Мотиви към присъда №217/18.12.2017г. по НОХД №1468/2017г., изготвени на 18.12.2017г.

 

         С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Т.М.Т. за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК.

         В разпоредително заседание, подсъдимият се явява лично и със служебен защитник. Признава се за виновен и моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В разпоредителното заседание пострадалата С.Е.И. се явява с майка си Е. И.. Двете заявяват, че св. С.И. няма да предявява граждански иск против подсъдимия и не желае да се конституира в качеството на частен обвинител.

  Съдът прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и при предварителното изслушване на страните му разясни правата по чл.371 от НПК, след което с определение обяви, че ще ползва при постановяване на присъдата самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си моли да му се наложи минимално наказание.

В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа двете обвинения като ги счита за доказани по безспорен начин. Предлага на подсъдимия Т. за деянието по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, а за деянието по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК предлага наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. На основание чл.23 от НК предлага на подсъдимия да се наложи едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.

          

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Св. С.Е.И. е родена на *** г. и по време на извършване на деянията предмет на настоящото производство е била малолетна, на 13 навършени години. Подс. Т. и св. С.И. се запознали през месец юни 2016г. в ромската махала на гр. Я.. Двамата се харесали и още същия месец заживели заедно без брак. През месец юни 2016г. подс. Т. и малолетната тогава С.И. започнали да водят редовен полов живот като първите полови контакти осъществили в гр. Я., където се срещали и където живеела св. И., а след това продължили в с. С., където двамата заживели съпружески без брак. За времето от месец юни 2016г. до 02.01.2017г., когато И. е навършила 14 години многократно подс. Т. се съвкупявал с малолетната И. без за това да бъде използвана сила. От момента, в който подс. Т. заживял на съпружески начала със С.И. той съзнавал, че тя е малолетна, т. е. че не е навършила 14 години. Вследствие на съвместното им съжителство на съпружески начала и осъществените полови контакти между двамата св. С.И. забременяла и на 05.07.2017г. тя родила дете на име Лиляна, което не било припознато от подсъдимия.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите М. Т., Л. В. Т., С.Е.И. и Е. Д. И. и социалния доклад, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира обясненията на подс. Т., тъй като те кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, както и с приложените по делото писмени доказателства.

         Съдът кредитира и всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

 

         Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че в периода от месец юни 2016г. до 02.01.2017г. в гр. Ямбол и с. С., общ. С. в условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст- С.Е.И. с ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

         Деянията са извършени от подс. Т. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Подсъдимият Т. много добре е знаел, че св. С.И. е малолетна, т. е. не е навършила четиринадесет години, но въпреки това през месец юни 2016г., а и многократно след това до 02.01.2017г. се съвкупявал с нея. Вследствие на тези съвкупления св. С.И. е забременяла и впоследствие на 05.07.2017г. родила дете Л. С. И.. По делото е приложено копие от удостоверението за раждане на това дете, от което е видно, че то не е припознато от бащата, подс. Т..

         Отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Те осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съдът счита, че правилно РП- Сливен е повдигнала обвинение на подс. Т. за извършено продължавано престъпление, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.

        С деянието си подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова че през месец юни 2016г. в с. С., общ. С. като пълнолетно лице, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол С.Е.И. с ЕГН ********** ненавършила 14- годишна възраст.

          Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Установи се по безспорен начин, че през месец юни 2016г. в с. С., общ. С. подс. Т. е заживял на съпружески начала с малолетната към него момент С.И.. Както бе посочено по- горе съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства. Деянието той е извършил с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъпленията съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви задръжки.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, направеното от подс. Т. самопризнание, съдействието на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, искреното му разкаяние и чистото му съдебно минало.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.    

         При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанията на подс. Т. за двете престъпления при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът счете, че е най- подходящо да наложи на подс. Т. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца за всяко едно от двете престъпления. Съдът счита тези наказания за справедливи и отговарящи в максимална степен на обществената опасност, както на деянията, така и на дееца. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът следва да определи на подс. Т. едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца. Това наказание подс. Т. не следва да изтърпи, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно наложеното наказание е до ТРИ години „Лишаване от свобода”, той не е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо да определи на подс. Т. изпитателен срок, за който да се отложи изпълнението на наложеното наказание в минимален размер от ТРИ години.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: