Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                 29.01.2016г.

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 19 януари през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4020 по описа на съда за 2015 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2  и т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ Производството се движи по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконно, тъй като работодателят е нарушил чл. 333, ал. 4 от КТ,  като не му е дадено предварително съгласие  от съответния синдикален орган в предприятието. Иска се отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа. Претендират се разноски.

От страна на ответника е представен отговор на исковата молба. Предявените  искове се оспорват като неоснователни и се иска да бъдат отхвърлени. Иска се присъждане на разноските.

В съдебно заседание редовно призованият ищец се явява лично и с пълномощник. Предявените искове чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се поддържат, а иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се оттегля.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърлянето на исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът П.С.  е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с месторабота Затвора в гр. Сливен на длъжност „ техник, механик”.На 20.10.2015 година му е връчена  заповед  №І-5819 от 14.10.2015 година,  с която  на  основание чл. 13, ал. 2, т. 6 ЗИНЗС, чл. 19, ал.1, т.2 ЗИНЗС, чл. 328, ал. 1, т. 2  предложение ІІ от КТ и чл. 326, ал. 2 от КТ, трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на  щата, считано от 21.10.2015г.      Между работодателя и синдикалната организация, в която членува ищецът  е сключен  Колективен трудов договор, в сила от 01.05.2014 година. В чл. 16 от този КТД е предвидено, че работодателят може да уволни  работник или служител от ГД „ИН” и териториалните й служби, и ДП”ФЗД” и  териториалните му поделения, поради съкращаване  на щата или при намаляване обема на работа само след  предварително писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация, дадено в десетдневен срок от уведомяването му. За уволнението на ищеца е поискано от синдикалната организация съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, но такова не е дадено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, на които бе дадена вяра като допустими, относими и неоспорени.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е допустим и основателен.

Безспорно се установи, че между работодателя и синдикалната организация на ищеца има колективен трудов договор, в който е предвидено, че за уволнение поради съкращаване на щата е необходимо предварително писмено съгласие на синдикалната организация. В случая  преди предприемането от работодателя на действия за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. ІІ от КТ е поискано, но не е дадено предварително писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация по чл. 16 от КТД. За прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. предл. ІІ от КТ е било необходимо писмено съгласие от ръководството на синдикалната организация. Липсата му представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ и е абсолютно основание за отмяна на уволнението на основание чл. 344, ал. 3 от КТ без съда да разглежда спора по същество. Поради това уволнението на ищеца следва да се признае за незаконно и да се отмени.

Основателността на главния иск обуславя уважаването и на акцесорната претенция за възстановяването на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност. Следва на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ да се уважи претенцията и ищеца да се възстанови на предишната работа на длъжност, техник, механик”.

Съдът не дължи произнасяне по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, поради прекратяване на производството в тази част.

По правилата на процеса ответната страна следва да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 160 лева.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по делото е основателно и следва да се уважи, като му се присъди сумата 380 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И :

   ПРИЗНАВА уволнението на П.С.С. с ЕГН-********** *** ЗА НЕЗАКОННО  и ОТМЕНЯ  като незаконосъобразна заповед № 1- 5819/14.10.2015 година, издадена от ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, с която на основание чл. 13, ал.2, т.6 ЗИНЗС, чл. 19, ал.1, т.2 ЗИНЗС, чл.328, ал. 1, т. 2, предл. ІІ от КТ е прекратено трудовото му правоотношение и е освободен, считано от 21.10.2015 година от заеманата длъжност „техник, механик” в Затвора в гр. Сливен, сектор ФРО, гр.Сливен , кв.”Индустриален”.

ВЪЗСТАНОВЯВА П.С.С. с ЕГН-********** *** на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „техник, механик” в Затвора в гр.Сливен, сектор ФРО, гр.Сливен, кв.”Индустриален”.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ  на П.С.С. с ЕГН-********** *** сумата 380 /триста и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ  в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от днес – 29.01.2016 година.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: