната фактическа обстановка по делото .

            Другия разпитан по делото свидетел е   съпруга на пострадалата – св. И. Тодоров , който обаче също не допринася за установяване на обективната истина и в частност на извършителя на удара с крик в главата на пострадала,доколкото пресъздавайки казаното му от нея твърди ,че удара е бил нанесен от П.Й. , а самата пострадала твърди ,че е ударена от брат му Й.Й.. Предвид това съдът изключи и неговите показания от доказателствения материал .

            Съдът не кредитира и обясненията дадени от подсъдимите тъй като всеки един от тях напълно отрича да е участвувал в побой над М. , като отричат дори да са ходили до къщата й и да са станали свидетели на какъвто и да е бой или разпра там. Тези им твърдения съдът прие като защитна теза и ги изключи от доказателствения материал доколкото макар ,съдът да е в невъзможност да мотивира извод за виновност на конкретно лице/ лица/ за нанесения удар на пострадалата с крик ,по делото е налице безспорно писмено доказателство/ мед. Удостоверение/ за наличието му и в тази връзка не се спори.  

             Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали  ,включително тия по преписка вх. № 167000-1843/15г. на РУ на МВР- С  имащи значение за разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са относими към предмета му и не страдат от пороци .   

          Съдът дава вяра на приложеното по делото медицинско удостоверение като въз основа на него приема,че на пострадалата е причинена лека телесна повреда  ,въпреки което обаче   не стигна до категоричния извод,че телесното нараняване е причинено от подсъдимите лица в съучастие като съизвършители . В посоченото удостоверение е описано едно единствено нараняване като е посочено ,че същото е получено по механизма сочен от пострадала , т.е в резултат на удар с метален крик . По делото обаче не се установи безспорно,кое е лицето нанесло удара , а липсата на други описани наранявания по тялото на пострадалата съдът прие като липса на писмено доказателство за участие на тримата подсъдими в нанесен след удара побой.  

            Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

 По делото не се установи по безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата подсъдимите са    причинили лека телесна повреда на М.П.  осъществяваща медико-биологичния принцип „разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”.

               Безспорно е установено единствено ,че пострадалата   е получила описаното   телесно увреждание и неговия хорактер    както и обстоятелството ,че същото   осъществява медико –биологичния признак „ временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”.По делото обаче не се установи по безспорен и категоричен начин ,че това  телесно увреждане е     причинено в резултат на нанесен й побой от тримата подсъдими в съучастие както не се установи и кое е лицето което е нанесло удара с металния крик.     

                Горепосочените  съждения ,обсъдени  във връзка със  всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства , мотивират съда да приеме ,че повдигнатото спрямо подсъдимите  обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин и да го оправдае за извършено от него престъпление по чл.  130,ал. 1   в вр. чл. 20 , ал. 2 от НК .

    По делото не се установи по безспорен и категоричен начин , че  полученото от пострадалия  телесно увреждане е причинено от нанесен  и от тримата подсъдими побой  или от конкретно лице удар с крик  , а  съгласно разпоредбата на чл. 301 от НПК присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно, единствено и само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Действително налице е медицинска документация , която указва на налични телесно увреждане но по делото не се установи авторството на деянието     и дали то е  причинено от подсъдимите   ,още повече ,че се касае за бой възникнал между голяма група лица , съпроводен с замерване с камъни и други предмети ,при който бой е присъствувала и пострадалата. 

            ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК     

Съдът счете, че предявеният от  тъж. П.  против подсъдимите   граждански иск в размер на 3000 лв. неимуществени вреди   е  своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса.

За да се произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД и с оглед   изхода на процеса и постановяването на оправдателна присъда   отхвърли предявения   граждански иск в размер на 3000 лв. неимуществени вреди като недоказан.

Съобразно приетото за установено от фактическа страна, съдът  счете ,че в хода на  съд.следствие не се събраха доказателства относно причинно -  следствената връзка между претърпените от гр.ищец неимуществени вреди и действията на подсъдимия. 

С оглед отхвърлянето на главната претенция, съдът отхвърли като неоснователна и недоказана и акцесорната такава - за присъждане на законната лихва от датата на увреждането.

  Съобразно правилата на процеса,  съдът  възложи  на М.П.  разноските направени от подсъдимите   като я осъди  да   заплати сумата от  600лв. за адвокатска защита.

    

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: