РЕШЕНИЕ  № 892

гр. Сливен, 1.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на единадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 2561 по описа за 2015 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че ответника за периода от 1.11.2013 г. до 31.03.2015 г. е получавал топлинна енергия за обект: гр. Сливен, кв. Дружба 7-Г-21 на стойност 960.03 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 61.03 лв., начислена до 23.04.2015 г. Сочи се, че задължението на ответника е формирано от сума за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, сума за БГВ, сума за обслужване на партида и за отчет на средства за дялово разпределение.

Поискано е, да се признае за установено по отношение на Топлофикация Сливен ЕАД, че ответника С.И.С. им дължи  сумата от 960.03 лв., представляваща главница за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, сума за БГВ, сума за обслужване на партида и за отчет на средства за дялово разпределение, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 61.03 лв., начислена до 23.04.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.

Поискано е да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен положите4лен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.200, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е предоставяло за периода от 1.11.2013 г. до 31.03.2015 г. топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, БГВ, обслужване на партида на ответника и за отчет на средствата за дялово разпределение на ответника на адрес: гр. Сливен, кв. Дружба 7-Г-21, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявеният иск е неоснователен, както по отношение на главния, така и на акцесорния иск. Твърди се, че претендираната от дружеството сума е преведена с нареждания от 31.12.2013 г. и от 31.03.2015 г. включително на стойност 953.56 лв. с нареждане за касов паричен превод по сметка на дружеството в ПИБ АД Сливен. Сочи се, че сумата е недължима и иска е изцяло неоснователен. Твърди се, че извадката от счетоводни книги сочи изгодни за дружеството обстоятелства и недължими суми и е с невярно съдържание, поради което е оспорена изцяло.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е заплатил изцяло задълженията си към Топлофикация Сливен ЕАД, е негова.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество адв. Г. моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не се явява. В писмено становище моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2014 г. С.И.С. е заплатил по сметка на Топлофикация Сливен ЕАД сумата от 189.32 лв., като е посочено, че плащането е за периода 01.05.2013 г. – 30.11.2013 г. на абонатен № 5162.

На 18.09.2015 г. С.И.С. е заплатил по сметка на Топлофикация Сливен ЕАД сумата от 953.56 лв., като е посочено, че плащането е за периода 01.12.2013 г. – 31.03.2015 г. на абонатен № 5162.

От извлечението от сметка към 27.10.2015 г. се установява, че С.И.С. на 08.09.2014г. е заплатил сумите по фактури от 01.05.2013 г. до 30.11.2013 г.

От извлечението от сметка към 27.10.2015 г. се установява, че С.И.С. на 18.09.2015 г. е  заплатил сумите в размер на 104.50 лв. разходи по делото, 787.76 лв. главница, 61.30 лв. мораторна лихва, като му е останала за плащане главница в размер на 172.27 лв., а това са сумите за периода от 01.01.2015г до 31.03. 2015 г., както и мораторна лихва в размер на 8.47 лв.

От извлечението, приложено по заповедното производство се установява, че към 23.04.2015 г. С.И.С. е със задължение от 01.11.2013 г. до 31.03.2015г . за главница в размер на 960.03 лв. за ползвана но незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в размер на 61.30 лв.

На 13.05.2015 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Топлофикация Сливен ЕАД срещу  С.И.С. за главница в размер на 960.03 лв. за ползвана но незаплатена топлинна енергия за периода  01.11.2013 г. до 31.03.2015 г. и мораторна лихва за забава в размер на 61.30 лв. , начислена към 23.04.2015 г., както и направените в производството разноски и законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1048 от 14.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1678/2015 г. на СлРС по силата, на която С.И.С. да заплати на Топлофикация Сливен ЕАД, гр.Сливен 960.03 лв. за ползвана но незаплатена топлинна енергия за периода  01.11.2013 г. до 31.03.2015 г. и мораторна лихва за забава в размер на 61.30 лв. , начислена към 23.04.2015 г., както и направените в производството разноски в размер на 26.50 лв. и законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Препис от заповедта и възражението е връчено на С. на 16.06.2015 г.

На 16.06.2015 г. от  С. е входирано възражение, че не дължи изпълнения.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 1678/2015 г. на СлРС, които са ясни, непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът приема предявения иск за частично основателен, а именно иска е основателен за претендираната сума за главница 14.84 лв., принципа е че се погасява първо главница, след това лихви и едва след това разноските по делото. Безспорно се установи в производството, че  ответникът е заплатил с платежно нареждане сумите за периода от 01.05.2013 г. до 30.11.2013 г., като е останало да дължи на Топлофикация Сливен по фактурата за 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. сумата от  8.37 лв. С платежно нареждане от 18.09.2015г., ответникът е заплатил сумата от 953.56 лв., с която сума първо следва да се погаси главницата, след като бъде погасена тя, следва да се погасява мораторната лихва и доколкото исковото производство не е приключило , не следва да се погасяват разходи по делото, които не са присъдени. Правилото на чл.76,ал.1 от ЗЗД е, че този който има няколко еднородни задължения, ако  изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое погасява.Ако не е заявил това погасява се най- обременителното за него задължение.В случая длъжника С. е заявил в платежните нареждания кои вземания погасява и това са вземанията за главница, не е заявявано, че погасява вземания за разноски за висящо исково производство.С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 14.84 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, от които 8,37 лв., дължими по фактура от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. , а сумата от 6,47 лв. е дължима по фактура от  01.03.2015 г. до 31.03.2015 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 960.03 лв. предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, поради извършеното плащане на 18.09.2015 г. от ответника.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 61.30 лв., начислена върху всяка от фактурите от датата на падежа  до 23.04.2015 г., съдът приема предявеният иск за  основателен. Безспорно се доказа в производството, че плащането на главницата от ответника е извършено след завеждането и връчването на исковата молба, т.е. след като е получил заповедта за изпълнение и съответно нито една от фактурите не е платена на падежа, поради което ответникът дължи мораторна лихва за забава в размер на 61.20 лв.

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК и с оглед на направеното искане, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева, тъй като плащането на основното задължение е извършено от ответника в хода на производството.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че С.И.С., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Топлофикация Сливен ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  бул. Стефан Караджа № 23, сумата от 14.84 лв./четиринадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, от които 8,37 лв., дължими по фактура от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. , а сумата от 6,47 лв. е дължима по фактура от  01.03.2015 г. до 31.03.2015 г., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия, като за разликата от уважената част на иска 14.84 лв. до пълния претендиран размер от 960.03 лв./деветстотин и шестдесет лева и три стотинки/ и за периода от 1.12.2013 до 28.02.2015г., като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.И.С., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Топлофикация Сливен ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  бул. Стефан Караджа № 23, сумата от 61.30 лв./шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, начислена до 23.04.2015 г.

ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на  Топлофикация Сливен ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  бул. Стефан Караджа № 23 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: