М О Т И В И

 

към Присъда № 3 от 11.01.2018 год. по НОХД № 1433/2017 год. на СлРС

изготвени на 17.01.2018 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата А.Д.А. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимата и на самата подсъдима, и след като установи, че нейните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

Преди започване на разпоредителното заседание пострадалата С.П.Д. *** е предявила срещу подсъдимата А.Д.А. граждански иск за сумата от 3200,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, като претендира и направените по делото разноски. Конституирана като частен обвинител и граждански ищец, се явява лично и с повереник. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира на подс. А. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно, поддържа предявения иск, моли съда да го уважи в пълен размер и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Пострадалата Д. поддържа становището на повереника си.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимата и проведеното съкратено съдебно следствие, да й бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като след редуциране на определеното наказание с една трета да остане четири месеца „Лишаване от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на предявения граждански иск, счита че същият следва да бъде уважен изцяло.

Разпитана в съдебно заседание, подсъдимата А.Д.А. се признава за виновна и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да й бъде наложено условно наказание.

Адв. К. *** – упълномощен защитник на подсъдимата, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимата наказание при условията на чл. 54 от НК, като предлага наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което след редукцията по чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и тези четири месеца „Лишаване от свобода” да бъдат отложени за изпитателен срок от три години. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е основателен и следва да бъде присъдена сумата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата А.Д.А. е с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана.

Свид. Д.Д.П.от с. К., общ. Е.учила и завършила средното си образование в гр. Сливен, в спортно училище „Д. Рохов”. През този период живеела в къщата на баба си – свид. С.П.Д.,***. На 17.03.2017 год. свид. Д.П.пътувала с автомобила на баща си от с. К. до гр. Сливен. Заедно с нея били и приятелите й – свид. Д.Ш.А.и подс. А.Д.А.. Подс. А. мислела да започне работа като сервитьорка в гр. Сливен и затова помолила свид. П.да пренощува няколко дни в дома на баба й. Тримата пристигнали в гр. Сливен около обяд, като автомобилът шофирала подсъдимата, тъй като само тя имала шофьорска книжка. На следващия ден, поради дребна повреда, автомобилът бил закаран за ремонт от подс. А., като с нея била и свид. П.. Автомобилът бил отремонтиран, но свид. П.нямала достатъчно пари в себе си, поради което помолила подсъдимата да отиде и да поиска от баба й сумата от 50,00 лева. Подс. А. отишла до дома на свид. Д. и поискала парите. Свид.Д. държала парите си в найлонова торбичка, поставена в чантата й, която стояла в стая на първия етаж на къщата. Същия ден свид. Д. *** и връщайки се преброила парите. Сумата била около 3300,00 лева – 50 банкноти по 50,00 лева, 7 банкноти от по 100,00 лева и останалите около 100,00 лева – в различни банкноти и монети. На 21.03.2017 год. – понеделник сутринта, около 05,30 часа, подс. А. влязла в стаята на свид. Д., за да направи кафе. Чантата на свид. Д., с поставените в нея пари, стояла до гардероба. Подсъдимата бръкнала в чантата извадила сумата от 3200,00 лева – в банкноти, описани по-горе, като оставила другите пари. След това направила кафето и събудила свид. Д.А.и свид. Д. П., за да го изпият заедно. Около 06,30 часа подс. А. настояла да си тръгне. Двамата със свид. А. отпътували за с. К. отново с автомобила на бащата на свид. П.. На следващия ден в с. К. подсъдимата се срещнала със свид. Б.Х.Д.. Помолила я да я закара с личния си автомобил до гр. Велико Търново. За услугата подсъдимата А. дала на свид. Д.сумата от 20,00 лева. На път за гр. Велико Търново двете момичета се отбили в гр. Елена, откъдето подсъдимата си купила яке за 50,00 лева. Същия ден от гр. Велико Търново подсъдимата отпътувала за гр. Русе. На 24.03.2017 год. сутринта, свид. С.Д. установила, че от чантата й липсва сумата от 3200,00 лева – 50 банкноти по 50,00 лева и 7 банкноти по 100,00 лева, като били останали около 85,00 лева. След подадена жалба в РУ-МВР-Сливен и след проведена беседа, подс. А. признала пред полицейските служители – свид. П.Б.и свид. Й.Д., за извършената кражба, като изяснила механизма й. В присъствието на полицейските служители, свид. Д. П., свид. С.Д., свид. Д.А.и свид. Д.Г.подсъдимата заявила, че ще върне парите, които е взела от свид. Д.. Малко след това подсъдимата заминала да работи в Германия. Оттам изпратила на сестра си – свид. С.П.А., сумата от 250 евро, които да бъдат внесени за възстановяване на откраднатите пари. Свид. А.потърсила свид. Б., за да му предаде парите, но по това време същият бил в годишен отпуск.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимата и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата А.Д.А. е осъществила състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 21.03.2017 год. в гр. Сливен, от дом на ул. *****, отнела чужди движими вещи – сумата от 3 200,00 лева (три хиляди и двеста лева), от владението на С.П.Д. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Деянието подсъдимата е извършила с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимата и същата се е разпоредила с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът прецени чистото й съдебно минало и изразеното съжаление за извършеното.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимата А.Д.А. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от нея самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимата на 21.03.2017 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимата А.Д.А. за извършеното от нея деяние по чл. 194, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимата следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание на подсъдимата съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

 

По предявения граждански иск:

Съдът счете, че предявеният от пострадалата С.П.Д. *** граждански иск за заплащане на сумата от 3200,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, е своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства. Безспорно се установи, че подс. А. е откраднала на 21.03.2017 год. от дома на пострадалата сумата от 3200,00 лева. Поради което в следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимата на гражданския ищец С.П.Д. е била причинена имуществена вреда в размер на 3200,00 лева. В този смисъл предявеният граждански иск за сумата от 3200,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, се явява основателен и доказан и съдът осъди подсъдимата А.Д.А. да заплати на гражданския ищец С.П.Д. ***, сумата от 3200,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, както и сумата от 100,00 лева представляваща направени разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение.

Съгласно правилата на процеса подсъдимата А.Д.А. беше осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 128,00 лева (сто двадесет и осем лева), в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: