МОТИВИ към ПРИСЪДА №62/13.04.2016г. по  НОХД №118/2016г., изготвени на 13.04.2016г.

 

         С районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.К.Д. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.

         Пострадалият от престъплението се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не желае да предяви граждански иск. Желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител.

         Съдът конституира пострадалата М.Ж. в качеството на частен обвинител.

         В съдебно заседание подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът допусна предварително изслушване на страните и разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК, след което с определение обяви, че ще ползва неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В съдебно заседание подс. Д. се признава за виновен. Разкайва се и моли съда лично и чрез назначения му служебен защитник да му се определи наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер.

         Представителят на РП- С поддържа обвинението по чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1 от НК като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, което да се редуцира с 1/3 на основание чл.58А от НК и същото да се изтърпи ефективно при СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

         В съдебно заседание частният обвинител поддържа обвинението наред с прокурора и моли съда да определи на подсъдимия предложеното от прокурора наказание.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата от престъплението М.Ж. *** предлагала нерегламентирани сексуални услуги срещу заплащане и обикновено стояла в района на главния път С- Я до входа на селото откъм гр. Я. В същия район на 06.04.2015г. в обедните часове минал с колелото си подс. Д. и забелязал св. Ж.. Около час по- късно се върнал при нея и я повикал към близката отбивка, до която имало овощна градина. Подс. Д. показал с жест на св. Ж. че разполага с пари в себе си и те постигнали съгласие каква услуга да му извърши тя. По време на услугата св. Ж. се била навела и подс. Д., използвайки ситуацията бръкнал в джобовете на якето й и взел един брой мобилен телефон марка „Самсунг” модел „GT- Е 1081 Т” на стойност 11 лева, собственост на дъщерята на Ж., св. Д.Д. ***. В този телефон св. Ж. била поставила предплатена сим карта заредена с ваучер за 2 лева за предплатени мобилни услуги като в джобовете имала и 4 бр. обикновени секретни ключа на халка на обща стойност 8,40 лева. Тях подс. Д. също взел. Св. Ж. го попитала защо взема вещите й, но той отговорил, че няма да й ги даде. Тя го заплашила, че ще се оплаче в Полицията, но подсъдимият не й обърнал внимание и спокойно си тръгнал с колелото. Св. Ж. си тръгнала и отначало решила да не подава жалба в Полицията с намерение впоследствие да уточнят отношенията си с подсъдимия. Все пак, след като не можали да се разберат двамата тя подала жалба в Полицията за извършената й кражба.

Подсъдимият Д. още в деня на кражбата решил да се разпореди с отнетите от него вещи, отворил мобилния телефон, изхвърлил сим картата за предплатени мобилни услуги, както и връзката с ключове, а телефона решил да продаде на св. С.А. ***. Той отишъл до дома на А. и й предложил телефона. Тя го попитала да не би да е краден, но той я уверил че не е и се спазарили за сумата от 10 лева и почерпка с кафе и цигара.

С протокол за доброволно предаване св. А. предала на служител от Полицията мобилния телефон, който срещу разписка бил върнат на пострадалата Ж. без задния капак, тъй като бил изгубен.

         По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 21,40 лева.

                  

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите С.А., И.И., М.Ж. и Д.Д., протокола за доброволно предаване,  разписката за върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели С.А., И.И., М.Ж. и Д.Д., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

         Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, тъй като те също кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

         Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като то не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „Кражба” по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, затова че на 06.04.2015г. в условията на опасен рецидив в землището на с. К, общ. С отнел чужди движими вещи- 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „GT- Е 1081 Т” на стойност 11 лева, собственост на Д.Ж.Д. ***, предплатена СИМ карта заредена с 2 лева за предплатени мобилни услуги и 4 броя обикновени секретни ключа на обща стойност 8,40 лева, собственост на М.Д.Ж. ***, всичко на обща стойност 21,40 лева от владението на М.Д.Ж. с намерение противозаконно да ги присвои.

         Деянието е извършено от подс. Д. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като взема посочените по- горе вещи от джобовете на св. Ж. извършва деянието „Кражба”. Наясно е бил, че по този начин, извършвайки деянието ще увреди собственика на тези вещи, но въпреки това го е извършил и го е увредил.

Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. Д. е извършил деянието, за което е обвинен от РП- С, а именно деянието „Кражба”. От показанията на разпитаните свидетели, които са взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно протокола за доброволно предаване и разписката за върнати вещи се доказва по несъмнен начин авторството на деянието. Следва да се отбележи, че и обясненията на подсъдимия дадени по време на досъдебното производство кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

От справката за съдимост на подс. Д. е видно, че той е извършил деянието „Кражба” в условията на опасен рецидив, тъй като с присъда по НОХД №613/2011г. Срайонен съд му е наложил за извършено на 17.01.2011г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Присъдата е влязла в сила на 24.06.2011г. От изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че подс. Д. е извършил деянието „Кражба” по настоящото производство в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „а” от НК и правилно РП- С му е повдигнала такова обвинение, тъй като е видно, че той е извършил деянието след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” не по- малко от една година и изпълнението на това наказание не е било отложено по чл.66 от НК.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия Д. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното му разкаяние и съдействието за разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство.

         Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимия освен това обуславящо опасния рецидив, както и лошите му характеристични данни.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Д. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанието му за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в минимален размер за срок от ДВЕ години. Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и същото ще спомогне за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие съдът задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а именно с ОСЕМ месеца. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. Д. следва да изтърпи в ЗАТВОР, защото то не е първото му осъждане на „Лишаване от свобода”, а освен това той е и рецидивист. Ето защо, на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. Д. да изтърпи в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим.

С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. Д. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 69,92 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство и сумата от 40 лева в полза на съдебната власт по сметка на С районен съд, направени разноски по време на съдебното производство.

         Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: