М О Т И В И  към Присъда № 215/2017 г. по НОХД № 1533/2017 г. на СлРС, изготвени на 28.12.2017г.

 

 

РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите А.И.А. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, В.С.С. по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК, И.С.С. по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК, Й.С.И. по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1 от НК, М.Р.М. по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1 от НК и Р.М.Г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците на подсъдимите и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

 В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага на подсъдимите да бъдат наложени следните наказания: По отношение на подсъдимите А.А., Й.И., М.М. и Р.Г., извършили деянието в условията на повторност, предлага наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година, за всеки един от тях, което да изтърпят при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимите В.С. и И.С., извършили деянието в условията на опасен рецидив, предлага наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години, за всеки един от тях, което да изтърпят при първоначален строг режим.

В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и с назначените им в хода на досъдебното производство служебни защитници. Признават се за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразяват съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.И.А. е роден на *** ***. Деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е извършено в условията на повторност, след като има влязла в сила присъда за същото деяние.

Подсъдимият В.С.С. и подс. И.С.С. са осъждани многократно и деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено в условията на опасен рецидив.

Подсъдимите А.А., Й.И., М.М. и Р.Г. са осъждани и деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено в условията на повторност.

Подсъдимите А.А. (по прякор Мацола), В.С. (по прякор Хъйвата), И.С. (по прякор Илийчо), Й.И. (по прякор Чирупи), М.М. (по прякор Баяко) и Р.Г. (по прякор Чопър), са били родственици, живеели в кв."Надежда на гр.Сливен и всеки ден са били заедно.

ТД „Медница-Сливен 2003" ООД, е със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв."Индустриален". Дружеството се занимавало с производство и търговия на брашна и зърнотърговия.

На 20.02.2017 г. св.Г.В. - управител на дружеството, е бил уведомен по телефона от служител на ПУ „Надежда", че е извършена кражба от сграда „Нова база" на дружеството. Сградата „Нова база" се намирала срещу централния вход на обекта, където се е намирала мелницата и на около 50 м. от него.

За времето от 17.02. до 20.02.2017 г. ,в един от дните на неустановена   дата, шестимата подсъдими се уговорили да извършат кражба от сграда „Нова база", собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД. Вечерта отишли до сградата, прескочили оградата, която била с панели около 2 м. и влезли в двора. Отишли до сградата, помъчили се да отворят вратата, но била заключена и без катинар, а само със заварка. Подсъдимият М.М. дръпнал по-здраво вратата на халето и с ръце счупил заварката заедно с подс. А.А.. Влезли в помещението. Подс. А. и подс. И. застанали върху оградата от панели, за да поемат откраднатите от халето вещи. Останалите подсъдими в халето забелязали големи ламаринени квадрати от около 2 м. и ламаринена врата. Първо изнесли секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр.  присъединени фланци, подали ги на подс. А. и подс.И. и се върнали обратно в халето. Взели метална врата с размери 3x1,50 м. и по същия начин я прехвърлили. Подс .Р.Г. отишъл до махалата да вземе чук, с помощта на който да натрошат ламарините. Подс. А. натрошил ламарините. Подс.В.С. и М.М. отишли за каруца, с която да пренесат откраднатите вещи. Натоварили железата на каруцата, отишли в кв."Надежда", където ги продали на св.С.В.М., с прякор „Пастата". Същата изкупувала черни и цветни метали.

От продажбата на откраднатите железа обвиняемите взели сумата от 40 лв., която поделили помежду си.

Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза общата стойност на движимите вещи предмет на кражбата, собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД, възлиза на 1 368,00 лв.

             Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на  направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство  гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г.Й.В., С.В.М., Р.М.К., М.Х. М., П.Т.П., Р.П.А., И.В.Ц. и П.Д. Д. приобщени по съответния процесуален ред.

 Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признават вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство експертиза.  

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

            С деянието си подсъдимия А.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като за времето от 17.02.2017г. до 20.02.2017 г., в гр.Сливен, в условията на повторност, макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Р.Г., М.М., И.С., В.С. и Й.И., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършил кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери 3х1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД - гр. Сливен, с управител Г.Й.В., като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимия В.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК тъй като за времето от 17.02.2017г. до 20.02.2017 г., в гр.Сливен, след предварителен сговор с М.М., А.А., Й.И., И.С., и Р.Г., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, в условията на опасен рецидив, извършил кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери 3x1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливан 2003" ООД -гр.Сливен, с управител Г.Й.В., като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимия И.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК, тъй като за времето от 17.02.2017г. до 20.02.2017 г., в гр.Сливен, след предварителен сговор с М.М., А.А., Й.И., В.С. и Р.Г., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, в условията на опасен рецидив, извършил кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери 3x1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД - гр.Сливен, с управител Г.Й.В., като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимия Й.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като за времето от 17.02.2017г. до 20.02.2017 г., в гр.Сливен, след предварителен сговор с М.М., А.А., И.С., В.С. и Р.Г., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, в условията на повторност, извършил кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м,, с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери Зх1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД -гр.Сливен, с управител Г.Й.В., като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимия М.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като за времето от 17.02.2017г. до 20.02.2017 г., в гр.Сливен, след предварителен сговор с Р.Г., А.А., И.С., В.С. и Й.И., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, в условията на повторност, извършил кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери 3x1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД -гр.Сливен, с управител Г.Й.В., като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимия Р.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като за времето от 17.02.2017г. до 20.02.2017 г., в гр.Сливен, след предварителен сговор с М.М., А.А., И.С., В.С. и Й.И., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, в условията на повторност, извършил кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери 3x1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД -гр.Сливен, с управител Г.Й.В., като случаят е немаловажен.

Налице са всички изискуеми от закона елементи от фактическия състав. На първо място е безспорно установено, че подсъдимите са действували след предварителен сговор помежду си, тъй като решението за извършване на деянието е взето предварително, след обсъждане на начина на извършване на деянието и при напълно спокойна обстановка.

Налице са основания за квалифициране на деянието  на подсъдимите В.С. и И.С., като такова извършено в условията на „опасен рецидив” по смисъла на закона, тъй като преди извършването му същите са били осъждани многократно, като подс. В.С. е бил осъждан със седем влезли в сила присъди  , а подсъдимият И.С. е бил осъждан с 18 влезли в сила присъди  и голяма част от наложените им наказания са изтърпели ефективно. 

Безспорно установено е, че останалите четирима подсъдими А., И., М. и Г. са извършили инкриминираното деяние в условията на „повторност” по смисъла на закона, тъй като видно от съдимостта им, преди извършването му са били осъждани   за извършено друго такова престъпление.

 

 Подс. А.А. е осъждан двукратно, вкл. по НОХД № 1476/2016 г. на СлРС като присъдата е влязла в сила на 18.11.2016 г. и е за извършено от него престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4,5 и 7 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, поради което деянието предмет на настоящото дело се явява извършено в условията на повторност по смисъла на НК.

  Подс. Й.И. е осъден двукратно, вкл. по НОХД № 878/2013 г., присъдата, по което е влязла в сила на 04.11.2013 г. и касае извършено от него деяние по чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 от НК, поради което деянието предмет на настоящото дело  се явява такова в условията на повторност по смисъла на НК. Със същата присъда му е наложено наказание „Обществено порицание”.

Подс. М.Р.М. е осъждан седем пъти, включително с присъда по НОХД № 1263/2013 г. на СлРС, влязла в сила на 23.09.2013 г. за извършено от него престъпление по чл. 195 ал.1 т. 7 от НК, поради което настоящото деяние се явява извършено в условията на повторност по смисъла на НК. Със същата присъда на М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което същият да изтърпи при първоначален строг режим. М. е осъждан с ефективно наложено наказание „Лишаване от свобода” и по още три от посочените общо седем НОХДела, наказанията, по които са в размер по-малък от една година и касаят извършени от него деяния като непълнолетен.

              Подс. Р.Г. е реабилитиран по право, като след настъпване на сочената реабилитация е осъждан с присъда постановена по НОХД № 1187/2013 г. на СлРС за извършено от него деяние по чл. 195 ал.1 от НК. С така посочената присъда на Г. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, поради което деянието предмет на настоящото производство се явява извършено в условията на повторност по смисъла на НК.

Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на подсъдимите. Установено е, че на инкриминираната дата, петимата подсъдими, след предварителен сговор помежду си, извършили кражба на чужди движими вещи - секция от метален бункер с размери 2x2x1 м., с 2 бр. присъединени фланци и метална врата с размери 3х1,5м., всичко на обща стойност 1 368,00 лв., собственост на „Мелница Сливен 2003" ООД - гр. Сливен, с управител Г.Й.В..

Установен е механизма на деянието,вида и количеството на вещите , тяхната стойност и собственост. Установено безспорно е на един от дните в сочения период от време , петимата подсъдими след предварителен сговор помежду си са извършили кражба на различни движими вещи.Установено е и обстоятелството ,че подс.А.  е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието ,но е могъл да разбират значението на извършеното и да ръководи постъпките си . Установено е и обстоятелството,че подс. А.,И. ,  М. и Г. са извършили деянието в условията на повторност , а подс. В.С. и И.С. в условията на опасен рецидив по смисъла на НК.  

            Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Те са съзнавали    обществено опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите и стремежът им към облагодетелстване по незаконен начин .

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината на всеки един от подсъдимите  обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, съдът отчете самопризнанията им, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи и добро процесуално поведение.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете наличието на невъзстановени щети от престъплението, както и лошите характеристични справки на подсъдимите. 

Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална   превенция, съдът наложи на подсъдимите наказания в минималния предвиден за всяко едно от извършените от подсъдимите престъпления като определи същите при условията на чл.54 и ги редуцира на основание чл.58а от НК.

Съдът отчете и обстоятелството,че подс. А.А. е осъждан двукратно, вкл. по НОХД № 1476/2016 г. на СлРС като присъдата е влязла в сила на 18.11.2016 г. и е за извършено от него престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4,5 и 7 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, поради което деянието предмет на настоящото дело се явява извършено в условията на повторност по смисъла на НК.

Подс. Й.И. е осъден двукратно, вкл. по НОХД № 878/2013 г., присъдата, по което е влязла в сила на 04.11.2013 г. и касае извършено от него деяние по чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 от НК, поради което деянието предмет на настоящото дело  се явява такова в условията на повторност по смисъла на НК. Със същата присъда му е наложено наказание „Обществено порицание”.

Подс. М.Р.М. е осъждан седем пъти, включително с присъда по НОХД № 1263/2013 г. на СлРС, влязла в сила на 23.09.2013 г. за извършено от него престъпление по чл. 195 ал.1 т. 7 от НК, поради което настоящото деяние се явява извършено в условията на повторност по смисъла на НК. Със същата присъда на М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което същият да изтърпи при първоначален строг режим. М. е осъждан с ефективно наложено наказание „Лишаване от свобода” и по още три от посочените общо седем НОХДела, наказанията, по които са в размер по-малък от една година и касаят извършени от него деяния като непълнолетен.

 Подс. Р.Г. е реабилитиран по право, като след настъпване на сочената реабилитация е осъждан с присъда постановена по НОХД № 1187/2013 г. на СлРС за извършено от него деяние по чл. 195 ал.1 от НК. С така посочената присъда на Г. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, поради което деянието предмет на настоящото производство се явява извършено в условията на повторност по смисъла на НК.Отчете и факта,че подс. И.С. и В.С. са многократно осъждани .

Подсъдимите И.С. и В.С. са извършили деянието предмет на настоящото производство в условията на опасен рецидив, за всеки един от тях, след като са били осъждани многократно повече от десет пъти за престъпления против собствеността на гражданите.

            Предвид горното , съдът наложи следните наказания:

 На подсъдимия А.И.А. на основание чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл. 54 ал.1 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година, което на основание чл. 58 А от НК се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия В.С.С. на основание чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 вр. чл. 54 ал.1 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години, което на основание чл. 58А от НК се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим, считано от влизане на присъдата в сила. 

На подсъдимия И.С.С. на основание чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 вр. чл. 54 ал.1 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години, което на основание чл. 58А от НК се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим, считано от влизане на присъдата в сила. 

На подсъдимия Й.С.И. на основание чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 54 ал.1 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година, което на основание чл. 58А от НК се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия М.Р.М. на основание чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 54 ал.1 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година, което на основание чл. 58А от НК се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален „строг” режим, считано от влизане на присъдата в сила. 

На подсъдимия Р.М.Г. на основание чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 54 ал.1 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година, което на основание чл. 58А от НК се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален „общ” режим, считано от влизане на присъдата в сила.  По отношение на този подсъдим ,съдът след като отчете  факта,че  деянието предмет на настоящото производство е извършено в периода от 17.02.2017 г. до 20.02.2017 г., а изпитателния срок на посоченото по –горе осъждане е изтекъл на 26.09.2016 г., прие,че   настоящото престъпление е извършено след изтичането му, което налага извода за липса на основанията визирани в чл. 68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение  на наложеното с настоящата присъда условно наказание.

            На основание чл. 53 ал.1 б. „А” от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото, а именно:  1 бр. боен чук с дървена дръжка с дължина 70 см, като половината част от дървената дръжка е облепена с черно тиксо, като след влизане на присъдата в сила, същото да се унищожи като вещ без стойност.

По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимите А., В.С., И.С., И., М. и Г. да заплатят направените по делото разноски в размер на 52,90  лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

       Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: