Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                               29.02.2016г.

                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

        СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря  М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 2138 по описа на съда за 2015 год., за  да се произнесе съобрази следното:

       Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 49 от ЗЗД, с която Д.А., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетната К.А. претендира заплащане на обезщетение за причинени на детето неимуществени вреди, като се претендира сумата 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Твърди се, че на конкретно посочена дата детето е ухапано от куче, за което се сочи, че е бездомно и се обосновават предпоставките за ангажиране на отговорността  на ответната община Сливен на основание чл.49 от ЗЗД като се сочи, че същата следва да носи отговорност за виновните действия или бездействия на лицата, на които е възложено извършването на действия относно безстопанствените кучета и контролиране на агресивното им поведение.

        От съда се иска да постанови решение, с което ответната Община Сливен да бъде осъдена да заплати на К.Д.А., чрез нейната майка и законна представителка Д.Д.А. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на уреждането 25.04.2015г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответната община Сливен е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност като се излагат съображения и се твърди, че кучето не е безстопанствено, а има собственик, като е посочено, че същият е Божидар Александров Русков по отношение на който е ангажирана и административно наказателна отговорност. От съда се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските по делото.

        В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от пълномощника на ищцовата страна.Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна и се иска намаляването му.

Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява  в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва исковата молба  и поддържа представения отговор.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2015г. в гр.Сливен на детска площадка в кв.”Ново село” при залавяне на куче, порода питбул, последното проявило агресия и нападнало малолетната ищца, като я захапало в областта на гърба и причинило травматични наранявания, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания. Детето изпитало и силна уплаха. Причинените травматични увреждания са причинили на детето временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Действията по залавянето на кучето са извършени от свидетелите Г. и Д., служители на „Три Д” ЕООД, на което ответната община е възложила с договор от 08.01.2015г. действия относно намаляване на популацията на бездомните кучета.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени  доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

         Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди от непозволено увреждане е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Безспорно се установи, че на малолетната ищца са причинени на 25.04.2015г. травматични увреждания, в резултат на ухапване на безнадзорно движещо се куче, което се е намирало на детска площадка в гр.Сливен.

Ответната община не е изпълнила задълженията си съгласно действащата нормативна уредба да осигури необходимия контрол и да не допуска движението на кучета без надзор на територията на града, още повече, че в случая се касае за куче от порода питбул, което е изключително опасно и пребиваването му на детска площадка е недопустимо. Контролът по отглеждането на кучета в населените места, тяхната регистрация, реда за придвижването им в населеното място, както и недопускането на самостоятелно им безконтролно придвижване следва да се осъществява от общината, която носи отговорността и има задължение да осигурява безопасността на гражданите на територията на публичните места. Ответната страна не е изпълнила тези си задължения, като в случая съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали кучето е имало собственик, след като то се е движело самостоятелно без никакъв надзор и се е намирало на детска площадка, като при залавянето му от лицата, на които ответната страна е възложило конкретна дейност се е стигнало до инцидент, в резултат на който е пострадало малолетно дете. Това ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД за действията на лицата, на които е възложена дейността по контрола на популацията на кучета в града, като вината на последните се предполага на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД до доказване на противното, а тази презумпция в случая не е опровергана.

       Изложеното дава основание да се приеме, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната община за заплащане на обезщетение за причинените на малолетната К. неимуществени вреди от непозволено увреждане.

       Съобразявайки характера на причиненото на детето травматично увреждане, което представлява лека телесна повреда, търпените болки и преживения стрес, съдът намира, че справедлива репарация за претърпените болки и страдания представлява сумата 2500 лева.  

Поради това исковата претенция по чл.49 от ЗЗД следва да се уважи частично в размер на сумата 2500 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането на 25.04.2015г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.

По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят претендираните разноски по делото, които съобразно уважения  размер на иска възлизат на 100 лева и представляват половината от заплатената държавна такса. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, поради липса на доказателства за направен такъв разход.

Ответната страна също е претендирала разноски и такива следва да се присъдят в размер на 290 лева, съобразно отхвърления размер на иска и след намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, поради прекомерността му с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ръководен от горното, съдът

                                        Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр.Сливен, бул.„Цар Освободител” №1 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.А. с ЕГН-********** ***, действаща в качеството на майка и законна представителка на малолетната К.Д.А. с ЕГН-********** на основание чл.49 от ЗЗД главница в размер на сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща  обезщетение за причинени на детето неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на иска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останала му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.Д.А. с ЕГН-********** ***, действаща в качеството на майка и законна представителка на малолетната К.Д.А. с ЕГН-********** ***, с адрес за призоваване гр.Сливен, бул.„Цар Освободител” №1 сумата 290 /двеста и деветдесет/ лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: