М О Т И В И към присъда № 70/2016 г. по НЧХД № 99/2016 г. на СлРС, изготвени на 05.05.2016 г.

 

    Тъжителят И.Ж.И. е повдигнал обвинение срещу П.С.Щ. за извършено от нея  престъпление  по чл. 147 ал.1 пр. 2 вр. чл. 26 от НК.

   С тъжбата са И.Ж.И. е предявил граждански иск за причинените му неимуществени вреди в размер на 4000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото.

             В с.з. тъжителя лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата    Конституиран като гр. ищец поддържа гражданския иск. Моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото му обвинение и да уважи изцяло гражданската претенция, като му присъди направените по делото разноски.

Разпитана в с.з. подсъдимата, не се признава за виновна. Дава обяснения по предявеното й обвинение като заявява, че към момента на извършване на деянието и към настоящия е убедена ,че именно тъжителят е човека ударил автомобила й. Упълномощения от нея защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимата за невиновна, ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне  на претендираното обезщетение и заплащане от страна на частния тъжител на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

             Тъжителят и подсъдимата работели във  „Е.Миролио” ЕАД-Сливен  и преди месец януари не се познавали лично.

              На 11.01.2016г. подсъдимата пристигнала на работа около 08.00ч. и паркирала лекия си автомобил марка   марка „Форд Фиеста”,черен на цвят на паркинга пред завода . МПС било спряно на редица образувала се в средата на паркинга.

              На 11.01.2016 г. около 12,50 ч. тъжителят също отишъл на работа  като бил с личния си автомобил джип марка „Опел Фронтера” с рег. № СН 4061 АК, заедно с колегата си Й.Р. Също паркирал автомобила си на паркинга пред завода и влязъл в цеха където работел.

              След приключване на работния й ден, подсъдимата се отправила към автомобила си и забелязала ,че МПС е изместено от мястото си вследствие на удар.Автомобила бил ударен ниско долу в гредата между двете странични врати от страната на шофъора . На следващия ден подсъдимата започнала да разпитва за случилото се като се опитвала да разбере , кой е ударил МПС. Нейн познат на име Р. С. и съобщил,че св. И. К. е бил очевидец на случилото се и я свързал с него . Последният и разказал,че лично е видял как тъжителят е ударил автомобила и извършвайки маневра на заден ход , след което е продължил и е паркирал на същия паркинг.

              След като получила посочената информация на  15.01.2016 г. около 09:00 ч. П.Щ. отишла  на работното  място на тъжителя и го попитала защо е ударил МПС-во  и е избягал без да я потърси за да уредят отношенията си . Тъжителят отрекъл да е извършил твърдяното от нея  и между двамата възникнал спор, при който си разменили реплики на по висок тон без обаче да успеят да стигнат до разрешаване на конфликта.

               Няколко дни по – късно , а именно на  18.01.2016 г. подсъдимата решила да изчака тъжителя на портала , където била със съпруга си / също работник в ЕАД „Миролио”-Сливен и заедно да отидат при Изпълнителния Директор на фирмата за да говорят за случилото се. Там подсъдимата също заявила ,че именно тъжителят е лицето ,което е ударило автомобила и, но се укрила защото трябва да и заплати щетите.  Там двамата също си разменили реплики на висок тон, но отново не успели да се разберат помежду си.След случилото се и до настоящият момент подсъдимата счита,че тъжителят е ударил МПС-во , а последният отрича да го е извършил.  

              Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

          Съдът   кредитира показанията на св.П.Г. , И. К.  и св. М.Д.  и обясненията на самата подсъдима,като въз основа на показанията на тези свидетели приема за безспорно установено ,че подсъдимата е получила информация ,че именно тъжителят е ударил автомобила й. Въз основа на  показанията на тези свидетели , съдът приема ,че тя е била убедена в тази информация и това я е   мотивирало да извърши последващите деяния изразяващи се в провеждане на два разговора и отправяне спрямо тъжителя на твърдението , че той е ударил МПС.Съдът кредитира показанията на св.  И. К. ,в частта , в която последният заявява ,че лично е информирал      своя приятел Р.С.- работник в „Миролио”ЕАД- Сливен ,че тъжителят е ударил автомобил паркиран на паркинга на завода .К е категоричен ,че срещата му със Стефанов се е състояла непосредствено след удара и той е споделил видяното. Този свидетел заявява,че след няколко седмици е бил потърсен от подсъдимата и й е разказал,всичко видяно от него.Заявява ,че именно приятелят му Р.С. и е съобщил за видяното от него,което му твърдение напълно съответствува и на обясненията на самата подсъдимата. Последната е категорична ,че е получила информацията ,че тъжителят е ударил автомобила и от същото лице- Р.С. като уточнява ,че последният я е чул от свидетелят   И. К.,който от своя страна се е представил за очевидец на случилото се . В останалата им част досежно факта на удара на МПС от страна на тъжителят ,съдът не кредитира показанията на този свидетел доколкото този  факт не е установен по безспорен и категоричен начин , предвид налични показания и в обратната насока .Това обстоятелство обаче не разколебава , съдът да изгради извода си за невиновност на подсъдимата доколкото по делото се установи безспорно ,че тя е била убедена , във факта ,че именно тъжителят е ударил автомобила й , а това обстоятелство изключва умисъл в извършване на деянията за който и е повдигнато обвинение.

              Съдът кредитира   показанията на св. М.Д. – касиер счетоводител в ЕАД-то ,която също е имала подобен инцидент с тъжителят, като въз основа на показанията и приема за логично твърдението на подсъдимата ,че след получаване на информацията от св. И. К. и Р. С. и с оглед предходен подобен инцидент причинен от тъжителят, последната е била убедена ,че именно той е извършител на деянието довело до повреда на автомобила й . Съдът кредитира и показанията на св. П.Г. – служител на ОД на МВР- Сливен, който е категоричен ,че подсъдимата е посетила сградата на полицията и е искала информация как следва да постъпи след като колата и е била ударена на паркинга пред завода , в който работи.Това обстоятелство също мотивира съдът да счете ,че подсъдимата е била уверена ,че МПС е било блъснато от друг водач на МПС ,а непосочването на името му към този момент се дължи на факта,че тя все още не е знаела кой е извършителя. Въпреки това поведението и да търси консултация с компетентните за това органи говори за безспорен опит да разреши възникналата ситуация безконфликто.

          На следващо място съдът следва да обсъди показанията на останалите разпитани по делото свидетели, а именно свидетелите Й.Р. , С.Г.,И.Д. и М.А . Съдъткредитира напълно показанията на св. Г. , доколкото същата твърди,че е чула проведения между подсъдимата и тъжителят разговор на 15.01.2016г. – обстоятелство , което не се отрича и от самата подсъдима .Кредитира и показанията на св. М.А., доколкото последната свидетелствува относно факта на наличен по автомобила удар , а това обстоятелство не е спорно и е доказано по несъмнен начин .

            Съдът изключи от доказателствения материал показанията на останалите двама свидетели , а именно Й.Р. и И.Д. , тъй като техните показания и тия на св. К.,в частта относно удара на автомобила на подсъдимата от страна на тъжителят  са взаимно изключващи се . В тази връзка,съдът ги изключи от доказателствения материал още повече, че същественото в настоящия казус е безспорно установеното обстоятелство ,че подсъдимата е действувала с пълното съзнание , че именно тъжителят е извършил престъплението, а дали това е вярно или не съдът прие за неустановено по безспорен и категоричен начин.   

               Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени  тъй като няма основание да се съмнява в достоверността на писмените доказателства още повече, че същите не бяха оспорени от страните.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

     По делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че на 15.01.2016 г. около 09:00 ч. и на 18.01.2016 г. около 14:00 ч., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление подсъдимата Щ. приписала на И.Ж.И. престъпление, изразяващо се в удар при управление на МПС, марка „Опел Фронтера” с рег. № СН 4061 АК на паркирания й в района на паркинг пред завод „Миролио”, находящ се в индустриалната зона на гр. Сливен, лек автомобил марка „Форд Фиеста”.

      Безспорно е установено, че МПС на подсъдимата е било ударено на 11.01.2016г. и,че това е станало на паркинг пред завод   „Миролио”, находящ се в индустриалната зона на гр. Сливен. Установено е също така ,че на двете включени в съвкупността дати подсъдимата е изказала твърдението ,че „И.Ж.И. е извършил престъпление, изразяващо се в удар при управление на МПС, марка „Опел Фронтера” с рег. № СН 4061 АК на паркирания й в района на паркинг пред завод „Миролио”, находящ се в индустриалната зона на гр. Сливен, лек автомобил марка „Форд Фиеста”.

               Освен горните обстоятелства ,обаче се установи безспорно и факта,че подсъдимата е твърдяла това ,въз основа на получена от други лица информация , едно от който се е представил за свидетел очевидец на случилото се ,поради което съдът стигна до извода ,че макар да е изрекла установените по делото съждения тя е действувала без да има умисъл за това .      

   От субективна страна    престъплението,  за което е обвинена Щ. ,  може да се осъществи както с пряк така и с евентуален умисъл за наличието на какъвто у подсъдимата не се събраха каквито и да е доказателства. Напротив ,налице са единствено доказателства ,че подсъдимата не е съзнавала , неистинността на твърдението , тъй като е била убедена ,че именно тъжителят е извършител на случилото се   . Подсъдимата не е съзнавала ,че с поведението си приписва на тъжителя престъпление и не е искала или допускала ,че с поведението си,   извършва обществено опасно деяние виновно. Напротив тя е целяла и е предприела действия , които са били насочени единствено към разрешаване на конфликта като с пълната убеденост ,че тъжителят е бутнал автомобила и е направила опит да говори с него и в последствие е инициирала и провела подобен разговор с него в присъствието на управителя на дружеството , в което двамата са били работници.

    Въз основа на горното съдът прие ,че с поведението си подсъдимата  не е осъществила състава на престъпление по чл.  147,ал.1,предл. 2 в вр. чл. 26 от НК  т   , за което срещу нея е  повдигнато обвинение ,поради което   постанови оправдателна присъда .

  За да  се произнесе по гражданския иск съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД , както и със събраните по делото доказателства. Безспорно е, че щом не се установи виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимата , на тъжителя  не са били причинени неимуществени вреди, поради което съдът отхвърли изцяло предявения   спрямо подс. Щ. граждански  иск  за сумата от 4000 лв .като неоснователен.

   По правилата на процеса , съдът осъди И.И. да заплати на подсъдимата направените по делото разноски в размер на 600лв. за адвокатска защита.

   Ръководен от гореизложеното съдът, постанови присъдата си.        

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: