Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   432

                                                  гр. Сливен, 27. 05. 2016 година.

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2877 по описа на съда за 2015 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание по чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./.

В исковата молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД се твърди, че на З. Д. М. – собственик на лек автомобил, увреден на 24.12.2008 година при ПТП е изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1830,00 лева. Виновни за катастрофата били ответникът С.Т.Т., който управлявайки лек автомобил „БМВ 325 ТДС” с ДК № ……., собственост на О. Д. У. ***, при движение със скорост, несъобразена  с релефа на пътя на ляв завой навлиза в лентата за насрещно движение на двупосочно двулентово платно за движение и удря челно насрещно движещо се МПС, управлявано от алкохолно повлияния с 1,1 ‰ в кръвта Димитър Захариев Мавродиев. За управлявания от ответника автомобил нямало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” към момента на събитието. Ответникът бил поканен да възстанови на ищеца сумата. В отговор на регресна покана №  РП-836/15.10.2010 година била сключена спогодба за разсрочено погасяване на изплатеното от ищеца обезщетение в размер на  1 840,50 лева, в изпълнение на  която ответникът внесъл 430, 00 лева. С регресна покана № РП-75/15.01.2015 година ответникът бил поканен да изплати неплатената част от  дължимото, но плащане не е последвало.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника  С.Т.Т. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  сумата от 1 400, 00 лева, представляваща част от изплатено обезщетение за вреди, причинени при управление на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от назначеният особен представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба. Исковата претенция се оспорва по основание и размер.

В съдебно заседание ищцовата страна - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД не се представлява. Становище по същество няма изразено.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител, който моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 24.12.2008 година по пътя от с. Ичера за гр. Сливен при  условията на смрачаване  и хлъзгава пътна настилка, управляваният от С.Т.Т. лек автомобил „БМВ 325 ТДС” с ДК № ……., собственост на О. Д. У. ***, позициониран в зона на десен завой /определена по посоката на този автомобил/ допуска навлизане в насрещната лента за движение и се реализира челен удар с  лек автомобил  „Рено Трафик”, с рег. № ….., собственост на З. Д. М., управляван от алкохолно повлияния с 1,1 ‰ в кръвта Д. З. М.. При този удар са увредени челните части на двата автомобила в областта на двигателното отделение.                                       

Произшествието било посетено от полицейски служители, който съставили протокол за ПТП № 1048140/24.12.2008 година и отразили констатираните обстоятелства. Протокола е подписан и от участниците в произшествието, включително и  от ответника.

В резултат на ПТП - то на автомобила на З. Д. М. били причинени щети в размер на 4 198.18 лева, при действителна стойност на автомобила  към момента на събитието, възлизаща на 2 436 лева. По данни от заключението на  вещото лице  щетата е тотална/ стойността на нанесената щета  надхвърля  80 %  от действителната стойност на автомобила/. Размерът на обезщетението по заключение на  вещото лице, възлиза на 1827 лева и се определя като 75 % от действителната стойност на автомобила и размерът на превоз.

Управляваният от ответника автомобил нямал задължителна застраховка „гражданска отговорност” към момента на ПТП-то.

На 09.09.2010 ищцовата страна –ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”А” от КЗ изплатила на З.Д. М. обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди в общ размер на сумата 1830.00 лева.

В отговор на регресна покана № РП-836/15.10.2010 година, на 27.12.2012 година,  между страните по делото е  сключена  извънсъдебна спогодба за разсрочено погасяване на изплатеното от ГФ обезщетение в размер на 1 840,50 лева, в изпълнение на  която ответникът внесъл 430,00 лева. С регресна покана № РП-75/15.01.2015 година ответникът бил поканен да изплати неплатената част от  сумата за която се е задължил, но плащане не е последвало.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви, относими, допустими и неоспорени от страните изцяло кредитира.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ е допустим и изцяло основателен. Посочената правна норма е приложима в процесния случай, тъй като е действала към момента на настъпване на ПТП-то. В резултат на виновното и противоправно поведение на ответника,  като пряка и непосредствена последица са причинени имуществени вреди на автомобила на З. Д. М. Г. Авторството на деянието и противоправността му се установяват  по несъмнен начин от неоспорения протокол за ПТП, който е официален документ и се ползва с доказателствена сила, която не бе опровергана. Презумпцията за вина на деликвента не е опровергана. Размерът на вредите е несъмнено установен с неоспорените писмени доказателства. Налице е и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на дееца и настъпилите  вреди.

Предвид изложеното са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.

За автомобила, с който ответникът е причинил увреждането не е имало задължителна застраховка „гражданска отговорност” към момента на произшествието. При тези обстоятелства към датата на ПТП ответникът не е имал валидна застраховка „гражданска отговорност” за управляваното от него МПС, поради което ищцовата страна е изпълнила задължението си по чл.288, ал.1, т.2, б.”А” от КЗ  и е обезщетила увреденото лице за причинените му имуществени вреди  в размер на  1 830.00 лева и съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ е встъпила в правата на увредения  срещу ответника, който е причинител на увреждането. От друго страна безспорно е установено, че ответникът, подписвайки извънсъдебно споразумение с ищцовото дружество от 27.12.2012 година, се е задължил да заплати разсрочено изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 1 840,50 лева, от която сума е погасил чрез плащане сумата 430,00 лева и е останал задължен за останалата незаплатена от него част.

Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ/ отм./ и цена 1400, 00 лева - сума представляваща част от изплатено  обезщетение за вреди, причинени при управление на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност, следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

По правилата на процеса на ищцовата страна следва да се присъдят разноските по делото, които са в размер на 412.50 лева.

Ръководен от горното, съдът

 

                                                   Р    Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА С.Т.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, със съдебен адрес ***, офис №5 чрез адв.Н.К.П. ***, както следва:

-   на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ на сумата 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща част от изплатено  обезщетение за вреди, причинени при управление на МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху нея, считано от  12.08.2015 година до окончателното й изплащане;

-   разноски по делото в размер на сумата 412.50 лева /четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :