Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    262

гр.Сливен, 31.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 2518 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на разглеждане са искове по чл.79, ал.1, вр.чл.266 и чл.59 ЗЗД  предявен от Г.Д. против Д.Д. ***.

Ищецът твърди, че с ответника се уговорили той да извърши ремонт на неговата вила, след което да ползва безвъзмездно и безсрочно имота, като живее в него. Ремонтът започнал през пролетта на 2014г., като ищецът поискал да подпише с ответника договор, но последния отказал. До м.август 2014г. ищецът извършил множество СМР със закупувани предимно от ответника материали. Сочи, че закупил със собствени средства само едно казанче за тоалетна чиния – 10 лв., тоалетна чиния – 35 лв., пластмасов капак за тоалетна чиния – 6 лв. метален капак за водомерна шахта – 30 лв. и дървена остъклена рамка и метални стойки към нея – 50 лв. – общо 131 лв.

Твърди, че през м.август 2014г. във вилата дошли майка и син, изпратени от ответника да живеят във вилата. След като разбрал, че ответника няма да спази уговорката си ищецът да живее във вилата, той преустановил ремонта, от който останали дребни довършителни работи и поискал ответника да му заплати труда. Твърди, че извършил СМР, подробно изброени в т.1-21 в исковата молба.

Иска от съда осъждане на ответника да заплати извършените от ищеца СМР на обща стойност 835 лв., както и сума в размер на 131 лв., закупени материали от ищеца – сума с която ответника се обогатил неоснователно. Върху сумите се претендира и присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането им.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба. Предявява и насрещни искове по чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Твърди, че между страните имало устен договор – ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните да ползва вилния имот минимум три години без да плаща наем, но да заплаща консумативите – ел.енергия и вода. Срещу това ползване ответникът се задължил да извърши ремонтни дейности в имота, като материалите да бъдат закупувани от този ищец и собственик на имота.Следвало да се изгради стълбище от входната врата на имота до вратата на сградата, преграждане на източната стая /килер/, за да се обособи баня и тоалетна. Прекарване на вода в остъкленото предверие на сградата от външна чешма на двора и изграждане на лята мивка, циментова замазка на пода на стаята за живеене, както и обръщане  на метална врата на остъклението. Уговорката била в случай, че ответника не изпълни СМР и напусне по-рано имота да заплати наемна цена за ползването му в размер на 60 лв. месечно, считано от януари 2014г. до напускането на имота.

Сочи, че през м.януари 2014г. предоставил ключ за имота на ответника Д., като от този момент той го ползвал заедно с приятелката си Гергина Ганчева и нейния син. В началото на м.май 2015г. ответникът напуснал имота.

Твърди се още, че докато живеел в имота ответника направил преградна стена, но некачествено с дупки, като последвал ремонт, за който ищеца заплатил 35 лв. Сочи, че не направил отклонение за бъдещата баня и тоалетна и уговореното стълбище, макар ищеца да закупил материалите за изграждането му. При ползването на имота ответникът засадил домати до една от подпорните стени и след поливането им стената паднала, а ищеца направил ремонт на стойност 202 лв. През зимата ответникът открил водомерната шахта, която ищецът зазимил, следствие на което се спукало стъклото на водомера и закупен нов от ищеца в размер на 40 лв. Сочи се още, че докато ползвал имота за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2015г.ответникът не заплащал консумативите за ток  и вода, платени вместо него от ищеца, а именно ел.енергия – общо 27,81 лв. и вода общо – 69,95 лв.

Не се оспорва извършването на СМР описани в първата искова молба в т.1,9,10,11,12,12,14,16,18,19,20,21. Оспорва се извършването на СМР по т. 2,3,4,5,6,7,8,15,17.

От съда се иска осъждане на ответника по насрещните искове да заплати сума в размер на 960 лв., наемна цена за ползване на имота за периода от 01.01.2014г. до 05.05.2015г. за 16 месеца по 60 лв. на месец, както и консумативи за вода 27,81 лв. и ел.енергия – 69,95 лв. за същия период от време. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 277 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди в имота, а именно 202 лв. за изграждане на подпорна стена, следствие недобро стопанисване на имота от ответника, 35 лв. -  за изграждане на преградна стена, поради некачествено изграждане на такава от ответника и 40 лв. закупен водомер, следствие на откриване от ответника на водомерната шахта и съответно спукване на водомер. Върху всички суми се претендира и законна лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

По тези искове е депозиран отговор от ответника Д., с който те се оспорват. Твърди, че никога не е живял в имота нито сам, нито с приятелка. Пребивавал е в него, доколкото това е било необходимо да извършва ремонта. Ремонтът започнал през м. април 2014г. и приключил м.август 2014г., когато в имота се настанило друго семейство. Ответникът преустановил ремонта, тъй като разбрал, че няма да се спази уговорката да живее в имота след ремонтирането му. Стълбището не било направено, тъй като ищеца не осигурил материали за това. Сочи, че няма вина за спукването на водомера, тъй като той не бил добре зазимен. Срутването на стената станало в резултат на обилните валежи и поради недоброто й укрепване. Твърди, че не дължи заплащане на консумативи за ток и вода, тъй като не е живял в имота, а е ползвал ток и вода единствено за целите на ремонта.

Иска отхвърляне на претенциите.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответника по първоначалните искове Д.Д. е собственик на недвижим имот / вила/ - сграда и земя, находяща се в гр.Сливен, м.”Селището”.

Между насрещните страни в производството били налице устни уговорки, а именно ищеца Г.Д. да направи някои подобрения под формата на строително-монтажни работи /СМР/ в имота на ответника Д., колкото да приведе  вилния имот и по-точно построената в него сграда /вила/ в състояние, годно за обитаване. Ремонтите работи следвало ищеца да извърши с материали, закупени и доставени му от ответника. След извършване на ремонтните работи и срещу труда си ищецът следвало да живее безвъзмездно в този имот / без да плаща наемна цена/ минимум три години. Така в началото на 2014г. ищецът Д. започнал да извършва ремонтна дейност в имота на ответника Д..

За извършените от него видове СМР в производството е назначена, респ. изслушана и приета съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че във вилния имот ищецът Д. извършил редица СМР, като някои от описаните в исковата молба под двадесет и една точки /пера/ цялостно, а някои от тях частично. По всяко едно от видовете СМР вещото лице посочило в заключението си точно какво било извършено, като при оценката на вложения от ищеца труд било съобразено  качеството на изпълнение /доколкото налице били и СМР, извършени изключително некачествено/, съответно приложен корегиращ коефициент. Според вещото лице вложения труд от ищеца при извършените от него СМР бил в  общ размер на 456 лв.

По отношение на закупените от ищеца материали и вложени в имота на ответника,  вещото лице установило, че пластмасово казанче за тоалетна чиния било монтирано на стената без капак, монтирана била тоалетна чиния, както и пластмасов капак за нея син на цвят, наличен бил в имота и метален капак за водомерна шахта, който съществувал свободно стоящ върху самата шахта, напълно амортизиран и корозирал, имало и дървена остъклена рамка и прилежащите към нея стойки – монтирана над входната врата. Стойността на тези закупени  на старо от ищеца материали и вложени в имота на ответника била в общ размер на 30 лв.

В процеса е назначена и втора съдебна техническо- оценителна експертиза за установяване стойност на извършени СМР от ответника и ищец по насрещните искове, следствие причинени вреди от страна на  ищеца по първоначалните искове, както и размер на наемна цена на вилния имот за исковия период от време. Според заключението на вещото лице ответника Д. извършил кърпеж за възстановяване целостта на преградна стена в имота, която имала повреди и разкъсвания. Освен това извършил допълнително измазване с циментов разтвор на видимите бетонови повърхности на изградената в имота циментова мивка. Също така била възстановена подпорна стена от суха зидария от дребно ломен камък със средна височина около 1м -1,20 м., тъй като предишната такава била срутена. Бил сменен и водомера в имота. Стойността на тези допълнителни СМР – материали и труд възлизала на 157 лв.

Стойността на наемната цена на вилния имот като сграден фонд била в размер на 35 лв. месечно, а на празното /дворно/ място в размер на 4 лв. за една стопанска година.

На 12.01.2015г. било констатирано от служители на „Водоснабдяване и канализация-Сливен” гр.Сливен, че водомера отчитащ консумацията на доставената вода във вилния имот бил пукнат, поради замръзване, съответно били дадени предписания за отстраняване на повредата. Същевременно  бил съставен двустранен констативен протокол за демонтаж на повредения водомер и монтиране на нов.

Ответникът Д. заплатил за доставена и консумирана в имота ел.енергия по периоди и размери суми както следва: от 21.01.2014г. до 30.09.2014г. 14,61 лв. / по 9 бр. системни бонове/; от 19.10.2014г. до 18.11.2014г. 0,61 лв. / 1 бр. системен бон/ и от 18.02.2015г. до 17.04.2015г. 11,31 лв. / 2 бр. системни бонове/ - или общо сума в размер на 26,53 лв. за ел.енергия. Освен това заплатил за доставена и консумирана вода в имота сума в размер на 20,85 лв. , от която за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. – 19,36 лв. и за м.април 2015г. – 1,49 лв.

По делото са приети и неотносими към исковия период писмени доказателства, а именно системен бон за платена ел.енергия в размер на 1,28 лв. за периода от 19.12.2013г. до 29.12.2013г., както и 5 бр. системни бонове, касаещи заплатени суми за вода за месеците май, юни, юли, август и септември 2015г., поради което съдът не следва да ги кредитира, анализира и цени.

В производството са събрани и гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетеля Гиргина Ганчева се установява, че между страните имало уговорка за извършване на ремонтна дейност във вилния имот от страна на ищеца Д. срещу възможността да живее в този имот минимум три години без да заплаща наемна цена. Ищецът извършил редица ремонтни дейности във вилния имот. На 10.04.2014г. свидетелката се нанесла да живее в имота, заедно със сина си. Живели там един месец и напуснали. По уговорка между свидетелката Ганчева и ответника Д. тя била отново допусната в имота на 01.09.2014г. срещу задължението да си плаща консумираната от нея ел.енергия. Ищецът Д. никога не живял в имота след като извършил ремонта, нито сам нито заедно със свидетелката и сина й. В края на 2014г. преди Нова година свидетелката установила, че в имота няма течаща вода и споделила на ответника Д.. Той установил, че водомера бил пукнат и го сменил след няколко дни, поставяйки нов водомер. Свидетелката напуснала имота на 15.04.2015г., като ищцеца Д. по нейна молба й помогнал да си изнесе багажа. Същия ден в имота дошли и ответника Д. заедно със съпругата си. Тогава ищецът помолил ответника да му заплати „някой лев” за вложения от него труд. Ищецът Д. засадил в имота домати, но тъй като никой не ги поливал от тях нищо не излязло и свидетелката ги изкоренила, когато се нанесла втория път в имота.

Показанията на свидетеля Атанас Петров също сочат, че ищеца извършил редица СМР в имота на ответника с цел след това да живее в него без да плаща наем. В имота обаче отишли да живеят свидетелката Ганчева и нейния син, поради което ищеца Д. не се установил там. Свидетелят заедно с ищеца няколко пъти гостувал на свидетелката Ганчева в имота. В последния имало засадени от ищеца 5-6 корена домати. За извършването на ремонта помагали свидетеля, както и свидетелката Гергина Ганчева.

Показанията на свидетеля Красимир Г. сочат, че ищеца няколко пъти пренасял /ползвайки автомобил на свидетеля/ разни материали, с които следвало да извършва ремонт на вилния имот.

Показанията на свидетелката Сийка Чернева също сочат, че уговорките на страните били  ищеца да извърши ремонт на вилата срещу това да живее в имота безплатно. Ответникът Д. имал намерение в случай, че ищеца не извърши ремонт да му взема наем за ползването на имота. През м.януари 2014г. ищецът и св.Ганчева посещавали имота, както и ответника Д., носели разни материали за извършването на ремонт. През м. май 2015г. свидетелката посетила вилния имот и видяла че били изградени редица СМР. В стаята под прозореца било мухлясало, а терасата от пръст на двора била пропаднала. По-късно ответникът я укрепил, на мивката сложил нови плочки, тъй като предишните били счупени, сменил тоалетната чиния, тъй като тази, която била монтирана била стара и не му харесвала.

От показанията на свидетеля Янко Колев се установява, че ищеца Д. и свидетелката Гиргина Ганчева през м.април-май 2014г. извършвали ремонт във вилата на ответника Д.. В имота имало засадени марули, които свидетелката Ганчева поливала. Имало и засадени домати в близост до подпорната стена.

Показанията на свидетелката Димитринка Димитрова установяват, че между страните имало уговорка ищеца Д. да ремонтира вилата срещу това да живее безсрочно в имота с цел да го опазва, като минимум три години не плаща наем, а само консумативните разноски ток и вода. Ремонтът следвало да се извърши от ищеца, но с материали на ответника, като идеята била ремонта ищеца да го направи, както сам прецени, тъй като той щял да живее в имота.

В имота още по времетраене на ремонта се нанесли свидетелката Гиргина Ганчева и нейния син, а вечер ищеца се прибирал в квартирата си. Имало засадени марули и домати. През зимата водомерът в имота замръзнал и се пукнал. Подпорната стена също се свлякла, а в стаята под прозореца стената била мухлясала. В началото на м.май 2015г. свидетелката Гиргина Ганчева и ищеца пренасяли багаж от вилата и казали, че напускат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните, както и от писмените доказателствени средства и гласни такива в кредитираните им части.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ганчева, Петров, Г., Чернева, Колев, тъй като са последователни, житейски логични, кореспондират едни с други и са вътрешно непререкаеми.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитрова в частта, с която се сочи за наличие на наемна отношения между страните, т.е. в случай, че ищеца не изпълни уговорените СМР следвало да заплаща наемна цена. В тази част показанията имат вътрешно противоречие, тъй като от една страна свидетеля установява, че ремонта следвало да бъде направен съобразно желанията и вкуса на ищеца, т.е. каквото той самия прецени за уместно, а от друга сочат на предварително уговорени по вид СМР. Освен това свидетелят установява, че наемна цена за имота изобщо не била уговаряна между страните, което също потвърждава липсата на такива уговорени наемни отношения. Освен това съдът не кредитира показанията и в частта, относно това, че ищеца Д. отишъл да живее на друга вила и оставил вместо него свидетелката Гергина Ганчева. Тази част противоречи на частта, в която свидетелят посочва, че вечер ищеца се прибирал в квартирата си в града. В останалите части показанията се кредитират, тъй като се припокриват с тези на останалите свидетели по делото.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за изпълнение на договорно задължение по сключен между двете насрещни в производството страни устен договор за изработка с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.266 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество  основателен и доказан в частичен размер.

Безспорно по делото се установи наличие на устни договорки, носещи белезите на договор за изработка, като вместо плащане извършителя следвало да живее безсрочно в ремонтирания имот без да плаща наемна цена минимум три години, както и ремонта да се извършва с материали на ответника.

Установи се извършването на СМР от страна на ищеца в имота на ответника по вид, размер и качество, съобразно приетото заключение на вещото лице в общ размер на 456 лв. Няма данни договорът между страните да е развален едностранно с изявление на едната страна до насрещната. До приключване на устните състезания в процеса ответникът по първоначалните искове не предложи изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Следователно тъй като ищеца не е получил изпълнение по договора от ответника, респ. не е живял и ползвал имота след ремонта, съобразно уговореното  има право да иска обезщетение вместо изпълнение / чл.79, ал.2 ЗЗД/.

Ето защо стойността на вложения от него труд при извършване на различните по вид СМР в имота и съобразена с качеството на изпълнението следва да бъде присъдена, като обезщетение вместо изпълнение по договора за изработка, т.е. искът бива уважен до размера на 456 лв. и отхвърлен над този размер до пълния му предявен размер от 835 лв. Върху уважената сума съдът следва да присъди и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 08.07.2015г. до окончателното изплащане.

Искът по чл.59 ЗЗД също е частично основателен. В процеса бе установено, че договора за изработка, сключен в устна форма между страните е бил различните СМР да бъдат извършени със средства – материали на ответника. Безспорно обаче се доказа, посредством съдебно техническата експертиза, че ищеца вложил в имота на ответника и негови материали на обща стойност  30 лв. С тази стойност ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доколкото материалите били закупени и вложени от него без основание, т.е. без наличието на подобна уговорка.

С оглед изложеното искът за неоснователно обогатяване бива уважен до размера на 30 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното заплащане, а над този размер до пълния му предявен от 131 лв. бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Насрещният иск  по чл.79, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД в размер на 1057,76 лв., от които 960 лв., претендирани като наем за ползване на имота в периода от 01.01.2014г. до 05.05.2015г. и консумативи за ел.енергия в размер на 69,95 лв. и 27,81 лв. вода  е допустим, но неоснователен.

В производството не се установи наличие на наемно правоотношение между страните, дори като алтернативна уговорка по договора за изработка. Напротив установи се безспорно, че ответника по този иск Д. следвало да ползва имота безвъзмездно минимум три години след извършване на ремонта. Освен това безспорно се доказа, че в имота ответника Д. е пребивавал единствено във връзка с извършвания от него ремонт  и при гостуванията си докато там живяла свидетелката Ганчева. Следователно ответника по насрещния иск не дължи заплащане на наем, респ. консумативи за ползването на имота.

Неоснователен и недоказан се явява и иска по чл.45 ЗЗД за причинени на ищеца Д. имуществени вреди в общ размер на 277 лв. Ищецът по този иск не проведе главно и пълно доказване за да установи наличие на предпоставки за уважаване на подобна претенция. Така не се установи каквато и да е съпричастност на ответника Д. с твърдяните  от ищеца налични имуществени вреди. Не се доказа виновно действие или бездействие на ответника Д., допринесло до замръзване на водомер, обусловило закупуването на нов такъв, както и поведение от негова страна, свързано с разпадане на подпорна стена /тераса/ изградена в имота, нито пък причинно-следствена връзка между негово виновно поведение и настъпили имуществени вреди. Що се отнася до ремонтните дейности, извършени от ищеца Д. по изправяне на недостатъци на СМР, извършени от ответника Д., то тяхната стойност следва да остане за негова сметка, доколкото се установи в процеса, че ответника и първоначален ищец следвало да извърши СМР по негово усмотрение и преценка, доколкото той сам щял да се ползва от направеното. Освен това извършените СМР остават в имота, собственост на самия ищец Д., т.е. той ще се ползва от тях, а и на ответника Д., като ищец по първоначалните искове му се присъжда сума, съобразена с качеството на извършения от него ремонт.

С оглед изложените съображения насрещните искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани и биват отхвърлени.

По правилата на процеса ответника Д. бива осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт /доколкото ищеца е освободен от такси и разноски в процеса/ държавна такса за два иска, съобразно уважената им част, а именно по 50 лв. за всеки иск или общо 100 лв., както и разноски за СТЕ, съобразно уважената част от първоначално заявените претенции в размер на 75,47 лв. или такси и разноски в общ размер  на 175,47 лв. Този ответник дължи и възнаграждението, което Националното бюро за правна помощ следва да изплати на адвоката, представлявал ищеца по първоначалните искове по реда на правната помощ.

Ищецът по първоначалните искове Д. дължи разноски на ответника, съобразно отхвърлената част на исковете. Така ответника по първоначалните искове Д. заплатил адвокатски хонорар в размер на 250 лв. Това възнаграждение обаче е за защита, както за двата предявени срещу него иска, така и за предявените от самия него като насрещен ищец два осъдителни иска или заплатил е по 62,50 лв. адвокатски хонорар за защита за един иск. Разноски в случая му се дължат единствено по първоначалните искове, съразмерно с отхвърлената им част  в размер на 62,11 лв., които следва да се поемат от ищеца Д.. Последният е освободен от разноски за водене на процеса, но не и от заплащане на тези, сторени от насрещната страна, съобразно отхвърлената част от исковете. Освен това ищецът Д. следва да заплати на Националното бюро по правна помощ и разноските за своя адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете.

По изцяло отхвърлените насрещни искове на ищеца по тях разноски не се следват.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.79, вр.чл.266 ЗЗД Д.Г.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН: ********** *** сума в размер на 456 лв. / четиристотин петдесет и шест лева/, обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по устен договор за изработка, представляващо стойност на вложен труд по извършени СМР в имот, находящ се в гр.Сливен, м.”Селището”, подробно описани в т.1 –т.21 от заключение на съдебно техническа експертиза Вх.№ 1372/27.01.2016г. на СлРС и приложение № 1 към нея, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен размер от 835 лв. / осместотин тридесет и пет лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.59 ЗЗД Д.Г.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН: ********** *** сума в размер на 30,00 лв. / тридесет лева/, обезщетение за неоснователно обогатяване за закупени и вложени в имота на ответника материали - пластмасово казанче за тоалетна чиния без капак, тоалетна чиния с пластмасов капак син на цвят, метален капак за водомерна шахта и дървена остъклена рамка и прилежащи към нея стойки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен размер от 131 лв. / сто тридесет и един лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.79, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД предявеният от Д.Г.Д.,*** против Г.Д.Д., ЕГН: ********** ***  иск за заплащане на наемна цена за ползване на вилен имот, находящ се в гр.Сливен, м.”Селището” в размер на 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева/ и консумативни разноски за ел.енергия в размер на 69,95 лв. / шестдесет и девет лева и 0,95 ст./ и вода в размер на 27,81 лв. / двадесет и седем лева и 0,81 ст./ за периода 01.01.2014г. - 05.05.2015, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.45 ЗЗД предявеният от Д.Г.Д.,*** против Г.Д.Д., ЕГН: ********** ***  иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 277 лв. / двеста седемдесет и седем лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.Г.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 175,47 лв. / сто седемдесет и пет лева и 0,47 ст./, такси и разноски в производството.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Г.Д.Д., ЕГН: ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д.,*** сума в размер на 62,11 лв. / шестдесет и два лева и 0,11 ст./, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            

                                

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: