Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                              14.04.2016г.

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 15 март през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4579 по описа на съда за 2014 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

      Производството е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата, за която срещу нея е издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 3791/2014 г. на СлРС, срещу която е подадено възражение в срок. В исковата молба е посочено, че задължението на ответницата произтича от редовен запис на заповед, с посочен падеж, като длъжникът не е изпълнил поетото задължение. Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявения установителен иск, както и доводи относно редовността на ценната книга, която е послужила като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

      От съда се иска да постанови решение, с което да установи вземането на ищеца спрямо ответницата, като признае за установено, че се дължи сумата от 24000 лева, като е направено искане за присъждане на разноските в двете производства, но няма искане за признаване за установено, че се дължи и законната  лихва върху главницата.

       От страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Изложени са подробни съображения за липса на каузални отношения между страните и твърдения, че сумата не се дължи от ответницата, включително и поради нищожност и унищожаемост на записа на заповед. От съда се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските.

       В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Изрично заявява, че сумата 24000 лева е предоставена на ответницата като заем.

       Ответницата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който моли за отхвърляне на предявения иск.

       От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 24.08.2012г. ответницата Н.В.Д. издала запис на заповед в полза на ищеца С.П.П. за сумата 24000 лева с падеж 24.06.2013г. По заявление на ищеца от 16.09.2014г. е образувано ч.гр.д.№3791/2014г. на СлРС с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата въз основа на записа на заповед. В заявлението е посочено,  че вземането на заявителя е от предоставена  в заем сума на длъжника, който не я е върнал при представяне на записа на заповед.

        Със заповед №2520/17.09.2014г. по ч.г.д.№3791/2014г. на СлРС е разпоредено Д. да заплати на П. сумата 24000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 24.08.2012г. в гр.Сливен, с падеж на определен срок след издаването до 24.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 16.09.2014г. и направените по делото разноски в размер на 1370 лева. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.Срещу заповедта е подадено в срок възражение от ответницата.

       Не се установява между страните да е сключен договор за заем , нито ищецът да е предал, а ответницата съответно да е получила сумата 24 000 лева.

      Срещу ищеца и съжителстващата с него на съпружески начала свидетелка Таня Николова е внесен от РП-Сливен обвинителен акт за престъпления по чл.159А, ал.2, т.1 и т.6 от НК, като едното от пострадалите лица е свидетелката Ирена Йорданова, която е дъщеря на ответницата. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №849/2014г. на РС-Сливен.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетелки, предвид пълната им противоположност и заинтересоваността им от изхода на делото.

       Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

       Предявената искова претенция  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

      В случая ищецът не е доказал наличието на каузалното отношение, което е посочил в заявлението си по ч.гр.д.№3791/2014г. на СлРС, а именно договор за заем, посочено и в съдебно заседание от него. Съгласно тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и вземането по него произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

         Не се установява между страните да е сключван твърдения от ищеца договор за заем, в изпълнение на който от негова страна да е предадена на ответницата сумата 24000 лева. Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален, поради което за неговото сключване не е достатъчно само постигането на съгласие между страните. Необходимо е парите или другите заместими вещи да бъдат предадени на заемателя и едва след реалното им предаване се счита, че договора за заем е сключен.     В случая няма никакви доказателства на факта на предаване от ищцовата страна и съответно получаване от ответната страна на горепосочената сума. Самият ищец  в заявлението си по заповедното производство и в съдебно заседание по настоящото дело сочи като каузално правоотношение между страните договор за заем, какъвто в действителност не е налице, поради което записа на заповед, издаден от ответницата няма обезпечителна функция и не установява вземане на ищеца спрямо ответницата.

        Предвид изложеното, съдът намира, че вземането на ищеца не е установено, поради което следва да се постанови решение, с което предявената искова претенция да се отхвърли като неоснователна.

        Ответната страна е претендирала присъждане на разноски по делото, но искането е неоснователно. Претендираните разноски са за адвокатско възнаграждение, но не следва да се присъждат, поради липса на доказателства за плащането им - в договора за правна помощ не е посочен начина на плащане. Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за разноските, такива се присъждат само ако са реално заплатени, което в случая не е доказано. Не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК. В посоченото тълкувателно решение, което е задължително за настоящия съдебен състав, ясно и категорично е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой следва изрично да е посочено.

      Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                             Р   Е   Ш  И  :

 

      ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.П. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ Н.В.Д. с ЕГН-********** *** положителeн установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №3791/2014г. на РС-Сливен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

      Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: