М    О     Т     И     В     И

 

 

Към присъда № 63/13.04.2016 год. по НОХД № 468/2016 год.  по описа на Сливенски Районен съд

 

Срещу подсъдимия Я.В.Т. е  повдигнато обвинение от РП-Сливен за извършено престъпление по  чл. 209 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Пледира да му бъде определено  наказание  лишаване от свобода към минималния размер предвиден, а именно 4 месеца лишаване от свобода след редукцията, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

В с.з. подс. Т. се явява лично и с процесуален представител. Изцяло признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират други доказателства за тези факти. Молят за наказание лишаване от свобода към минималния размер, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години и искат делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл. 370 и следващите от НПК.

Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие, че искането на подсъдимия за прилагане процедурата на съкратеното съдебно следствие е основателно и разгледа делото по този ред, като прие за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Т. ***. Същият се познавал добре със свидетелите Г.Ц., Е.С., Ж.К. и А.К..

На 14.06.2015г. подс. Т. и свидетелите Г.Ц., Е.С., Ж.К. и А.К. решили да отидат с автомобил до морето, за да се разкарат. Пътували с лек автомобил „Пежо 406" (цвят - светло сив металик) с рег.№ У 3898 АК, който по това време бил във владението на св. Ц.. Автомобилът при пътуването се управлявал от Т.. След като престояли няколко часа в района около гр. Бургас, те тръгнали да се прибират. При пътуването си се насочили в посока към Пътен възел „Петолъчката", като автомобила отново се управлявал от Т.. Междувременно той решил да зареди гориво в автомобила на някоя бензиностанция, без да заплаща за това. Малко преди самия Пътен възел подсъдимият отбил встрани от пътя и спрял. Там Т. като използвал черен на цвят изолирбанд променил вида на регистрационните номера на автомобила - чрез залепяне на лента от изолирбанд променил буквата „У" така, че да изглежда като буквата „Х", а цифрата „З" променил така, че да изглежда като цифрата „8". Същевременно с кал зацапал леко табелите с регистрационния номер.

От там Т. потеглил с автомобила към ПВ „Петолъчката". Около 20,45 часа спрял на бензиностанцията на „ОМВ България" ООД (търговски обект 1112 на същата фирма). По това време в района на бензиностанцията нямало други автомобили, а на работа бил св. И.С. в чиито задължение влизало обслужването на клиентите и зареждането с гориво. С. се насочил към автомобила, управляван от Т., но последния поискал сам да зареди горивото. С. отказал заявявайки, че той ще зареди, при което подсъдимия поискал в резервоара да се напълни гориво - бензин „8ирег 95Н" за сумата от 70,00 лева. Свидетелят С. заредил в резервоара общо 30,570 литра бензин от посочения вид, на обща стойност 70,01 лева. При това подс.Т. заявил, че ще премести автомобила и тогава ще заплати горивото, тъй като желаят да пият кафе в самата бензиностанция. С. отговорил, че няма пречка да остави автомобила на самата колонка, където било зареждането, тъй като нямало други клиенти в района на бензиностанцията. Въпреки това подсъдимия заявил, че все пак ще премести автомобила и се качил в същия. В този момент С. се загледал в табелата на задния регистрационен номер на автомобила и забелязал, че същия (въпросния номер) е променен чрез изолирбанд. Усъмнил се, че става нещо нередно и се насочил към подсъдимия, който в този момент вече бил в автомобила. Т. видял реакцията на С. поради което запалил двигателя на автомобила и с висока скорост напуснал района на бензиностанцията.

След като напуснал с автомобила посочената по-горе бензиностанция на „ОМВ България" ООД (търговски обект 1112 на същата фирма) подс.Т. потеглил в посока към гр. Сливен, тъй като с придружаващите го свидетели решили да продължат с разходката. По пътя той спрял и махнал изолирбанда, който по-рано бил поставил върху табелите с регистрационните номера. Междувременно Т. и придружаващите го свидетели решили да продадат част от бензина, който бил в резервоара на автомобила за да си купят нещо с което да се почерпят. Чрез лице, неустановено при разследването, с което се свързал св. Е.С. успели да източат някаква част от горивото в резервоара и го продали за сумата от 15,00 - 20,00 лева.

Посочената по-горе бензиностанция „ОМВ България" ООД (търговски обект 1112 на същата фирма) се експлоатирала чрез фирма „П."***. Управител на така посочената фирма е бил св. М.П., който е упълномощен да представлява „ОМВ България" ООД по настоящото наказателно производство.

Подсъдимият Я.В.Т. е български гражданин, с основно образование, неосъждан към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът дава вяра на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно свидетелските показания. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, кореспондират с доказателствения материал по делото. Съдът кредитира и останалите събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, предявени на страните в хода на съдебното следствие и неоспорени от тях.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна,  съдът направи следните правни изводи:

 

Съдът установи, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, предвид което направи следните правни изводи:

 

 

 

 

С деянието изложено във фактическата обстановка, подс. Т. е осъществил състава на чл. 209 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 14.06.2015г. в района на ПВ „Петолъчката", община Сливен, на бензиностанция на „ОМВ България" ООД (търговски обект 1112 на същата фирма), с цел да набави за себе си имотна облага въвел в заблуждение И.Ж.С. (че ще заплати зареденото в лек автомобил гориво ) като с това причинил имотна вреда в размер на 70,01 лева на „ОМВ България" ООД - гр. София, представлявано по случая от М.П.П..

Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният  му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Причини и мотиви за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия  и стремежа за облагодетелстване по престъпен начин.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието. Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но взе предвид представената справка, от която е видно, че по отношение на Т. се водят още осем наказателни производства.

След като взе предвид изложените обстоятелства, причиненият престъпен резултат, условията при които е извършено престъплението и целите на генералната и специалната превенции, съдът стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК. Предвид високата степен на обществена опасност на деянието, както и  поради факта, че не са възстановени вредите от престъплението съдът намира, че за целите на чл. 36 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Във връзка с последното съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на института на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието като счита, че подбудите и причината за извършване на процесното деяние могат единствено да обусловят прилагането на чл. 54 от НК и то около минималния размер, но не могат да мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1 от НК по отношение на това наказание, тъй като същите-с оглед степента на обществена опасност на деянието и деецът не се явяват нито многобройни нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК. Съдът като смекчаващи вината обстоятелства отчете самопризнанията на подсъдимия, но въпреки всичко става въпрос за лице придобило лоши противообществени навици предвид факта, че против него се водят осем наказателни производства. При определяне размера на наказанието, съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока, обществената опасност на дееца, която също е висока и определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен с това наказание.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, като на подсъдимия Т. бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи за изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи това наказание ефективно.   

Съгласно правилата на процеса подсъдимия Т. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 22.50 лв. по сметка на ОД МВР-Сливен.

Ръководен от горе изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: