М О Т И В И

 

 

      към присъда № 81 от 11.05.2016 г. по НОХД № 167/2016 г. на СлРС, изготвени на 26.05.2016 г.

 

 


РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.С.А. за извършено престъпление по чл.131а, пр. 2, вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2, пр.3 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, но не така както е предявено, а по чл.129, ал.1, вр.ал.2, пр.3 от НК, тъй като по отношение на подс. А. не са налице условията на опасен рецидив. Счита го за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Алтернативно предлага да се прецени дали подс. А. не е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и съответно да се признае за виновен в извършване на престъпление по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от НК, като съдът приложи разпоредбата на чл. 12 ал. 4 от НК и не  наложи на подс. А. наказание. 

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с уполномощен защитник. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението. Допуска, че при възникналото сбиване е възможно да е ударил с ръка по лицето пострадалия.  Моли съда да го признае за невиновен. Упълномощеният от него защитник счита, че обвинетието не е доказано по безспорен начин и също моли съда да постанови оправдателна присъда.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

            Подс. А. е български гражданин, с начално образование, женен,  не работи,  осъждан.

На 27.05.2015 г. св. В.Т.Н. - на 24 години бил на гости у свой приятел - св. П.Г.Б. ***. След полунощ, на 28.05.2015 г. св. Н. си тръгнал заедно с други лица от компанията. Той, заедно със св. Щ.К.А. и св. Б. се отправили към центъра на кв. „Речица”, за да се разходят. Св. А. и св. Б. били с автомобил, а св. Н. с велосипеда си. Тримата спрели пред заведение „Арена” на центъра. Към тях малко по-късно се присъединил и св. С.Т.С. с личния си автомобил. Около 00,10 часа св. В.Н. видял, че приближавала каруца с лица от ромски произход. В каруцата били подс. А. (по прякор „Баничката” и „Ибко”), заедно с приятелите си - св. М.Г. (по прякор „Ушито”), св. С.Д.Х. (по прякор „Пашата”), св. И.А. (по прякор „Ибро”) и св. М.А.. Петимата се връщали от заведение в кв. „Речица”, където употребили алкохол. Лицата решили да спрат каруцата до заведение „Арена”, където била и компанията на св. В.Н.. Подс. А. слязъл от каруцата и отишъл при компанията на св. Н.. Св. И.А. останал до коня с каруцата. Подс. А. попитал св. В.Н. за цигари и св. Н. му подал цигара. Подс. А., св. Г. и св. И.А. си говорили с другите момчета, а св. С.Х. държал коня. В един момент животното тръгнало, при което св. Х. държейки го за юздата започнал да го удря с каишите. Конят се надигнал на задни крака. Тогава св. В.Н. отправил забележка към св. Х. за това, че удря коня, като му казал: „Ако теб те удрят така, хубаво ли ще ти е?”, като го напсувал на майка и на циганин. Като чул това св. М.Г. започнал да повтаря към св. Н. „Ти кой ще удряш?”, като го избутвал с ръце настрани. Свидетелите Щ.А., Б. и С. се включили да разделят приятеля си и св. Г.. Намесил се и св. С.Х., който също избутвал св. Н., както и подс. И.А., който хванал св. В.Н. за блузата, с цел да го издърпа и да преустанови кавгата. В настъпилото меле всички започнали да нанасят удари по св. В.Н., като св. Г. успял да му нанесе удар в областта на гърба. Св. В.Н. от своя страна посягал към св. Н. и към подсъдимия, като продължил да псува на цигани, както подсъдимия, така и св. Г.. Ядосан от отправените спрямо него псувни и уплашен от действията на св. В.Н., който продължавал да го обижда и да посяга, подсъдимият го дръпнал, за да го разтърве от останалите и му нанесъл удар с ръка в областта на долната челюст. След нанесения удар св. В.Н. паднал на земята, а след като станал побягнал от мястото. Св. С.С. извикал на св. В.Н. да си тръгват, при което отишъл до автомобила си, за да го запали. Св. Щ.А.  и св. Б. помогнали на приятеля си - св. В.Н. да се изправи, след което го качили в автомобила на св. Б. и потеглили. Св. С. заедно със св. Щ.А. потеглили с автомобила на св. С., тъй като св. М.Г. и св. Х. започнали да удрят по автомобила им. Подсъдимият също напуснал мястото.

След като се прибрал у дома св. В.Н. си легнал. На сутринта, при събуждане, той почувствал силна болка в долната челюст. Отишъл на преглед при личния си зъболекар, който установил счупване на челюстта и го откарал в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински” - гр.Сливен. Там св. В.Н. бил приет в отделение „Лицево челюстна хирургия” за оперативно лечение.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, пострадалият е получил фрактура на долна челюст в областта на лявото рамо в медиална част - фрактурна линия между долните централни резци. Окончателната диагноза била фрактура на долна челюст - закрита, което е причинило на пострадалия В.Н.Т. „затрудняване на дъвченето и говоренето”. Счупването е причинено от един удар с голяма сила, нанесен директно в областта на челюстта, където е мястото на счупването.

  Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.Н., Б., Щ.А., С., М., Г., А., Х. и И.А.. От показанията на тези свидетели се установява, че на инкриминираната дата всички са се намирали пред заведение „Арена” в кв. „Речица”, като помежду им е възникнал конфликт по повод на това, че св. Х. е ударил коня, а св. В.Н. е отправил забележка към него, като същевременно е напсувал Х., Г. и подс. А. на майка и на цигани. Това е породило раздразнение у подсъдимия и неговата компания, всички от които са били от ромски произход, при което са започнали да му нанасят удари и да го блъскат. Установява се също, че приятелите на св. В.Н. са се намесили да предотвратят сбиването, намесил се е и подс. Алиоисман. Установява се и че при това сбиване и при опита си да разтърве биещите се, подс. А., вследствие на нанесените му обиди и опитите на св. В.Н. да го удари, му е нанесъл удар с ръка в областта на челюстта. От показанията на св. В.Н., неговите приятели, баща му и брат му /последните също кредитирани изцяло от съда/ се установява какво е било състоянието му след побоя, посещението на ЦСМП-Сливен и оперативната интервенция на челюстта, която е претърпял В.Н..

Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия, тъй като съвпадат с останалите гласни доказателства, като не кредитира единствено в частта, в която отрича да е нанасял удар в челюстта на св. В.Н.. В същото време подсъдимият допуска, че при опита си да разтърве биещите се и да отдалечи св. В.Н. от останалите, е възможно да му е нанесъл удар с ръка.

Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, тъй като същото не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

   Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 132, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НК, като съдът го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.131а, пр.2, вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2, пр.3 от НК. На първо място следва да се посочи, че деянието не е извършено при условията на опасен рецидив, доколкото по последното осъждане подс. А. е изтърпял наказанието си преди повече от пет години, преди датата на инкриминираното деяние и съгласно чл.30, ал.1 от НК правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства и най-вече от заключението на експертизата, че на св. В.Н. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Установи се също, че това увреждане е причинено именно от подс. А., при опита му да разтърве биещите се от неговата компания и компанията на св. В.Н.. Безспорно е установено и че подс. А. е причинил увреждането в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с обида – св. В.Н. е отправил спрямо него няколкократно псувни на майка и на циганин. Безспорно е установено и че подс. А. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана, доколкото св. В.Н. не му е нанасял удари, а само е посягал с намерение да го удари, т.е. защитата на подсъдимия явно не съответства на характера и опасността на нападението на пострадалия.  

Деянието е осъществено с евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественият опасният му характер, предвиждал е и е допускал настъпването на общественоопасните последици.

  Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи прие предишните осъждания на подс. А.. 

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.12, ал.4 от НК. Доколкото подсъдимият беше признат за виновен в извършването на деяние по чл.132, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НК, т.е. извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, то следва да се разгледа въпроса на какво се дължи това нападение от негова страна. Безспорно се установи, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, но това се е дължало на уплаха у подс. А., тъй като при възникналото масово сбиване всеки един от участниците е нанасял удари, а самият пострадал също е посягал да нанесе удар спрямо подсъдимия, което е довело до уплаха у него относно здравето му.

По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 112.00 лв. за експертиза, по бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен, както и сумата от 20.00 лв. за експертиза, по бюджета на държавата по сметка на РС – Сливен. Разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК предвижда, че когато съдът признае подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати направените по делото разноски. Въпреки че съдът не наложи наказание на подс. А., доколкото беше признат на виновен, то съдът намери, че следва да го осъди да заплати разноските по делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.   

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: