Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ……

                                           гр. Сливен, 25.03.2015 година

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при участието на секретар П.С., като разгледа докладваното от  районния съдия гражданско дело 4588 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по предявена искова претенция за обявяване недействителността на  трудов договор  и намира правното си основание в чл. 74 от КТ.

В исковата си  молба  ищцовото ТП на НОИ - Сливен твърди, че А.И.К., е подал заявление - декларации по чл. 50, ал. 6 от Кодекс за социално осигуряване  за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете. От възложената проверка на обстоятелствата, свързани с определяне на правото и размера на обезщетението, извършена от контролен орган по смисъла на чл. 107 от КСО при ТП на НОИ – Сливен се установило, че с Решение № 106 от 24.01.2006 година на СлОС по ф. д. 60/2006 година А.И.К. е вписан в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала и управител на „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен, Проверката констатирала, че за периода от 13.07.2012 година до 31.08.2014 година ответникът К. е осигуряван на две самостоятелни основания - в качеството му на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. З, т. 2 от КСО и като наето по трудово правоотношение лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочва се още, че в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен А.И.К., е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирал започване на дейност, считано от 18.04.2006 година, а на 23.01.2012 година е заявил, че ще се осигурява за "общо заболяване и майчинство", считано от 01.01.2012 година. Твърди се, че за периода от 01.01.2012 година до 31.08.2014 година ответникът бил подал информация в Регистър на осигурените лица, че се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видно от представен трудов договор № 1 от 13.07.2012 година, сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда  във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен, представлявано от А.И.К., наричан работодател и А.И.К., наричан работник, същият е назначен на длъжност „геодезист", при пълно работно време - 8 часа, с месечно възнаграждение 290.00 лв., считано от 13. 07. 2012 година. За периода от 13.07.2012 година до 31.08.2014 година А.И.К., е вписан в платежно-разчетната ведомост на длъжност „геодезист". Има положен подпис за получено възнаграждение. В "Регистър на осигурените лица" за периода от 13.07.2012 година до 31.08.2014 година за ответника К. е подадена информация като осигурено по трудово правоотношение лице по реда на чл. 4, ал.1, т.1 от КСО.

Ищецът счита, че трудов договор № 1 от 13.07.2012 година, сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда е недействителен на няколко самостоятелни основания. Въвежда твърдение, че е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, поради това, че има невъзможен предмет - обективна липса на трудово отношение. Счита се, че едноличният собственик на дружеството не може да сключва сам със себе си трудов договор, тъй като липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител. Въпреки, че съгласно чл. 147, ал. З от Търговския закон (ТЗ) договорите между едноличния собственик на дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма, то тези договори трябва да са свързани с управлението на самото дружество и да касаят единствено неговата търговска дейност. Не можело да се приеме становището, че цитираната хипотеза допълва разпоредбите на КТ и третира трудовите права на работниците и служителите. Позовава се на чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно който  трудовият договор се сключва в писмена форма но като посочва, че тази разпоредба е приета още през 1992 година, счита че поради това тълкуването й във връзка чл. 147, ал.З от ТЗ води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите договори. Ищецът счита, че е невъзможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Намира, че е недопустимо едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да спазва трудова дисциплина, като работи под свое ръководство, да си дава указания и да упражнява контрол на самия себе, сам да си търси имуществена отговорност, да извършва оценка на труда си и изпълнението си, сам да си налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да си прекратява трудовия договор, а още повече - да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение, тъй като в гражданския процес винаги има поне две страни - ищец и ответник. Въвежда се и твърдение за недействителност на трудовият договор поради противоречие със закона. Позовавайки се на чл. 38, ал.1 от ЗЗД, съгласно който  представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това, посочва, че в конкретния случай такова съгласие от страна на дружеството не е представено. Като твърди, че учредителния акт не е предвидена изрична хипотеза, че управителят може да сключва договор сам със себе си, се излага становище, че разпоредбата на чл. 147, ал. 3 от ТЗ, следва да се разглежда при съобразяване на забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и да се прилага само при наличие на изрично писмено съгласие от страна на представлявания.

От съда се иска да постанови решение, с което да обяви за недействителен трудов договор №1 от 13.07.2012 г., сключен между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен, представлявано от А.И.К., наричан работодател и А.И.К., наричан работник.

В законоустановения срок от двамата ответници, чрез процесуални представители по пълномощие са депозирани отговори, с които се обосновават  становища за неоснователност на предявената искова претенция, чрез излагане на  конкретни доводи и съображения, целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения. Иска се постановяване на съдебно решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от пълномощник, който поддържа изцяло предявената искова претенция. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.

В съдебно заседание ответникът А.И.К. не се явява лично, но се представлява от пълномощник , които  оспорва исковата претенция по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения и аргументация на застъпената  защитна позиция, излага в представено по делото писмено становище.

В съдебно заседание ответникът „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на  исковата претенция по съображенията изложени в отговора на исковата молба и пледира за нейното отхвърлянето. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Подробните си съображения излага в писмено становище.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Страните не спорят относно фактите, че първият ответник А.И.К.,*** заявление - декларации по чл. 50, ал. 6 от Кодекс за социално осигуряване за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете. От възложената проверка на обстоятелствата, свързани с определяне на правото и размера на обезщетението, извършена от контролен орган по смисъла на чл. 107 от КСО при ТП на НОИ – Сливен се установило, че с Решение № 106 от 24.01.2006 година на СлОС по ф. д. 60/2006 година А.И.К. е вписан в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала и управител на „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен. Не се спори, че проверката е констатирала, че за периода от 13.07.2012 година до 31.08.2014 година ответникът К. е осигуряван на две самостоятелни основания - в качеството му на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. З, т. 2 от КСО и като наето по трудово правоотношение лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В ТД на НАП - Бургас, офис Сливен той е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирал започване на дейност, считано от 18.04.2006 година. Безспорно е, че на 23.01.2012 година А.И.К. е заявил, че ще се осигурява за "общо заболяване и майчинство", считано от 01.01.2012 година. За периода от 01.01.2012 година до 31.08.2014 година А.К. е подал информация в Регистъра на осигурените лица, че се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

На 13.07.2012 година, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда  във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен, представлявано от А.И.К., наричан работодател и А.И.К., наричан работник е сключен  трудов договор № 1, съгласно който А.И.К.  е назначен на длъжност „геодезист", при пълно работно време - 8 часа, с месечно възнаграждение 290.00 лв., считано от 13. 07. 2012 година.

Няма спор, че за периода от 13.07.2012 година до 31.08.2014 година А.И.К., е вписан в платежно-разчетната ведомост на длъжност „геодезист" и има положен подпис за получено възнаграждение. В "Регистър на осигурените лица" за периода от 13.07.2012 година до 31.08.2014 година за ответника К. е подадена информация като осигурено по трудово правоотношение лице по реда на чл. 4, ал.1, т.1 от КСО.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за безспорно установено след извършена преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими, необходими и неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обявяване недействителността на  трудово правоотношение  е допустим. Предявен е от лице, което съгласно чл.74, ал.3 от КТ има право да претендира обявяване на недействителността на процесния договор. Разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, предвид следните съображения:

Спори се относно валидността на трудов договор № 1 от 13.07.2012 година, сключен на основание чл. 67, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен, представлявано от А.И.К., наричан работодател и А.И.К., наричан работник. По останалите въпроси относно регистрацията на трудовия договор по надлежния ред, декларирането на необходимите данни в съответните регистри и внасянето на осигурителни вноски на две основание за ответника К., а именно като самоосигуряващо се лице и като нает по трудово правоотношение. Не се спори и е несъмнено, че К. е едноличен собственик на капитала на дружеството-втори ответник, както и негов управител. При това положение сключения на 13.07.2012 година, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда  във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен, представлявано от А.И.К., наричан работодател и А.И.К., наричан работник трудов договор № 1, съгласно който А.И.К.  е назначен на длъжност „геодезист", при пълно работно време - 8 часа, с месечно възнаграждение 290.00 лв., считано от 13. 07. 2012 година, не е недействителен. Няма пречка едноличния собственик на капитала на търговско дружество, който е и управител, да сключи трудов договор със себе си, тъй като субектите са различни- от една страна работодател е юридическото лице, а от другата е работника-физическо лице. При това положение хипотезата на чл.38 от ЗЗД е неприложима, тъй като собственик на капитала на дружеството е лицето, което договаря със себе си и е абсурдно да се иска от него само да дава изрично отделно съгласие, което в случая е несъмнено налице, предвид конклудентните действия,  изразяващи се в сключването на договора. Не е налице невъзможен предмет на договора – ответникът К. е допустимо да престира труд в полза на дружеството и е без значение, че той реално е негов собственик. Законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а напротив разпоредбите му са в обратния смисъл. Неоснователни са доводите на ищцовата страна за недействителност на трудовия договор, сключен между ответниците, поради невъзможност за упражняване на работодателска власт от едно лице спрямо себе си. В случая работодател, както се посочи по-горе е юридическото лице „СОНИК МОДУЛ" ЕООД, а работник е ответника К. и е ирелевантно, че последният е собственик на капитала на дружеството и негов управител. В тази връзка следва да се посочи, че в много случаи при процедурите за възлагане на обществени поръчки от държавни и общински структури, и в съответствие с изискванията на специалните нормативни актове, се поставя изрично изискване към участващите в процедурите търговски дружества да имат наети съответни специалисти по трудово правоотношение и никъде в действащото законодателство не съществува забрана да се сключва трудов договор като процесния по настоящото дело. Сключеният между ответниците трудов договор, чиято недействителност се иска да бъде обявена е действителен, тъй като по отношение на него не се установява да противоречи на закона или да го заобикаля, както и не е налице никое от субсидиарно приложимите основания по чл.26-33 от ЗЗД. В заключение следва да се посочи, че със сключения между ответниците трудов договор по никакъв начин не се засяга сигурността на системата на държавното обществено осигуряване.  

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция с правно основание чл.74 от КТ за обявяване за  недействителен сключения между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. Сливен  и А.И.К. трудов договор №1 от 13.07.2012 г. като неоснователна.

По правилата на процеса следва на всеки от ответниците да се присъдят претендираните разноски по делото, които за всеки от тях са в размер на по 600 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                                                   Р     Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от ТП на НОИ – Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Ст. К.” № .. против А.И.К. с ЕГН **********,*** и „СОНИК МОДУЛ" ЕООД, ЕИК 119651848, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”И. Д.” № . искова претенция с правно основание чл.74 от КТ за обявяване за  недействителен сключения между „СОНИК МОДУЛ" ЕООД гр. С.  и А.И.К. трудов договор №1 от 13.07.2012 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            ОСЪЖДА ТП на НОИ – Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Ст. К.” № . ДА ЗАПЛАТИ на А.И.К. с ЕГН **********,*** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

 

            ОСЪЖДА ТП на НОИ – Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Ст. К.” № . ДА ЗАПЛАТИ на „СОНИК МОДУЛ" ЕООД, ЕИК 119651848, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”И. Д.” № 8 сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :