Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е    233

                                   гр. Сливен, 24.03.2016 година

                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 2751 по описа на съда за 2015 година., за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявените с исковата молба обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.128, т. 2  от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ.

В исковата молба на ищеца се твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество за периода  до 25.05.2015г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. За месеците от януари до май 2015г. не му било заплатено трудово възнаграждение, посочено по месеци и размер. Поканил ответника да му плати сумите, но плащане не последвало. Не му било изплатено и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца, както следва:

- сумата 1502,57 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за  периода от месец януари 2015г. до месец май 2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба в размер на 48,69 лева;

-сумата 422,66 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

-разноските по делото.

 Ответната страна  е представила в срок отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове по основание. С писмена  молба в хода на процеса се прави изменение на размера на исковете, като се претендира общо сумата 1167,81 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от месец януари 2015г. до месец май 2015г. включително, както и мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба в общ размер на 43,03 лева и сумата 397,15 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.

Ответно дружество  не се представлява в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И.Х.Д. е работил по трудово правоотношение в ответното „ВИНИ” АД до 25.05.2015г., когато трудовото му правоотношение е прекратено по негово искане на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение от страна на работодателя.

За месеците от януари 2015г. до май 2015г. включително на ищеца е начислено трудово възнаграждение по ведомост, като след приспадане на дължимите удръжки оставащата неизплатена сума е в общ размер на 1145,14 лева. Мораторната лихва върху сумата за периода от изискуемостта на всеки месечен платеж до завеждане на исковата молба на 29.07.2015г. е в общ  размер на 32,37 лева.

След прекратяването на трудовото му правоотношение на ищеца не е изплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 357,43 лева с приспаднати удръжки.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими, безпротиворечиви и неоспорени. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Т., в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Безспорно се установи, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ да заплати на ищеца в срок полагащото се трудово възнаграждение за месеците от януари до май 2015г. включително. В случая неплатеното възнаграждение за посочените  месеци  възлиза общо на 1145,14 лева с приспаднати удръжки и е начислено по ведомост, но не е заплатено. Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1145,14 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за горепосочените месеци, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба на 29.07.2015г. до окончателното изплащане. Частично основателна е и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за периода до завеждане на исковата молба. С неплащането в срок на трудовите възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава и дължи на ищеца сумата 32,37 лева, представляваща обезщетение за забавата. До тези размери горепосочените искове следва да се уважат, а в останалата част за разликата над уважените до пълните претендирани размери да се отхвърлят като неоснователни.

Исковата претенция с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 397,15 лева е допустима, а разгледана по същество е частично основателна до установения от вещото лице размер - 357,43 лева с приспаднати удръжки. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Поради това ищецът има право на посоченото обезщетение, която му е начислено по ведомост, но не му е изплатено от работодателя. Тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, а в останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ищеца претендираните по делото разноски, които съобразно уважения размер на исковете възлизат на 525 лева.

По правилата на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт направените разноски за вещо лице в размер на 150 лева, както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 150 лева.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените на ищеца трудови възнаграждения и обезщетение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                               Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Вини” АД, ЕИК 119030898, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Алабин” № 48 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Д. с ЕГН ********** ***, както следва:

-сумата 1145,14 лева /хиляда сто четиридесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2015г. до месец май 2015г. включително с приспаднати удръжки, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.07.2015г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба  в размер на 32,37 лева /тридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/.

-сумата 357,43 лева /триста петдесет и седем лева и четиридесет итри стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.07.2015г. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „Вини” АД, ЕИК 119030898, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Алабин” № 48 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Д. с ЕГН ********** *** сумата 525 /петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на исковете.

  

ОСЪЖДА „Вини” АД, ЕИК 119030898, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Алабин” № 48 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице и държавна такса в размер на  150 /сто и петдесет/ лева.

 

ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените на ищеца трудови възнаграждения и обезщетение.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: