Р Е Ш Е Н И Е    306

        за поправка на очевидна фактическа грешка в решение

 

13.04.2016 г.,  град  Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в закрито заседание тринадесети април две хиляди и шестнадесета година,

в следния състав:

председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: Т. И.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 3184 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото пред първоинстанционния съд е приключило с постановяването на решение, което вече е влязло в сила. В интервала от време от този момент и предхождащото го обявяване, от ищцата е депозирана молба с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в този съдебен акт, защото в диспозитива му било записано, че дължимите й от ответника разноски са в размер 150лв., а те всъщност са 300лв.

Спазвайки предвидената в ГПК процедура съда е връчил препис от тази молба на ответника, но последния не изразява становище по нея.

След като в закрито заседание съда обсъди молба вх.№ 4004/ 07.03.2016г., я намери за основателна, защото:

Видно от мотивите на постановеното по делото решение- № 165/ 29.02.2016г., на стр.четвърта, съда е изложил преценката си, че с оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата се следва пълния размер на сторените от нея разноски по делото и те са в размер 300лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника й –адвокат. В диспозитива на решението обаче, на стр.пета от акта, е записал, че осъжда П.Т.А. да заплати на П.И.В. разноски в размер 150лв. Явно е при това положение, че е налице разминаване между действителната воля на съда- изразена в мотивите на решението, и външното й изразяване- в обвързващата страните, съдилищата  и др. учреждения в РБългария част от същото- в диспозитива му. То следва да бъде преодоляно именно по реда на нарочното за целта производство, уредено от законодателя с разпоредбата на чл.247 от ГПК.

Следва да се отбележи, че действително размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата на адвоката й по това дело е 300лв. и той  се установява от сключения помежду им договор за правна защита и съдействие, представляващ лист №50 от делото.

По изричния текст на закона, настоящото решение подлежи на обжалване по реда, предвиден за обжалване на решението, в което се внася поправката- т.е., с въззивна жалба, пред Сливенски окръжен съд.

При горните съображения и на осн.чл.247 от ГПК, Сливенски районен съд

 

                                Р  Е  Ш  И  :

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело и влязло в сила решение-  № 165/ 29.02.2016г., като на последната му, пета по ред страница, в диспозитива, с който съда се е произнесъл по въпроса за дължимите от П.Т.А. на П.И.В. разноски, вместо „150лв./сто и петдесет лева/” да се чете „ 300лв./триста лева/”.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд- в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: