Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  418          

 

                                              26.05.2016г.,  град Сливен

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     VІ – ти ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 20.05.2016г., в следния състав:

                                                                             Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

 

секретар: Т.И.

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 3601 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В исковата си молба С.И.И. излага, че в продължение на приблизително 35 години работила в ответното дружество „ВИНИ“АД, докато трудовото й правоотношение бъде прекратено със заповед от 01.04.2015г., издадена на осн.чл.325 ал.1, т.1 от Кодекса на труда/КТ/, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това писмено изявление на работодателя било записано, че трябва да й бъдат заплатени обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за останали неползвани от нея 8 дни платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Плащане обаче не последвало. Не само това, но останало неразплатено и едно трудово възнаграждение- за м.март 2015г.

При това положение И. предявява иск с цена 404.30лв., представляваща обезщетение за останалия неползван платен годишен отпуск; иск с цена 6367.86лв.- обезщетение за това, че при прекратяването на трудовото правоотношение е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и към него момент е работила в продължение на повече от 10години при същия работодател, както и иск с цена 1061.31лв.- трудово възнаграждение за един месец.

Разсъждавайки, че всички тези вземания са парични, ищцата счита, че върху всяко от тях й се дължи законната лихва, считано от момента, в който ответника е изпаднал в забава при плащането им. Поради това ги претендира заедно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното им изплащане, а върху сумата от 1061.31лв. търси и обезщетение в абсолютен размер- 10лв., дължимо за времето от 01.04.2015г. до датата на предявяване на иска.

Ищцата търси и сторите от нея разноски по делото.

Ответното дружество депозира писмен отговор, с който оспорва всички искове. Конкретни доводи излага обаче само по този с правно основание чл.222 ал.3 от КТ- счита, че жената не е доказала към датата на освобождаването й от работа, наличието на осигурителен стаж, даващ й основание да получи такова обезщетение. Така също, според ответника то се дължи само след нарочна покана, а такава И. не била му отправяла. И ответника претендира разноски по делото.

В проведените по делото открити съдебни заседания ответника не изпраща представител. Ищцата се явява лично, а и с пълномощник-адвокат, чрез който поддържа исковете по основание. По размер ги поддържа, в хода на устните състезания, до размерите, изчислени от вещото лице по назначената по нейно искане съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно, а и в тяхната съвкупност, съда намери за установено следното от фактическа страна:

От заповед № 142/01.04.2015г. на „Вини“АД; справката от ТД на НАП, Бургас,  представляваща лист № 32 от материалите по делото и трудова книжка №117- в оригинал, с акцент върху стр.11, съда приема, че С.И.И. е била в трудово-правни отношения с това търговско дружество, прекратени с цитираната заповед. От данните по справката и трудовата книжка съда приема, че жената е работила в същото в периода 05.05.1980г.- 01.04.2015г.

Видно от разпореждане № ********** ***, И. е придобила, на 01.03.2015г. право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представената като приложение на исковата молба, с удостоверение изх.№105/ 12.03.2015г. Справка съдържа подробни данни за заеманите от жената длъжности, периоди от време и получавано трудово възнаграждение, но съда няма да я кредитира, защото това не е завършен документ- липсва подпис на лицето/ата, сочени за негови автори.

Назначена бе съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по нея съда приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение на И. са останали неизплатено й от „Вини“АД трудовото възнаграждение за м.март 2015г., което е в нетен размер 831.96лв.; неползван от жената платен годишен отпуск, в размер на 8дни, за което й се следва обезщетение в размер 363.89лв. и то не й е изплатено от работодателя, както и неизплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, което е в размер 6367.86лв. Обезщетението за забавеното плащане на първата от тези три суми, т.н. мораторна лихва, е 56.09лв.

Заключението съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и като неоспорено от страните по делото и неопровергано от никое от другите ангажирани доказателствени средства.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предмет на делото са четири иска. Поради това е налице обективно съединяване на искове /по почин на ищеца/.

Два от тях са в условията на главен и акцесорен. Главният е претенцията на И. за неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2015г. Той е с правно основание чл.124 във вр. с чл.128 от КТ, съгласно които за престирания от работника труд работодателя му дължи възнаграждение. От кредитираното от съда заключение на вещото лице се установи, че при прекратяване на трудовото правоотношение с И. е останало неизплатено й от „Вини“АД трудовото възнаграждение за м.март 2015г. Неговият размер се установи също от заключението и е 831.96лв. Ето защо и тъй като това е поддържаната в хода на устните състезания претенция, съда ще уважи иска до този размер, а за разликата над него до пълния заявен с исковата молба- ще го отхвърли.

Съгласно чл.245 ал.2 от КТ, чийто аналог е чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при забава в плащането на дължимото трудово възнаграждение работодателя дължи обезщетение- лихва за забава. Нейният размер е изчислен от вещото лице на 56.09лв., до който иска е основателен и доказан, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съда ще го уважи до търсения- 10лв. Това обезщетение се дължи, както е поискано от И.- от 01.04.2015г., защото на осн.чл.270 ал.2 от КТ то е трябвало да й бъде изплатено изцяло най-късно до края на м.март и след като не е сторено, считано от 01.04.  ответника е в забава. Тази т.н. мораторна лихва пък се изчислява до датата на съдебното предявяване на иска, в случая  07.10.2015г..

Друг иск на И. намира правно основание в текста на чл.224 ал.1 от КТ, съгласно който когато при прекратяване на трудовото правоотношение остане неползван от работника платен годишен отпуск, то за него му се дължи обезщетение от работодателя. Видно от заключението на вещото лице, в случая е останал неползван от ищцата платен годишен отпуск в размер на 8 дни- каквото е и нейното твърдение. Всъщност, явно  това е и становището на ответника, обективирано в заповедта, с която трудовото правоотношение с жената е прекратено. В този смисъл заповедта дори представлява извънсъдебно признание на факт /защото в нея е разпоредено такова обезщетение да й се заплати/. От заключението на вещото лице се установи, че работодателя не е заплатил на И. обезщетение на това основание, както и че неговия размер е 363.89лв. Ето защо до  последния иска ще бъде уважен, а за разликата над него до пълния претендиран- 404.30лв., ще бъде отхвърлен.

Последната претенция на ищцата намира правно основание в текста на чл.222 ал.3 от КТ. Тя също е основателна, защото от документи, събрани като писмени по делото доказателствени средства съда установи, че И. е работила във „Вини“АД  в периода 05.05.1980г.- 01.04.2015г., когато трудовото й правоотношение е прекратено. Т.е., при този работодател тя е работила 10 и повече от това години. Също от писмено доказателтвено средство се установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение жената е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Впрочем, точно този факт е послужил като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. С това следва да се счита оборено първото възражение на ответника против иска. Ето защо на жената се следва обезщетение и то в максималния размер по чл.222 от КТ- на шест нейни трудови възнаграждения. Впрочем, това е било и становището на ответника, обективирано в заповедта, с която трудовото правоотношение с жената е прекратено /защото в нея е разпоредено такова обезщетение да й се заплати/. В този смисъл заповедта дори представлява извънсъдебно признание на факт. От заключението на вещото лице се установи, че работодателя не е изпълнил това си задължение, а следващото се обезщетение е 6367.86 лв. Тъй като точно толкова е и ищцовата претенция, то този иск ще бъде уважен изцяло. Съдът ще коментира и второто възражение на ответника против иска-  че обезщетението се дължи от момента, в който  бъде поканен от работника да му го заплати, а И. не му е отправяла такава покана. Това е вярно, но само  касателно факта длъжника да бъде поставен в забава. Така или иначе, безпротиворечива е съдебната практика, че исковата молба кани към изпълнение. А в исковата молба на И. се съдържа искане, адресирано до „Вини”АД, да й изплати обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ. Така също, искането на жената за лихва за забава върху сумата е тя да се начислява считано от момента на съдебното предявяване на претенцията. 

Всички суми, с изключение на тази в размер 10лв., се дължат, като обезщетение за забава, заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда и до окончателното им изплащане.

По въпроса за разноските- такива се търсят и от двете страни. С оглед изхода на делото, както ищцата, така и ответника имат право на разноски. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на И. й се следват такива, съразмерно уважената част от исковете. В случая тя направи разноски в размер на 380лв.- заплатеното от нея на пълномощника й -адвокат възнаграждение, видно от ДПЗС 0000046793 от 06.10.2015г. Това означава, че ще й бъдат присъдени разноски от 366.93лв. / при заявени претенции в общ размер 7843.47лв. /1061.31лв.+10лв.+404.30лв.+ 6367.86лв./ съда присъжда парични вземания в общ размер 7573.71лв. /831.96лв.+10лв.+ 363.89лв.+ 6367.86лв.//.

 На основание ал.3 от чл.78 от ГПК, ответното дружество също има право на разноски- съразмерно отхвърлената част от исковете. В случая обаче на „Вини“АД няма да се присъждат разноски, тъй като то не направи такива в делото.

Предвид изричния текст на чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ, ищците в производства, представляващи трудов спор- по смисъла на чл.357 от КТ, са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на делото, както и от разноски. В случай, че иска бъде уважен, тя се възлага върху ответната страна- чл.78 ал.6 от ГПК. При това положение и тъй като в случая предмет на делото са четири иска,  то за всеки един от тях се следва държавна такса от 4% върху цената му, но не по-малко от 50лв. - чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ето защо „Вини“АД ще бъде осъдено да заплати на държавата, по сметка на Сливенски районен съд, държавна такса в общ размер 404.72лв. / по 50лв. за първите три иска и 254.72лв.- за последния, четвърти/, както и част от заплатеното от бюджетните средства възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза- 115.78лв.

При изложеното, Сливенски районен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898, със седалище гр.Враца и адрес на управление на дейността-.ул.”Търговска” №1, ет.1 да заплати на С.И.И. с ЕГН: ********** и съдебен адреса***, на осн.чл.124 във вр. с чл.128 от КТ, сумата 831.96лв. /осемстотин тридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща нетния размер на дължимото й се за м.март 2015г. трудово възнаграждение, а ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, за разликата над този размер до пълния търсен по исковата молба- 1061.31лв.

Сумата 831.96лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 07.10.2015г. и до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898 да заплати на С.И.И. с ЕГН: **********, на осн. 245 ал.2 във вр. 270 ал.2 вр. с чл.124 и чл.128 от КТ, сумата 10лв. /десет лева/, представляваща обезщетение за забавата в плащането на вземането в размер 831.96лв., за периода 01.04.2015г.- 07.10.2015г.

ОСЪЖДА „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898 да заплати на С.И.И. с ЕГН: **********, на осн.чл.224 ал.1 от КТ, сумата 363.89лв. /триста шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение в нетен размер за останал неползван от жената платен годишен отпуск- 8дни за 2015г., а ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, за разликата над този размер до пълния търсен по исковата молба- 404.30лв.

Сумата 363.89лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 07.10.2015г. и до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898 да заплати на С.И.И. с ЕГН: **********,  сумата 6367.86лв. /шест хиляди триста шестдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение на осн.чл.222 ал.3 от КТ.

Сумата 6367.86лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 07.10.2015г. и до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898 да заплати на С.И.И. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последната разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част от исковете366.93лв. /триста шестдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ искането над този размер до размера, за който се представи списък по чл.80 от ГПК- 380лв.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898 да му бъдат присъдени разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВИНИ“АД с ЕИК 119030898 да заплати  на осн.чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.83 ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл.359 и чл.357 от КТ, на държавата, в полза на Сливенски районен съд, за държавна такса за уважената част от предявените от ищцата четири иска, представляващи трудов спор, сума в общ размер 404.72лв. /четиристотин и четири лева и седемдесет и две стотинки/; сумата 115.78лв. /сто и петнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща част от заплатеното от бюджетните средства възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делото по искане на ищцата, както и държавна такса от 5лв./пет лева/ в случай, че за принудителното събиране на някое от тези вземания съда издаде служебно изпълнителен лист или пък съда издаде изпълнителен лист за присъдените на ищцата парични вземания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от момента на връчването  му на съответната страна.

        

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: