МОТИВИ към присъда № 37/01.03.2016 г. по НОХД № 1765/2015 г. на СлРС, изготвени на 16.03.2016г.

 

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Р.В.П. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр. 2, т.5 и 7, вр.чл. 194 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” към минимума, което да бъде изтърпяно ефективно.

В с.з.подсъдимият, редовно призован, се явява лично. Не се признава за виновен, но дава обяснения по повдигнатото му обвинение.  

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. П. бил осъден по НОХД № 1163/2010 г. по описа на PC – С. с присъда, влязла в сила от 12.10.2010 г., като за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Със същата присъда бил признат за виновен и свид. С.П.А..

Пострадалият Д.С.И. притежавал овощна градина в землището на с. Оризари, общ. Твърдица, която рядко посещавал. Същата била оградена, като половината била с бодлива тел, а северната и източната й страни били с метална оградна мрежа.

Свидетелят С. ***/ спрямо когото производството е приключило с Определение за одобряване на споразумение/, известен с псевдонима „Салимовия”и подсъдимия били в приятелски отношения помежду си.  

На неустановена дата в началото на 2015 г.   свид. А. решил да извърши кражба на оградна мрежа, която да продаде . Сетил се, че И. стопанисвал овощна градина извън с. Оризари и че същият рядко я посещава и решил да открадне оградната й мрежа. Споделил намерението си с  подс. П., известен като „Рашко”  и двамата решили да извършат кражбата заедно, като съставили план за осъществяването й. Планът включвал предвижване в    тъмната част на денонощието  с коня и каруцата на свид. А. до мястото и с помощта на клещи  демонтиране на  оградната мрежа. Когато се стъмнило свид. А. и подс. П. пристъпили към изпълнение на взетото решение. С каруцата на свид. А. отишли до овощната градина на свид. И., като носели със себе си клещи. Там двамата използвали инструментите, за да срежат телта, с която оградната мрежа била закрепена към циментови колове. Свид. А. и подс. П. свалили две парчета метална оградна мрежа с размери 16 л.м./1.5 м и 14 л.м./1.5 м, двете с размер на квадрата 4 см/4 см, навили ги на топове и ги качили в каруцата на свид. А.. След това двамата отишли до дома на свид. П.И. и му продали описаните парчета оградна мрежа за сума в общ размер на 50,00 лева, която разделили помежду си.

Няколко месеца по-късно, на 01.06.2015 г. пострадалият Д.И. отишъл до овощната си градина и установил липсата на част от оградната мрежа. Свид. И. споделил за извършената кражба на свой познат – свид. П.П., който бил полицейски служител.  Той и колегата му - свид. С.С., който обслужвал селото провели беседа със     свид. И. и от него разбрали, че е закупил оградната мрежа от жители на с. Оризари, известни като „Салимовия” и „Рашко”. Била извършена проверка, в хода на която свид. И. предал с протокол за доброволно предаване топовете оградна мрежа, които били върнати срещу разписка на пострадалия И..   Свид. А. признал за извършеното деяние пред свид. С., като посочил конкретни обстоятелства, свързани с механизма на извършване и индивидуализирал отнетите вещи. Също така свид. А. доброволно предал един брой клещи с гумирана дръжка, които използвал за осъществяване на кражбата.

В хода на разследването била изготвена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение било видно, че справедливата пазарна стойност на отнетите движими вещи (30 л.м. оградна мрежа с височина 1.5 метра и размери на квадрата 4/4см), по пазарни цени към 01.06.2015 г., възлиза на 57,00 лева.

С определение по НОХД № 1646/2015 г. по описа на PC – С. било одобрено споразумение за решаване на делото, с което свид. С.П.А. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.

          Горната фактическа обстановка съдът прие  за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни  и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът изцяло кредитира показанията на св. А. , който е категоричен ,че заедно с подсъдимия са извършили кражбата като пресъздава случилото се подробно и последователно. Не отрича ,че инициативата е била негова но заявява ,че подсъдимият се е съгласил и е участвувал  при рязането на мрежата , извозването и продажбата й като е получил полагащата му се част от продажната цена. Показанията на този свидетел съдът счита за съответни и на тия на св. П.П. , С.С. / включително тия приобщени по реда на чл. 282 , ал. 4 от НПК / , двамата служители на РУ на МВР – С. доколкото са категорични ,че двамата извършители са си признали за извършената кражба. Кредитира и показанията на собственика на откраднатата вещ – св. И. , който е разпознал мрежата негова собственост и я е получил срещу протокол за предаване.

             Съдът кредитира и показанията на св. П.И. / включително приобщените по реда на чл. 281 , ал. от НПКТ /, който е закупил откраднатата мрежа и е категоричен ,че е бил посетен в дома си от двамата извършители, който са му предложили и продали процесната вещ. 

Съдът изключи от доказателствения материал обясненията на подсъдимия доколкото същите не съответствуват на останалите гласни и писмени доказателства. Подсъдимия отрича да е участвувал в кражбата като заявява ,че А. го е срещнал след като сам е откраднал мрежата и му е предложил заедно да я продадат. Тези твърдения обаче противоречат на показанията   на св. А. и на полицейските служители. Противоречат и на нормалната житейска логика доколкото е неразбираемо защо едно лице ,което само е откраднало дадена вещ ще предлага на друго да я продават и да делят печалбата от нея.  

 

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, както и на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален вид и в частност на протокола за предаване на вещтта находящ се на стр. 10 от ДП , от който е видно ,че в графа пояснения подс. А. заявява ,че мрежата е открадната от двамата подписвайки пояснение както следва „ клещите използвах за рязане на метална мрежа ,която откраднахме от един двор”.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195 ал.1 т.4 пр. 2, т.5 и 7, вр.чл. 194 ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от началото на 2015 година до 01.06.2015 година, от поземлен имот, находящ се в землището на село О., общ. Т., в условията на повторност, след предварителен сговор със С.П.А., като използвал техническо средство – метални клещи, отнел чужда движима вещ – 30 л.м. оградна мрежа с височина 1,5 м. и размер на квадрата 4/4 см, на стойност 57,00 лева, от владението на Д.С.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е немаловажен.

По делото е безспорно установен механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия .  Установен е вида на откраднатата вещ   и начина, по който подсъдимия е осъществил трайна фактическа власт върху тях.  

Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Престъплението е извършено умишлено и след предварителен сговор със св. А. , тъй като решението за извършването му е било взето от двамата  в спокойно и хладнокръвно състояние и след обсъждане на мотивите за и против извършването му.

По делото е установено и обстоятелството ,че деянието е извършено в условията на „повторност”, доколкото П. е бил осъден по НОХД № 1163/2010 г. по описа на PC – С. с присъда, влязла в сила от 12.10.2010 г., като за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. 

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин и утвърдените му престъпни навици .

Като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие тежкото му  материално и семейно положение ,     оказаното съдействие в хода на разследването и ниската стойност на вещтта / 57 лв/ .

Съдът не отчете отегчаващи отговорността им обстоятелства.

 При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.  

На подс. Р.В.П. на основание чл. 195 ал.1 т. 4 пр. 2 т. 5 и 7 вр. чл. 194 ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 53 ал.1 б. „А” от НК веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. режещ инструмент - клещи с гумирана дръжка – тъмночервена и черна на цвят, запечатан с лепенка № А5327 на ОД на МВР-С., съдът отне в полза на държавата, като постанови след влизане на присъдата в сила, същите да бъде унищожени като вещи без стойност.

Така определеното наказание съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на подсъдимия и на деянието.

По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия П. да заплати направените по делото разноски в размер на 43,70 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-С..

Ръководен от гореизложеното съдът, постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: