Р Е Ш Е Н И Е  № 508

 

гр. Сливен, 10.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1086 по описа на съда за 2017 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „М.” ЕООД – с. К., общ. Н.З., с ЕИК *****, представлявано от управителя М.Д.М., против НП № F304144/30.06.2017 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП –  Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. Моли издаденото НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, тъй като били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

В с.з. административно – наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.02.2016 год. на трудов договор в дружеството било назначено лицето П.П., за което било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в НАП, като в последствие били подадени и декларации образец 1 и образец 6 за м.февруари 2016 год. От м.март 2016 год. лицето вече фигурирало във ведомостта на дружеството и през следващите месеци с компютърна програма се обработвала информация, която се подавала в НАП.

В средата на м.април 2017 год. дружеството било уведомено от П.П., че при направена справка в здравния му статус, същият бил със спрени здравно-осигурителни права. Тогава представител на дружеството направил проверка и установил, че това действително е така. От дружеството бил подаден сигнал в НОИ, ТП – Сливен за да им бъдат дадени задължителни предписания, въз основа на които дружеството да може да подаде липсващата информация за лицето в ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен.

На 01.06.2017 год. от дружеството било подадено заявление в ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, с което била подадена липсващата информация за лицето – декларации образец 1 и образец 6.

Въз основа на подаденото заявление от дружеството в ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен било установено извършеното нарушение.

На 06.06.2017 год. бил съставен АУАН с фабр. № F304144 от същата дата на „М.” ЕООД – с. К., общ. Н.З., представлявано от управителя М.Д.М. за това, че в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в законоустановения срок по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В акта било отразено, че декларация образец № 1 за месец 10.2016 год. за едно лице е подадена и входирана с вх. № 203581704443192/05.06.2017 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й – до 25.11.2016 год. В акта било посочено, че нарушението е установено на 05.06.2017 год. при обработване на информацията, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на 06.06.2017 год. на упълномощено лице (л. 10 от делото).

На 07.06.2017 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен с вх. № 7047 постъпило възражение от Ф.Б.Т.– упълномощено лице на „М.” ЕООД, в което дава обяснения относно съставените актове. Във възражението било посочено, че в средата на м. април 2017 год. е констатирал, че информацията за лицето П.М.П.– шофьор във фирмата с трудов договор от 16.02.2016 год. обр. 1 и 6 не е постъпвала в НАП за периода м. март 2016 год. – м. март 2017 год. Твърди, че са подали уведомление в НОИ – Сливен за предписание от тяхна страна, което впоследствие заедно с предписанието и информация 1 и 6 са представили в НАП. Твърди още, че в процеса на констатацията била направена консултация с компютърен специалист, според който лице с подадено уведомление, заповед и начислени осигуровки за м. февруари 2016 год., информацията е атакувана от вирус. Моли, предвид изложеното, при което те доброволно са отстранили допуснатата вирусна атака, актовете да останат без последствия. Във възражението било посочено, че за 16-годишното  съществуване на фирмата, на същата не са налагани административния наказания (л. 11 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № F304144/30.06.2017 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП –  Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица.  В обстоятелствената част на НП било посочено, че жалбоподателят - „осигурител” по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в дружеството, в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., издадена от МФ (ДВ бр. 7/2007 год.), а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В НП било отразено, че в законоустановения срок е постъпило възражение с вх. № 7047/07.06.2017 год., като наказващият орган е посочил, че след запознаване с него счита, че обстоятелствата, които се сочат в него не изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя. НП било връчено на 02.08.2017 год. (л. 7 - 8 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В конкретния случай съдът констатира несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП, както и несъответствие между описанието на нарушението в НП и посочените законни разпоредби, които са нарушени от страна на жалбоподателя.

Съдът констатира, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на съставения АУАН и обстоятелствената част на издаденото НП. В настоящия случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в законоустановения срок по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. Същевременно в издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че не е изпълнил задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в дружеството, в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., издадена от МФ.

Освен това в издаденото НП е отразено, че жалбоподателят - „осигурител” по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в дружеството, в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., издадена от МФ (ДВ бр. 7/2007 год.). Изследвайки съдържанието на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., съдът констатира, че в същата законодателят е посочил, че декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” – едновременно с подаване на декларация образец № 1, т.е. е налице противоречие в обстоятелствената част относно това за коя декларация – образец № 1 или образец № 6 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Същевременно в НП е посочено, че деянието представлява нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., съгласно която декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец, следователно отново е противоречие между обстоятелствената част на НП и квалификацията на нарушението, т.е. като е описано нарушение касаещо декларация образец № 6, а е дадена квалификация за нарушение, касаещо декларация образец № 1. Освен това посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. предвижда две хипотези описани от законодателя в букви „а” и „б”, като в НП не е посочено, коя от тези две хипотези е нарушил жалбоподателя, т.е. не е конкретизирана правната норма, съдържаща състав на административно нарушение, която е нарушил жалбоподателя.

Констатираното несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП, както и несъответствие между описанието на нарушението в НП и посочените законни разпоредби, които са нарушени, е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и основанието за налагане на административното наказание, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота съдът намира, че жалбата и по същество е основателна. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно се установи, че дружеството е подавало необходимата информация за служителите си в ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, като липсващата информация само за едно лице се е дължала на компютърен вирус в използваната от дружеството програма. Нарушението е извършено за първи път и същото е било установено именно в резултат на предприетите действия от страна на представител на дружеството за подаване на необходимата информация. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F304144/30.06.2017 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП –  Бургас, с което на „М.” ЕООД – с. К., общ. Н.З., с ЕИК *****, представлявано от управителя М.Д.М., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: