Р Е Ш Е Н И Е  387

09.05.2016 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 22.04.2016г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: Т.И.

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело 3488 по описа за 2015 година.

 

В исковата си молба Д.П.Д. *** излага, че по силата на трудов договор работил от 01.09.1996г. като „балетист” в Ансамбъл  за народни песни и танци”- Сливен /АНПТ/. Твърди, че на 30.07.2015г. директора на последния му предложила, с оглед здравословно му състояние, да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но той отказал. Тогава му била връчена заповед за прекратяване трудовото правоотношение на осн.чл.325 ал.1, т.9 от Кодекса на труда /КТ/- заповед №7/2015г., а Д. отказал да я получи, отказ, който бил удостоверен с подписите  на трима свидетели. В мотивите й работодателя му се позовавал на решение № 4973/ 04.12.2014г. на ТЕЛК-Сливен и решение № 02/ 24.03.2015г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични болести, последното от които към него момент не е влязло в сила.

Д. намира заповедта за незаконосъобразна при няколко съображения. На първо място излага, че през времето на функциониране на трудовия му договор е заболял от онкологично заболяване, поради което попада под закрилата на чл.333 ал.1, т.3 от КТ. В тази връзка твърди, че в трудовото му досие се съдържат няколко решения на ТЕЛК, първото от които от 29.04.2011г. по повод злокачествено новообразование, а последното- № 5016 от 05.12.2014г. Него той обаче обжалвал пред НЕЛК, която със свое решение го отменила – с експертно решение № 0226/ 24.03.2015г., с което било дадено ново по същество предписание, че той може да работи като „балетист” като трудоустроен при облекчени условия на труд, при спазване на противопоказанията съгл.т.19 от това решение. То пък било обжалвано пред административния съд и според Д., за да предприеме действия по прекратяване на трудовото му правоотношение, работодателя му е следвало да изчака решението на съда.

Вторият си довод ищеца извлича от факта, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, в щатното разписание на АНПТ са съществували длъжностите „хореограф” и „балетмайстор”, но не му е било предложено да ги заеме, въпреки че съответствали на придобитата от него специалност „хореографска режисура и артмениджмънт” във Варненски свободен университет, уверение за завършването на което той представил през 2014г. на работодателя си. Д. твърди, че не само не му било предложено да заеме свободната длъжност „хореограф”, а на нея дори била назначена жена-пенсионер, от гр.Благоевград, работеща по този начин на втори трудов договор.

Според ищеца, трудовото му правоотношение било прекратено  в нарушение на чл.333 ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като той е председател на синдикалната организация на АНСП, от 2012г., факт, известен на ответника. Това налагало преди издаване на заповедта работодателя да вземе разрешението на съответната синдикална организация. 

Д. твърди също, че АНСП е включен в администрацията на община Сливен, а това означавало, че работодателя му следвало да съобрази дали не са налице свободни щатни бройки не само при самия него, но и въобще в община Сливен, с оглед възможността да бъде трудоустроен, защото чл.315 ал.1 от КТ задължавал работодатели с повече от 50 работници и служители да определят ежегодно свободни работни места, подходящи за трудоустрояване.

При горните доводи Д. претендира съда с решението си да отмени, като незаконосъобразна, заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение; да го възстанови на заеманата до него момент длъжност „балетист” в АНПТ –Сливен, както и последния да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението- обезщетение в размер 1087.96лв., представляващо двумесечното му брутно трудово възнаграждение, за периода 31.07.2015г.- 29.09.2015г.

На ответника е връчен препис от исковата молба; в срок депозира писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Намира ги за неоснователни, при няколко, подробно развити, съображения, с които се домогва да опровергае обстоятелствата, на които ищеца основава претенциите си.

            В проведеното открито съдебно заседание ищеца се явява лично,  а и с пълномощник-адвокат. Ответникът също се представлява по пълномощие от адвокат, като по същество страните поддържат вече заетите от тях в писмените им изявления становища. Ищецът изменя третия от исковете си, като увеличава размера на търсеното обезщетение по чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, на 3263,88лв., дължимо за период от 31.07.2015г. до 29.02.2016г.

 Двете страни претендират разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда намери за установени следните факти:

Видно от последната, петнадесета, страница на трудова книжка № 862682, Д.П.Д. е бил в трудово-правни отношения с АНПТ „Сливен“ в периода от 01.09.1996г. до 30.07.2015г., когато са прекратени със заповед №7/2015г. на директора на ансамбъла, връчена му на 30.07.2015г., при удостоверен от трима свидетели, отказ да я получи. Последната е част от доказателствения по делото материал- лист №6. От останалите страници на трудовата книжка съда установява, че поне от 2000-та година Д. е работил като „балетист“.

От длъжностната характеристика на длъжността „балетист“ и Правилника за вътрешния трудов ред в АНПТ“Сливен“ съда установява, че ансамбъла е организация с нестопанска цел към отдел „Култура и вероизповедания“ на община Сливен.

Видно от удостоверението, представляващо лист № 50 от материалите по делото, Д.Д. е бил осигуряван от АНПТ до 29.07.2015г.

Видно от дипломата, издадена от Варненски свободен университет „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР“, Д. е завършил, през 2014-та година, висше образование на образователно-квалификационната степен „магистър“ по специалност „Хореографска режисура и артмениджмънт“, с професионална квалификация „Магистър по хореографска режисура и и артмениджмънт“.

В удостоверение № 69/ 18.09.2015г. на Съюза на българските музикални  и танцови дейци се съдържа информация, че той-Съюза, е член на КНСБ, а ищеца по делото е председател на тази синдикална организация в АНТП-Сливен.

С ЕР № 4973/ 04.12.2014г. на обща трудово-експертна лекарска комисия при МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен на Д. е определена 90% намалена трудоспособност, като са противопоказани следните условия на труд: тежък физически труд, нервно-психическо натоварване, работа на смени и нощен труд, работа в радиоактивна и йонизираща среда.

То  е последвано от друго ЕР на ТЕЛК при МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен- от 05.12.2014г. и с № 5016, издадено вече по искане на директора на АНПТ-Сливен за произнасяне относно заеманата от Д.Д. длъжност „балетист“.ТЕЛК констатира, че определените 90% ТНР отговарят на клиничната форма на онкологичното заболяване на Д.; също, че той подлежи на социална защита съгл. Наредба №5 и чл.333 ал.3 от КТ; че лицето може да бъде адаптирано на ново работно място и длъжността „балетист“ е противопоказана за него, с оглед изискването за нея, лицето което я заема, да е физически здраво. Това решение е отменено, по жалба на Д., от НЕЛК, Специализиран състав по хирургични болести- с ЕР № 0226/ 24.03.2015г., като е дадено ново трудово предписание, а именно- че Д. може да работи като „балетист“ като трудоустроен при облекчени условия на труд, при спазване на противопоказанията съгл. т.19 от ЕР на НЕЛК. Работното място да е приспособено към здравното състояние на лицето. Необходимо е осигуряване на индивидуален физиологичен режим на труд и почивка през работния ден- кратки паузи по време на изпълваните дейности, с оглед намаляване на натоварването и запазването на остатъчната работоспособност в срока на инвалидността. Видно от удостоверението изх.№ СД-01-01-165/2015 от 11.01.2016г., издадено от Административен съд-Сливен, с постановено от последния решение №192/ 15.12.2015г. по адм.д.№ 165/2015г. е отхвърлена жалбата на АНПТ „Сливен“ срещу това ЕР на НЕЛК.

Всъщност, от съдържанието на всички медицински документи, ангажирани като писмени по делото доказателства, се установява, че Д. страда от онкологично заболяване, заради което е претърпял три операционни интервенции- през 1992г., 1996г. и 2012г.

В Протокол №2 за проведено на 18.06.2015г. събрание на Художествения съвет на АНПТ се установява, че на Д. е било предложено, с оглед здравословното му състояние, да заеме длъжността „артистичен секретар“ на ансамбъла, но е последвал отказа му.

От регистрационната карта на дирекция „Бюро по труда“ съда установи, че Д. е регистриран там като безработен на 02.09.2015г. и регистрацията му продължава и към м.04.2016г.

Последните получени от него трудови възнаграждения са видни от удостоверението, представляващо лист № 13 от материалите по делото.

Съдът няма да обсъжда няколкото документа, представени във връзка с изискванията и същността на длъжността „балетист“ в АНПТ“Сливен“- Правилника за вътрешния трудов ред в АНПТ“Сливен“; становището на Службата по трудова медицина при НТС-гр.Ямбол и т.нар. Оценка на риска на работно място. Това не е необходимо, защото те се представят от ответника, за да удостовери тезата си, че поради здравословното си състояние Д. не е бил в състояние да я изпълнява. Този факт обаче не се оспорва от последния, нито пък той твърди, че заповедта е незаконосъобразна, защото не е било налице основание за издаването й и прекратяването на трудовото правоотношение при това именно основание, предвидено в КТ.

От други три документа- две поименни щатни разписания на длъжностите и заплатите в ансамбъла, считано от 01.07.2015г. и Правилник за вътрешния трудов ред на АНПТ, които са част от доказателствения по делото материал, се установяват числеността и вида на длъжностите в ансамбъла.

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Маргарита Братоева Братоева, Гочо Тачев Христов и Милен Стефанов Митев, всички те осигурени за процеса от ответника по делото; без родствени или други по-особени отношения с ищеца, но жената бивша, а мъжете- настоящи,  служители на АНПТ. От показанията им съда приема, че естеството на работа на „танцьор“, „балетист“ в ансамбъла е съпроводена с изключително тежки физически натоварвания; с работа- при изнасянето на концертни програми, понякога и до късно вечер, с работа на високи, а и при ниски температури на околната среда. Съдът приема още, че от няколко години Д. не е в състояние пълноценно да участва както в репитационната дейност, така и в концертите, като дори още след изминаването на първите пет-десет минути той дава сигнал, че не може да продължи; оттегля  се от участието си и сяда в страни, а въобще не участва в концертните прояви. От показанията на всички свидетели съда приема и че на Д. е било предложено, от директорката на АНПТ-Сливен, да заеме друга длъжност в ансамбъла- административна, но той категорично е отказал. Първият от свидетелите нарече длъжността „артистичен секретар”; втория- просто „административна работа”, а третия- „помощник-организатор на концертите”.

 Показанията съда кредитира, тъй като не се установи да са дадени от заинтересовано от изхода на делото лица, а и защото не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

За изясняване на обстоятелствата по делото бяха ползвани знанията на експерт- лекар, по назначената съдебно-медицинска експертиза. От заключението съда приема, че онкологичното заболяване на Д. и определените 90% загуба на работоспособността означават, че предвид голямото физическо натоварване, с което са съпроводени народните танци и извършването на множество движения, с често повтаряне на стъпки и детайли, той не би могъл пълноценно да изпълнява задълженията си на „балетист“. Така също, че съгласно щатното разписание на АНПТ „Сливен“, в ансамбъла няма места за  трудоустроени. Становището на вещото лице е че, с оглед препоръката на НЕЛК, Д. следва да бъде трудоустроен.

Заключението съда кредитира, защото няма основания да се съмнява в обективността и компетентността на вещото лице, както и защото то не бе оспорено от страните по делото.

Така установената фактическа обстановка налага  изводи за правото:

На разглеждане в производството по това дело подлежат обективно съединените искове на физическо лице, насочени срещу неговия бивш работодател- искове с правно основание т.1, т.2 и т.3 на ал.1 от чл.344 от КТ: съда с решението си да признание за незаконосъобразна заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение и да я отмени; да го възстанови на заеманата до него момент длъжност, както и ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, вследствие уволнението.

Водещ, а и обуславящ останалите, е първия от тях. В исковата молба са наведени няколко съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, като част от тях се извличат от специалната защита, която Кодекса на труда дава с текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.333 от КТ. Характерно за нея е, че ако се установи наличие на някоя от предпоставките по тях, съда отменя заповедта само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество. Също толкова характерно е, че тази закрила се разпростира не върху всички, а само за някои работници/служители и то не винаги, а само в изрично посочените в тях случаи на прекратяване на трудовото правоотношение.

Така, съгласно чл.333 ал.2 от КТ, в случаите по чл.328 ал.1, т.т. 2 и 3 от КТ, преди уволнението работодателя трябва да вземе мнението на ТЕЛК. А ал.1, т.3 от чл.333 от КТ поставя прекратяването на трудовото правоотношение от разрешение на инспекцията по труда, дадено изрично и за всеки отделен случай, когато трудовото правоотношение се прекратява на осн.чл. чл.328 ал.1, т.т. 2,3,5 и 11 от КТ или чл.330 ал.2, т.6 от КТ. С ал.3 на чл.333 пък е предвидено, че във същите случаи работодателя може да уволни работник, който е член на синдикално ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен синдикален изборен орган, само с предварителното съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Видно от съдържанието на атакуваната от Д. заповед, с нея трудовото му правоотношение е прекратено на осн.чл.325 ал.1, т.9 от КТ. Това означава, че ищеца не може да се ползва от предварителната закрила по цитираните в предходния абзац правни норми- нито поради налично заболяване, нито пък поради заемана от него ръководна длъжност на синдикална организация, защото тя се дава само в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.328 ал.1, т.т.2,3,5 и 11 от КТ или пък чл.330 ал.2, т.6 от КТ.

От друга страна, в случая, дори без да е било необходимо, работодателя е решил да спази изискването на чл.333 ал.2 от КТ, тъй като преди да издаде процесната заповед, е поискал мнението на ТЕЛК. Това бе безспорно установено от доказателствата по делото-  ЕР на ТЕЛК с № 5016/ 05.12.2014г. е издадено именно по искане на директора на АНПТ“Сливен“ за произнасяне относно заеманата от Д. длъжност „балетист“. Тук непременно трябва да се коментира, че ал.2 не придава на становището на ТЕЛК качеството на разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Необходимостта да бъде поискано е изискване единствено за спазване от работодателя на последователността и пълнотата на процедурата. В смисъл, че работодателя би могъл и да не се съобрази с предписанието на ТЕЛК. А иначе Д. е прав, че работодателя му е следвало да изчака с издаването на процесната заповед, защото тя е от 30.07.2015г., а към него момент все още не е била приключила процедурата по формирането на становището на лекарската комисия- защото към него момента са били факт експертните решения на ТЕЛК /№ 5016/ 05.12.2014г./  и НЕЛК, тъй като второто е постановено по жалба на Д. срещу първото, но пък самото то е било подложено на инстанционен административен контрол- пред Адм.съд-Сливен, по жалба на АНПТ“Сливен“, като решението е постановено едва през м.12.2015г. Т.е., фактическия състав по даване мнение на лекарска комисия не е бил осъществяване към момента за издаване на атакуваната от Д. заповед. Това е равносилно на липса на мнение на трудово-експертната лекарска комисия към момента на издаване на заповедта, с което трудовото правоотношение с ищеца е прекратено. А то е задължително- в смисъл задължително е да е дадено преди да се прекрати трудовото поривоотношение, макар да няма стойността на разрешение за предприемане на действията по прекратяването. Т.е., в случай, че при казуса на Д. бе необходимо становище на ТЕЛК, то само на това основание заповедта би била незаконосъобразна.  В края на този абзац съда ще изложи, че противно на становището на ответника- в писмения му отговор, а и в т.н. писмена защита, че в случая е неприложимо ЕР № 4973/ 04.12.2014г. на обща трудово-експертна лекарска комисия при МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, тъй като то не е дадено  във връзка с искане на работодателя по чл.333 ал.2 от КТ /издаденото във връзка с това искане е ЕР на ТЕЛК при МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен- от 05.12.2014г. и с № 5016/.

От друга страна, по делото липсват убедителни доказателства, че Д. може да се ползва от закрилата по ал.3 на чл.333 от КТ. По делото се представи единствено удостоверение № 69/ 18.09.2015г. на Съюза на българските музикални и танцови дейци. В него се съдържа информация, че Съюза е член на КНСБ, а ищеца по делото е председател на тази синдикална организация в АНТП-Сливен. От този свидетелстващ документ може да се приеме за доказано единствено, че Д. е председател на синдикалната организация на Съюза на българските музикални и танцови дейци в АНТП-Сливен, но не и че тя- синдикалната организация, е представителна по смисъла на чл.38 от КТ, тъй като самата тя не може да удостовери това отнасящо се до нея обстоятелство.

 

Следващ довод на Д. е, че работодателя му не спазил изискване на чл.325 т.9 от КТ - преди да прекрати трудовото му правоотношение не му предложил друга подходяща за здравното му състояние работа, която той да е отказал да заеме. Това съображение на Д. означава, че той не оспорва, че е била налице, била е дадена за него, другата предпоставка по тази разпоредба за прекратяване на трудовото правоотношение- „невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия“. Впрочем, събраните по делото доказателства- гласните и заключението на съдебно-медицинската експертиза, налагат точно този извод- че Д. не е в състояние да изпълнява задълженията си на „балетист“. Защото той не може пълноценно да вземе участие нито в  репитационната дейност- свидетелите са категорични, че той се изморява още в първите пет минути на работния ден и поради това се оттегля и сяда, нито пък в концертната програма- в която въобще не участвал в последните години, които са основните дейности в ансамбъла. И то не само поради това, че такива са свидетелските показания, а и предвид длъжностната характеристика на длъжността „балетист“ и Правилника за вътрешния трудов ред в АНПТ „Сливен“.

В случая съда намира, че процесната заповед не е незаконосъобразна и на основание, че на ищеца не е била предложена друга подходяща работа, която то й да е отказал да приеме. От показанията на всички разпитани в открито заседание свидетели се установи, че му е било предложено, от директорката на АНПТ-Сливен, да заеме друга длъжност в ансамбъла- както общо я наричат свидетелите „административна”, но Д. категорично е отказал. В тази връзка свид.Б.: „Предложено му е да заеме длъжността „артистичен секретар“ - това представлява организация на концертна дейност, административна дейност. В мое присъствие това му бе предложено от директора на ансамбъла, а неговия отговор беше: “Аз няма да бъда секретарка“ “; свид.Христов: „Предложиха му друга работа- при връчване на заповедта за уволнение г-жа Луканова -директорката, каза пред целия колектив, че му е предложила друга, административна работа, но той е отказал. Митко беше там и не отрече.“; свид. М.: „Г-жа Л. му предложи работа като помощник-организатор на концертите, но той категорично каза, че иска да се пенсионира като танцьор.“ Както ясно се вижда, свидетелите ползват различни понятия за тази длъжност, като първия от тях я нарича „артистичен секретар”; втория- просто „административна работа”, а третия- „помощник-организатор на концертите”. При това положение и като има предвид твърдението на самия ответник- в писмения  му отговор, а и в писмената защита, депозирана след приключване на устните състезания по делото, съда приема, че предложената на Д. *** длъжност е била „артистичен секретар”. Това обаче според съда е равносилно на липса на предложение от страна на работодателя, тъй като видно от представените по делото документи, от които може да се извлече информация за длъжностите в АНПТ-Сливен: двете поименни щатни разписания на длъжностите и заплатите в ансамбъла, считано от 01.07.2015г. и Правилника за вътрешния трудов ред на АНПТ, в ансамбъла не съществува длъжност „артистичен секретар”.

От друга страна обаче, за работодателя съществува задължение по чл.325 ал.1, т.9, но само ако при него съществува и е свободна, т.е. той разполага с такава, длъжност, подходяща за здравното състояние на работника/служителя. А в случая не се ангажираха доказателства, че при АНПТ-Сливен, към момента на издаване на  заповед № 7/2015, е съществувала каква и да е свободна длъжност, вкл. подходяща за здравословното състояние на Д..

 

Съдът не споделя и довода, че ответника не е съобразил разпоредбата на чл.315 от КТ с оглед възможността за трудоустрояването на ищеца. В тази връзка последния твърди, че ансамбъла е включен в администрацията на община Сливен, а това означавало, че работодателя му следвало да съобрази дали не са налице свободни щатни бройки не само при самия него, но и въобще в община Сливен, защото чл.315 ал.1 от КТ задължавал работодатели с повече от 50 работници и служители да определя ежегодно свободни работни места, подходящи за трудоустрояване.

Вярно е, че по делото са налице доказателства, при които съда направи извод, че АНПТ“Сливен“ е част от администрацията на община Сливен. Макар това да е доказан факт, то  в случая наличието или не на предпоставки за прилагането на чл.315 от КТ трябва да се изследва само в числеността и щата на АНПТ, тъй като той, а не общината, е работодател на ищеца и на неговите колеги. В тази връзка § 1 т.1 от ДР от КТ придава качеството „работодател“ напр. на клона на търговско дружество, който със сигурност е част от структурата на юридическото лице; подчинен му е и финансово не е независим от него. За гражданския процес обстоятелството дали определен субект има право и възможност сам да се разпорежда с бюджетни средства е от значение за правосубектността му, т.е. възможността да бъде носител на права и задължения и да се разпорежда с тях, а това означава да бъде самостоятелна страна в процеса. В конкретния случай обаче този факт не подлежи на преценка от съда, защото правосубектността си АНПТ извлича от друго обстоятелство- качеството работодател на физическото лице-ищец.

А по делото не се ангажираха доказателства, че АНПТ е работодател с повече от 50 работници, нито пък, че при него, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с Д. е имало свободни работни места, подходящи за трудоустрояване. Нещо повече- в този смисъл, че в АНПТ не е имало свободни щатни или др. бройки, е т.2 от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.

Не толкова заключението на експерта, но писмени доказателства- двете поименни щатни разписания на длъжностите и заплатите, считано от 01.07.2015г., налагат извода, че числеността на заетите по щат в АНПТ-Сливен е под 50 души!

От друга страна трябва да се коментира също, че не се ангажираха от ищеца доказателства, че към момента на издаване на процесната заповед, при АНПТ е била свободна длъжността „хореограф“, както той твърди в исковата си молба. Нещо повече- дори и да е вярно, според съда, ответника не е бил длъжен да му предложи точно нея, ако е съществувала друга длъжност, която при това е съобразена със здравословното му състояние. Така също, от ищеца не се ангажираха доказателства какви са изискванията по длъжностна характеристика за тази длъжност, нито пък такива, че самия той отговаря на тях. Вярно е, че се установи, че е  завършил, през 2014-та година, висше образование на образователно-квалификационната степен „магистър“ по специалност „Хореографска режисура и артмениджмънт“, с професионална квалификация „Магистър по хореографска режисура и и артмениджмънт“, но според съдията-докладчик, преценката за това каква точно длъжност да бъде предложена на работника/служителя е не негова, а на работодателя. Достатъчно е да е подходяща с оглед здравословното състояние на работника- както изисква чл.325 ал.1, т.9 от КТ.

 

При всички тези съображения съда намира, че иска с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ, не е основателен.

Това само по себе си означава, че не са основателни и останалите два иска, предмет на делото- тези по чл.344 ал.1, т.2 и т.3 от КТ, защото съдбата им зависи от изхода на делото по първия иск.

По въпроса за разноските- такива се търсят и от двете страни, но с оглед изхода на делото се следват само на ответника- на осн.ал.3 от чл.78 от ГПК и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК. В случая АНПТ направи разноски в общ размер на 580лв., от които: 380лв.- възнаграждение, заплатено на пълномощника -адвокат, видно от ДПЗС № 0000046798/ 05.11.2015г. и 200лв.- депозит за вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, видно от платежно нареждане №09092531/ 23.03.2016г. Впрочем, за тези разноски ответника представя списък по чл.80 от ГПК, макар и изписан набързо „на ръка“.

Искането на ищеца за присъждане на разноски ще бъде отхвърлено.

Следва да се коментира, че на осн.чл. 83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ, в това производство ищеца е освободен от заплащането на такси и разноски. По тази причина такива не са събирани при образуване на делото от Д.. По аргумент за противното от ал.6 на чл.78 от ГПК, с оглед изхода на делото, не е възможно да се възложат върху ответника и по тази причина остават за сметка на бюджета.

При горните съображения Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Д.П.Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** против АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ „СЛИВЕН“-гр.Сливен, ул.“Г.И.“ №. искове с правно основание чл.344 ал.1, т.т.1,2 и 3 от КТ- съда да признае за незаконосъобразна и отмени заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение- заповед № 7/2015 на директора на ансамбъла; да го възстанови на заеманата до него момент длъжност „балетист” в същия, както и ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие прекратяването на трудовото правоотношение- обезщетение в размер 3 263.88лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за периода 31.07.2015г.- 29.02.2016г.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Д.П.Д. с ЕГН: ********** за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН: ********** да заплати на „АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ- СЛИВЕН“-гр.Сливен на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последния разноски в настоящото дело, в пълен размер – 580лв. /петстотин и осемдесет лева/.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му- 09.05.2016г.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: