Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                              13.12.2017г.

                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3179 по описа на съда за 2017 год., за  да се произнесе съобрази следното:

   Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 210, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 203, ал.1 от КТ във връзка с чл.206, ал. 2 от КТ. Изложени са подробни твърдения като се твърди, че при извършена проверка от АДФИ са установени конкретно посочени обстоятелства относно дейността на РИМ – Сливен, чийто директор е ответника. Посочени са обстоятелства, за които е ангажирана имуществената отговорност на ответника, за която срещу него е образувано ЧГД № 2538/2017г. на СлРС. С допълнителна искова молба са посочени отделно и конкретизирани твърденията, като е посочено, че освен вредата за която е образувано заповедното производство от страна на ответника е причинена и вреда в размер на 10214,53лв., представляваща изплатени суми, подробно описани по водени срещу РИМ дела през 2014, 2015 г. и 2016 г., като сумите за които се сочи, че представляват размера на вредата са за заплатени адвокатски хонорари по съдебни дела, за правни консултации, депозити за вещи лица и такси за ЧСИ, както и за заплатено обезщетение по чл. 225 КТ на уволнено лице. Твърди се, че са налице предпоставките на ангажиране имуществената отговорност на ответника до размер на трикратния размер на трудовото му възнаграждение.

     От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовата страна сумата 3203,55 лв., представляваща трикратния размер на брутното трудово възнаграждение, което определя максималния размер на ограничената имуществена отговорност за причинената вреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото.

      От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва нейната основателност. Сочи се, че не е налице основание за ангажиране на отговорността  на ответника по реда на чл. 203, ал. 1 от КТ и се заявява, че не се оспорват фактите относно трудовото правоотношение, заеманата от него длъжност и размера на трудовото му възнаграждение. Не се оспорва и факта, че е съставен акт за начет. Не се спори обстоятелството, че описаните в исковата молба суми действително са изплатени на основанията и с платежните документи, посочени за всяка една от сумите. Излагат се твърдения, че не е налице проявена небрежност при изпълнение на трудовите задължения от страна на ответника. Заявяват се твърдения и във връзка със заповедното производство по ЧГД № 2538/2017 г. Сочи се, че ответника е бил длъжен при възстановяване на уволнен служител да допусне възстановения на работа служител да изпълнява функциите си и след предприемане на действие по изменение поради съкращаване на щата е бил длъжен да заплаща трудово възнаграждение, осигуровки и данък за служителя. Относно твърденията за причинена вреда в размер на 10214,53 лв., произтичаща от изплатени през 2014,2015 и 2016г. суми по водени съдебни дела за уволнение на служител, се сочи, че не става ясно защо работодателя счита, че плащането на тези суми е неправомерно. Твърди се, че няма суми изплатени без правно основание и всеки един разход е документално обоснован. Сочи се, че ответника като директор на РИМ Сливен е имал право да ползва адвокатски консултации и защита по заведени от и срещу РИМ Сливен дела. Сочи се, че сумите изплатени по заведени дела  ответника е бил длъжен и не е имал право на преценка  или избор дали да заплати сумите или не. По отношение на размера на обезщетението по гр. д. № 2954/2016г. на РС Сливен се сочи, че не може да се приеме, че е вреда на музея, тъй като уволнението на служителката е било отменено и е било правилно и икономически обосновано да се сключи спогодба и заплатят претендираните суми доброволно, като по този начин не само не е нанесена вреда, а е реализирана икономия със заплащането на по-малко такси и съдебни разноски. От съда се иска да отхвърли предявения иск като неоснователен и се претендират направените по делото разноски.

   В съдебно заседание Община Сливен се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

   Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция.

   От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

   По силата на трудов договор №281/05.07.2013г. между Община Сливен и ответника Н.Т.С., последният заема длъжността директор на Регионален исторически музей-Сливен. След извършена финансова инспекция на РИМ-Сливен с писма от 29.03.2017г. на зам.директор на АДФИ, на кмета на общината е предложено да предприеме действия за търсене на имуществена отговорност на ответника за причинена вреда в размер на 10214,53 лева, за която е посочено, че представлява изплатени през 2014г. и 2015г. разходи в размер на 2995,24 лева по съдебно решение за незаконосъобразно уволнен служител и 7219,29 лева през 2016г. за обезщетения, такси и разноски по съдебно дело във връзка с незаконосъобразно уволнен служител.

   Със заповед №РД 15-759/30.05.2017г. на кмета на Община Сливен на основание чл.210 във връзка с чл.206, ал.2 от КТ е наредено налагането на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника в размер на 3203,55 лева, като в мотивите е посочено, че във връзка с извършена проверка от органи на АДФИ е установена вреда на стойност 10214,53 лева, която е резултат на виновно поведение, поради небрежност на Н.С., в качеството му на директор на Регионален исторически музей-Сливен, като е установено, че през 2014г. и 2015г.  са изплатени и отчетени разходи в размер на 2995,24 лева по съдебно решение за незаконосъобразно уволнен служител и 7219,29 лева през 2016г. за обезщетения, такси и разноски по съдебно дело във връзка с незаконосъобразно уволнен служител. Заповедта е връчена на ответника на 30.05.2017г. и на 05.06.2017г. от негова страна е подадено писмено оспорване на основание чл.210, ал.3 от КТ.

   Не е спорно между страните, че по нареждане на ответника от бюджета на музея са изплатени, както следва:

-   през 2014г. общо 420 лева за адвокатски хонорар по гр.д.№3837/2014г. на РС-Сливен,  и по договори за правни консултации;

-   през 2015г. общо 2575,24 лева за  държавни такси по съдебни дела, договори за правна защита , депозит за вещо лице и такси за ЧСИ.

-   през 2016г. общо 7219,29 лева за плащания за задължения по съдебно решение по гр.д.№3268/2015г. на РС-Сливен и по споразумение във връзка с гр.дело №2954/2016г. на РС-Сливен.

Общо изплатената сума е в размер на 10214,53 лева.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл. 210, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 203, ал.1 от КТ във връзка с чл.206, ал. 2 от КТ е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Между страните не е спорно, че по разпореждане на ответника са изплатени сумите в общ размер на 10214,53 лева във връзка с водени съдебни производства по повод уволнение на служител, което е било отменено като незаконно. За да се ангажира ограничена имуществена отговорност по Кодекса на труда е необходимо в резултат на виновно противоправно поведение на служителя да е причинена като пряка и непосредствена последица имуществена вреда за работодателя. Причинената вреда представлява неблагоприятна последица в правната сфера на работодателя, засягане на негови права, като отговорност се носи само за материалните вреди във вид на претърпени загуби – само те са правно релевантни. Необходимо е наличието на противоправно поведение, което представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение. Нужно е да има пряка причинна връзка между поведението на служителя и вредоносния резултат – единствено противоправното поведение на служителя трябва да е допринесло за увреждането. Вината следва да е под формата на небрежност. Всички елементи следва да са налице кумулативно и липсата само на един е пречка за реализиране на ограничената имуществена отговорност.

В случая не се установява противоправно поведение на ответника, в резултат на което да е причинена вреда на работодателя. Не се установява какви свои трудови задължения не е изпълнил /бездействие/ или нарушил. Факта на изплащане на суми въз основа на съдебни решения и сключването на спогодба не могат да бъдат приети като достатъчно основание да се приеме, че е налице противоправно поведение, след като няма установени никакви конкретни нарушения на трудовите му задължения. При съдебни спорове няма как да се предвиди крайния резултат и да се приеме, че винаги при изплатени суми във връзка с дело, което е приключило с негативен резултат, следва да се носи имуществена отговорност от съответния ръководител. Това би представлявало твърде крайна мярка и фактическа забрана да се предприемат действия, които биха довели до последващ правен спор и въобще за водене на съдебни процеси, предвид опасността при негативен краен резултат да се носи имуществена отговорност за изплатените суми въз основа на влезли в сила съдебни актове, които няма как да не бъдат изпълнени.

   Предвид изложеното, съдът намира, че в случая липсва елемента противоправност в действията на ответника, поради което предявената искова претенция за реализиране на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника следва да се отхвърли като неоснователна.

   С оглед изхода на процеса е основателно искането на ответната страна за присъждане на направените разноски по делото, които представляват 750 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

   Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                             Р   Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Сливен с адрес гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 против Н.Т.С. с ЕГН-********** *** иск с правно основание чл. 210, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 203, ал.1 от КТ във връзка с чл.206, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата 3203,55 лева, за която е издадена заповед №РД 15-759/30.05.2017г. на кмета на Община Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба на 29.06.2017г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Община Сливен с адрес гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.С. с ЕГН-********** *** сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: