М О Т И В И

 

към присъда № 191 от 01.11.2017 год. по НОХД № 894/2017 год. на СлРС

изготвени на 07.11.2017 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подс. В.И.Ж. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

В с.з. подс. Ж., редовно призован, се явява лично, не се признава виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като моли да бъде оправдан.

Адв. Д. *** – служебен защитник на подсъдимия Ж., пледира за оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, като счита, че деянието предмет на настоящото дело не е доказано безспорно и категорично.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.И.Ж. е с начално образование, разведен, не работи, осъждан.

В началото на 2016 год. свид. А.А.И. наел помещение, находящо се в гр. Сливен, в новострояща се кооперация в кв. „Р.”, по  *****. Той поставил алуминиевата дограма, извършил довършителни дейности и го обзавеждал с тренировъчни уреди, като намерението му било да го ползва като фитнес. Понеже кооперацията била все още на груб строеж, пред нея имало поставена оградна мрежа, а тя граничела с ресторант „Свети Илия”.

В заведението като сервитьор към месец март 2017 год. работел свид. Ж.К.. На 26.03.2017 год. вечерта, около 22,00 часа той бил на работното си място и тъй като нямало клиенти, излязъл навън да изпуши цигара. Обърнал глава и вниманието му привлякъл мъж, който прескачал телената ограда на кооперацията и носел някакви кръгли неща, като си помислил, че това са тежести за щанги. Свид. Ж.К. си помислил, че щом прескача оградата и носи неща, значи че пак са счупили стъклата. Свид. Ж.К. видял, че мъжът слага нещата до едно дърво на двадесетина метра и му извикал „Какво правиш”, а мъжът му казал „Гледай си работата” и му промърморил нещо неразбираемо за свид. Ж.К. и забързал ход към гаражите в посока бл. … в кв. „Р.”. По същото време свид. Ж.К. забелязал и че друго лице стояло до една пейка до първи блок на кв. „Р.”, което също се отдалечило също между блоковете на квартала. Свид. Ж.К. веднага се обадил на своя работодател, който от своя страна сигнализирал на тел. 112. На сигнала се отзовали полицейските служители свид. В.Д. и свид. С.Й.. Провели беседа със свидетеля, който посочил посоката, в която се отправил мъжа с вещите. При обход в района, в близост до 27 блок, полицейските служители видели мъж, който тича през градинките. Разпоредили му да спре, но той продължил да бяга, което наложило при задържането му да бъдат използвани физическа сила и помощни средства – белезници. Установили самоличността му, а именно подсъдимият В.И.Ж., който лъхал на алкохол. Лицето било отведено в РУ МВР - Сливен, като при проведените беседи отричал авторството на деянието.

Образувано било досъдебно производство, като при извършения оглед на местопроизшествие до намиращи се в близост до сградата гаражи били открити и приобщени по делото 6 броя метални тежести (рингове), различни килограми, а именно 1 брой диск за щанга от 5 кг, 3 броя дискове за щанга от по 10 кг. и 2 броя дискове за щанга от по 20 кг.

Същите на 18.04.2017 год. срещу разписка били върнати на собственика им свид. А.А.И. (л. 9 от ДП). Последният заявил и кражба на метален лост, за който не били събрани неопровержими доказателства, че е бил предмет на престъпно посегателство.

В хода на разследване свид. Ж.К. разпознал лицето, което видял да носи рингове, като за целта било извършено разпознаване на лица по реда на НПК. В разпита, проведен на свидетеля непосредствено преди извършване на самото разпознаване, уточнил че мъжа, който видял да носи вещите, предмет на деянието, го е виждал и друг път около заведението. Уточнил също, че дал информация на полицаите за две лица, тъй като по време на извършване на деянието видял и друго лице, което стояло на скамейка срещу заведението, в което работел, като му направило впечатление, че същото станало и тръгнало в неизвестна посока по време когато е видял извършителя на престъплението.

Видно от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на вещите предмет на престъплението възлиза на 168,75 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Ж.К. и А.И.. От показанията на свид. Ж.К. се установява, че на 26.03.2017 год. е излязъл на улицата пред заведението „Свети Илия”, където работел на сервитьор, и видял подс. Ж., който прескочил телената ограда на кооперацията, в която се намирал фитнесът и носел тежести, които оставил до едно дърво; видял и друго лице, което стояло в близост и което също се отдалечило в квартала; обадил се на работодателя си, който от своя страна се обадил в полицията и след това показал на дошлите полицейски служители в каква посока е тръгнал подсъдимият; както и че когато полицаите се върнали с патрулния автомобил, подс. Ж. бил в него. От показанията на свид. А.И. се установява, че са му се обадили по телефона, че са хванали някой да краде от фитнеса; сградата била оградена с телена оградна мрежа и на единия прозорец на фитнеса имало дупка от камък и след това бил дочупен; както и че в градинките били намерени неща от фитнеса, които били събрани и по - късно му били върнати. Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, като свидетелите не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели В.Д. и С.Й. - полицейски служители в РУ МВР - Сливен. От показанията на свид. В.Д. се установява, че със свид. С.Й. били нощна смяна и обикаляли в централна градска част, когато чули по станцията, че дежурният е получил сигнал от тел. 112, че са забелязали в частна спортна зала, която се намирала в кв. „Р.” до заведение „Свети Илия” лице, което изнасяло тежести от самата зала. От показанията на свид. В.Д. се установява още, че пристигайки на място не можали да установят някой в самото помещение, като един господин излязъл от заведението и им посочил, че е видял лицето да бяга на север, в северната част на „Р.”; тръгнали в тази посоката и го забелязали да бяга през една формирана градинка точно по средата на квартала, извикали му да спре, но той не спрял, след което се наложило да го подгонят пеша, успели да го стигнат и го задържали, като била използвана физическа сила, за да бъде съборен на земята, а след това и помощни средства - белезници. От показанията на свид. В.Д. се установява, че след като разговаряли с лицето, същото им казало, че е изнесъл някакви тежести от самата зала, показало ги къде ги е оставил – на около 20 м. северно от спортната зала бил оставил в тревата на различни места дискове за щанги, които били с различни тегла, имало по 10 кг., по 5 кг., който били описани подробно в протокол; уведомили дежурния и изчакали да дойде дежурната група на място; свързали ли се и със собственика на фитнеса, който също дошъл до мястото. От показанията на свид. С.Й. се установява, че е бил нощна смяна със свид. В.Д., дежурният ги изпратил на сигнал за лице, извършило взломна кражба във фитнес, намиращ се до заведение „Свети Илия”, като при получаване на сигнала те били на бул. „Панайот Хитов” и много бързо за няма и две минути отишли до мястото; на мястото видели свид. Ж.К., който им казал, че две лица са тръгнали току що в посока 38 блок на кв. Р.; спрял служебния автомобил до бл. 37, видели едно лице, което бягало посока бл. 25, тръгнал след него, побягнал и близо до „Орешака” до стълбите го настигнал; имало малко схватка с лицето и на същото били поставени белезници, след което бил вкаран в патрулния автомобил. От показанията на свид. С.Й. се установява още, че се върнали на мястото, установили счупени стъкла, подсъдимият заявил, че минавал случайно и че той ги е взел тези дъмбели и казал къде ги е скрил, като едните били зад първи блок на кв. „Р.”, до гаражите, а другите били в градинката зад осми блок; докладвали на дежурния, уведомен бил собственика на фитнеса. Показанията на свидетелите В.Д. и С.Й. са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, освен това същите са и служители на РУ МВР - Сливен, не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите, незаинтересовани са по какъвто и да е било начин от изхода на делото, поради което съдът кредитира изцяло техните показания.

Съдът кредитира обясненията на подс. В.Ж. в частта, в която заявява, че полицаите са го хванали, бил свален на земята, вкаран в патрулния автомобил и откаран до местопроизшествието, тъй като в тази им част се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата им част обясненията на подс. В.Ж., че не е взимал нищо и че в деня, в който бил разпитван от разследващ полицай, полицаите му хвърляли дисковете за да може да ги хваща, съдът не кредитира, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Видно от протокола за разпит на В.Ж., същият е бил разпитван като свидетел от разследващ полицай на 19.04.2017 год. (л. 25 от ДП), а процесните дискове за щанга са били върнати на собственика на предния ден - на 18.04.2017 год. Освен това видно от показанията на свид. Ж.К. същият е видял точно подс. Ж. да изнася от сградата процесните тежести, видял е посоката, в която се е отправил подсъдимият, посочил я на полицаите и подсъдимият е бил заловен. Ето защо съдът намира, че обясненията на подс. Ж. в тази им част са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, тъй като същата не бе оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият В.И.Ж. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК, тъй като на 26.03.2017 г. в гр. Сливен, в условията на повторност, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършил кражба на чужди движими вещи – 1 брой дискове за щанга 5 кг. на обща стойност 11,25 лева, 3 броя дискове за щанга 10 кг. на обща стойност 67,50 лева и 2 броя дискове за щанга 20 кг. на обща стойност 90,00 лева, всичко на обща стойност 168,75 лева (сто шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), собственост на А.А.И., като случаят не е маловажен.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно деянието си подсъдимият В.И.Ж. е извършил в условията на повторност, тъй като към момента на извършването му подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с влязло в сила споразумение на 21.10.2014 год. по НОХД № 734/2014 год. по описа на СлРС за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип (л. 14 – 16 от делото).

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно: разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (счупване на стъкло на прозорец).

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай безспорно е установено, че деянието на подс. Ж. не представлява маловажен случай, с оглед начина на извършване на престъплението (в тъмната част на денонощието, счупване на стъкло), т.е. деянието не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Ниската стойност на предмета на престъплението, също не квалифицира деянието като маловажен случай. Постоянна е съдебната практика, че размерът на вредите не е единственият критерий за преценка дали случая е маловажен, а тази преценка се прави и с оглед личността на дееца, който не е с ниска степен на обществена опасност.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Съдът не отчете смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Като отегчаващи вината на подс. Ж. обстоятелства съдът отчете негативните му характеристични данни.

Предишното осъждане на подс. Ж. съдът не прецени като отегчаващо вината му обстоятелства, тъй като то е взето в предвид от законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Ж. съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по – висока за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция. Поради това стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия Ж. наказание при условията на чл. 54 от НК, като отчете ниската стойност на предмета на престъплението, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият В.И.Ж. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 58,19 лева (петдесет и осем лева и деветнадесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият В.И.Ж. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: