М О Т И В И  към присъда № 78/2016 г. по НОХД № 516/2016 г. на СлРС, изготвени на 18.05.16г

 

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия В. Ат. Н. по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194,ал.1 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на  подсъдимия и след като установи, че самопризнанията на последния се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

 В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 м., което да бъде намалено с 1/3 и така определеното наказание- една година лишаване от свобода, да се изтърпи  при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с назначения му служебен защитник. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, като именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.

                От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Н. ***, в съседство със св. Ц.П.. Установено е, че нееднократно е посещавал дома му, при което е  забелязал, че във всекидневната има пластмасови шишета с вместимост по половин литър, в които св. П. събирал монети.

На 14.10.2015год., след като св. П. заминал за гр. Варна на предходния ден,  обвиняемият видял, че колата на комшията му я няма, а къщата е тъмна и  поради липсата на парични средства, решил да извърши кражба. Прескочил оградата и с помощта на отвертка, която носел със себе си, отворил прозореца на кухнята, през който проникнал в помещението. Насочил се към всекидневната и взел пластмасовата бутилка с монетите. От там се насочил към детската стая. На бюрото видял чантичка, в която имало 70 лв., златно синджирче и златни обеци. Взел парите и златните накити и се прибрал в дома си. Там преброил монетите от пластмасовата бутилка, като сумата възлизала на 200 лв.

На следващия ден с една част от парите си платил сметката за телефона, а другите похарчил. Вечерта, заедно с приятели, отишли до гр. Стара Загора, като подсъдимият носел със себе си златните накити. Там, към компанията се присъединила св. М. Д. Подс. Н. я уговорил да заложи златните обеци на нейно име, без да споделя с останалите придружаващи го лица. Св. Д. заложила обеците за сумата от 55 лв. в заложна къща „Ринион Комерс”- гр. Стара Загора, като била обслужена от св. М.М., ка което свидетелств издаденият заложен билет № ЯЛЗ -4777 от 16.10.2015год. Парите дала на обвиняемия. Златния синджир подсъдимия загубил.

На 15.10.2015год., след като се прибрал, св. Ц.П., установил че в дома му е влизано, тък като по земята имало кални стъпки. Констатирал липсата на събираните от него монети и златни накити. За извършеното престъпление сигнализирал на органите на МВР-Сливен.

С протокол за доброволно предаване от 28.10.2015год. обеците, предмет на извършеното деяние били предадени на разсл. полицай от второ РУ гр. Ст. Загора. Срещу разписка от 11.01.2016 год. същите са върнати на собственика им.

По делото е назначена и изпълнена съдебно оценителна експертиза,от заключението на която е видно, че стойността на златните накити, предмет на деянието възлизат на 287.70 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на  направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство  гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Цв. П. (л. 13, 114), М. М. (л. 18), И. Е. (л. 20), Св. С. (л. 25), М. Д. (л. 27), Д. Н. (л. 50), приобщени по съответния процесуален ред.

 Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ак.1, т. 3 и 4 от НК, във връзка с чл. 194, ал. 1. Безспорно се установи, че на 14.10.2015г. в с. Гергевец, общ. Сливен, като е използвал техническо средство- отвертка, намираща се у него, е повредил преграда (в случая-прозорец), здраво направена за защита на имот и по този начин е извършил горепосоченото престъпление.

               Установена е стойността откраднатите вещи, а именно 287,70лв.- паричната равностойност на златните накити- видно от заключението на съдебно- оценителната експертиза, и 270 лв. в монети или всичко общо в размер на 557,70 лв.

По делото е установено ,че деянието е извършено от подсъдимия чрез използуване на техническо средство, отвертка, с помощта, на която е успял да отвори затворения прозорец на жилището на пострадалия П., и през него да премине в кухненското помещение. Установено е, че за целта  е повредил „преградата”- прозорец,който представлява преграда здраво направена за защита на имота.

Съдът счита деянието за такова, извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в утвърдените му престъпни навици, както и в стремежа му за облагодетелствуване по незаконен начин- нарушавайки утвърдения правов ред в РБ, поради нуждата от парични средства

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства.

Съдът отчете наличие на  смекчаващи вината обстоятелства, а именно изразено съжаление и тежко материално положение.   

 Съдът отчете наличие на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства изразяващи се в невъзстановяване на по – голямата част от нанесените щети от деянието  .

   Ръководен от тези изводи, съдът прецени, че на подс. Н. следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК , а именно наказание „Лишаване от свобода”, в случая за срок от една година и шест месеца, което съдът следва да намали с 1/3. Така определеното наказание- една година лишаване от свобода, подсъдимият следва да изтърпи в затворническо обшежитие от закрит.

   По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 80лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД МВР- Сливен, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

            ПО ПРЕДЯВЕНИЯ граждански иск за причинени на пострадалия имуществени вреди  :

             С оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликатната отговорност на подсъдимия за причинените от неправомерните му действия    имуществени вреди на гражданския ищец в настоящото дело. 

     Съдът намира предявеният   против подсъдимия    граждански иск за  сумата от  480 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди   за доказан по основание ,поради доказаност на деликатното правоотношение и установен по размер / въз основа на приетото заключение на вещото лице/  ,поради което осъди   подсъдимия В.А.Н. да заплати на пострадалия Ц.П.П. сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на престъпното деяние ведно със законната лихва, считано  от датата на увреждането, а именно – 14.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

   В хода на съдебното следствие безспорно бе установено ,че подсъдимия с действията си на посочената дата е извършил кражба на вещи собственост на гражданския ищец както и обстоятелството ,че сумата от 480 лв. е невъзстановена .   

           Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо, отговарящо на степента на обществена опасност на извършеното престъпление.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: