Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е    

                                          27.05.2016г.

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 17 май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  №4357 по описа на съда за 2015 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

  Предявените с исковата молба обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.128, т.2  от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

  В исковата молба на ищеца се твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество за периода до 28.09.2015г.  За месеците от юни до септември 2015г. не му било заплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1512,48 лева. За неизползван платен годишен отпуск не му било изплатено обезщетение в размер на 122,94 лева.

  От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца, както следва:

  -сумата 1512,48 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за  периода от месец юни до септември 2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

  -сумата 122,94 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

  -разноските по делото.

   Ответната страна  е представила в срок отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове.

    В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа предявените искове по основание, но прави изменение на размера на исковете съобразно заключението на вещото лице, като иска за неплатено трудово възнаграждение се намалява на 1336,27 лева, а претенцията по чл.224, ал.1 от КТ се увеличава на 180,39 лева.

  Ответно дружество  не се представлява в съдебно заседание.

  Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

  Ищецът А.В. е работил по трудово правоотношение в ответното „Вини” АД до 28.09.2015г., като трудовото му правоотношение е прекратено.

  За периода от месец юни 2015г. до 28.09.2015г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение по ведомост в размер общо на сумата 1336,27 лева, което не му е изплатено и е с приспаднати удръжки.

  За периода на работа в ответното дружество ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск  за 2015г. в размер на 9 дни. По ведомост за месец септември му е начислено от работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 158,11 лева с приспаднати удръжки, но действителният размер на обезщетението е в размер на 180,39 лева с приспаднати удръжки, като сумата не е изплатена.

  Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Т., в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

    Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

    Исковата претенция с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение е допустима, а разгледана по същество е изцяло  основателна в размера след намалението й. Безспорно се установи, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ да заплати на ищеца в срок полагащото се трудово възнаграждение за месеците от юни до септември 2015г. В случая неплатеното възнаграждение за посочените  месеци  възлиза общо на 1336,27 лева с приспаднати удръжки и е начислено по ведомост, но не е заплатено. 

    Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1336,27 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за горепосочените месеци, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба на 13.11.2015г. до окончателното изплащане.

    Исковата претенция с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера след изменението. Безспорно се установи прекратяването на трудовото правоотношение между страните и правото на ищеца да получи обезщетение за неизползваните девет дни платен годишен отпуск за 2015г. в общ размер на 180,39 лева. Тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба на 13.11.2015г. до окончателното изплащане.

   Основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските по делото, които са в размер на 300 лева.

   По правилата на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт направените разноски за вещо лице в размер на 150 лева, както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 103,45 лева.

  На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение.

  Ръководен от гореизложеното, съдът

                                                  Р          Е          Ш         И         :

  ОСЪЖДА  „ВИНИ” АД, ЕИК 119030893, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Търговска” №1, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на А.И.В. с ЕГН-********** ***, както следва:

  -сумата 1336,27 лева /хиляда триста тридесет и шест лева и 27 стотинки/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от месец юни2015г. до 28.09.2015г. включително с приспаднати удръжки, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.11.2015г. до окончателното изплащане;

  -сумата 180,39 лева /сто и осемдесет лева и 39 стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. с приспаднати удръжки, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.11.2015г. до окончателното изплащане;

  -сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

  ОСЪЖДА „ВИНИ” АД, ЕИК 119030893, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Търговска” №1, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице и държавна такса в размер на  103,45 лева /сто и три лева и 45 стотинки/.

  ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: