Р Е Ш Е Н И Е №121

 

                               Гр.Сливен,18.02.2016г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд,гражданска отделение,VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на десети февруари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

 

при участието на секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното гр.д.№ 4571 по описа за 2015г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът твърди, че  се познава с ответника от 2004 и през м. 06.2010 г. в телефонен разговор ответника го е помолил да му даде в заем сумата от 4600 лв., като му е казал, че сумата му е необходима да си закупи материали за работата си. Сочи се, че страните са се уговорили до една година сумата да бъде върната. Твърди се, че на 30.06.2010 г. ищеца е предал на ответника сумата 4600 лв., с уговорката, че до 30.06.2011г.,  ще бъде върната на ищеца. След изтичане на уговорения срок, ищеца е поискал да му бъде върната сумата, но ответника му е отказал, че има финансови затруднения. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба, сумата не е изплатена. Сочи се, че през 2013 г. ответника се е обадил на ищеца и му е казал, че е влязъл в затвора и иска ищеца да отиде да го види. Твърди се, че страните многократно са се чували по телефона и ответника е  намирал оправдание  за задължението си да върне сумата Твърди се, че ищеца е изпратил писмена покана за доброволно изпълнение, която е получена от ответника на 29.01.2015 г.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от  4600 лв., представляваща дължима главница по договор за заем, ведно със законната лихва за забава от 30.06.2011 г. до 26.11.2015 г. в размер на 2072.33 лв., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Поискано е, да бъдат присъдени на ищеца направените по делото съдебни разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск за връщане на дадената в заем сума, като такъв с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен иск за лихва, като такъв с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че на 30 юни 2010 г. ищеца е предал лично и в брой на ответника сумата от 4600 лв.,  че страните са се уговорили сумата да бъде върната до 30.06.2011 г., че страните са се уговорили, че ако сумата не бъде върната до 30.06.2011 г. се дължи лихва, че страните са разговаряли многократно и ответника е обещавал да върне дадената в заем сума, е негова.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че е предал лично и в брой на ответника сумата от 4600 лв., че страните са се уговорили ответника да върне сумата до 30.06.2011 г. и по отношение на факта, че страните са уговорили лихва върху заемната сума, ако не бъде изплатена на 30.06.2011 г., е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, постъпила е молба от адвокат пълномощника му да бъде отложено делото.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован  се явява лично и моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени  и гласни доказателства , а основание чл. 235, ал. 2  от ГПК, намира за установено от  фактическа страна следното:

Съдът не кредитира, представената към исковата молба покана от ищеца М.Г.Р. до ответника П.Г.П., т.к в нея е посочена предадена в заем сума в размер на 5600лв на 30.06.2010г., а в исковата молба се твърди, че дадената в заем сума е в размер на 4600лв.Второ въпросната покана е подписана само и единствено от ищеца и удостоверява изгодни за него факти.

Поканата е връчена лично на ответника на 29.01.2015г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По основателността  на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният осъдителен иск за  осъждане на  ответника да заплати на ищеца сумата от 4600 лв. , представляваща дадена по договор за заем на 30.06.2010 г. от ищеца на ответника, ищецът следваше да докаже в настоящото производство по пътя на главното, пряко и пълно доказване елементите  на фактическия състав на сключения договор за заем: съгласие между ищеца М.Г.Р. и ответника П.Г.П. за сключването на договор за заем, предаването на сумата от 4600лв по договора за заем, датата на сключване  на договора за заем, договарянето между страните за връщане на съответната сума. Съдът намира, че в настоящото производство ищцовата страна не е доказала по надлежен ред исковата си претенция и не е доказала нито един от елементите на фактическия състав на сключването на договор за заем, в който от страна на заемодателя са били  предоставени на заемателя на 30.06.2010г. сумата от 4600 лв.  Договора за заем е неформален договор и може валидно да бъде сключен, без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари /както се претендира в случая/ срещу поемане на задължение на насрещната страна да върне предоставената вещ или сума пари по количество. В настоящия процес с ангажираните от ищцовата страна доказателствени средства, не се установиха твърденията на ищеца за сключването на договор за заем между страните по делото.

С оглед изложеното, настоящия състав намира, че не са налице елементите  от фактическия състав на разпоредбата на чл.240 ал. 1 от ЗЗД. Недоказаността на предоставянето на паричната сума от ищеца на ответника по делото, както и недоказаността на уговореното насрещно задължение за връщане на парите, в какъв срок следва да се върнат,  влече като последица отхвърляне на предявения осъдителен иск за връщане на сумата.  Наличие на договор за  заем, както и конкретните дати на сключването на договора за заем, предаването на сумата, уговарянето на конкретен срок за връщането на сумата обосновава разбирането на съда за недоказаност на иска по основание, поради което същия следва да се отхвърлен, като неоснователен.

По направената претенция за осъждане на  ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 2072.33 лв. за периода от 30.06.2011г. до 25.11.2015г., с оглед на недоказаността на главния иск за връщането на дадената в заем сума, съдът намира, че е недоказан и акцесорния иск, с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца  законната лихва от  датата на даване в заем на сумата от 2072.33 лв. за периода от 30.06.2011г. до 25.11.2015 . Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД заемателят дължи лихва, само ако е уговорено изрично. В настоящото производство не се доказа нито един от елементите на сключения договор за заем и не се представиха никакви доказателства – писмени  , че страните са договорили лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният акцесорен иск следва да бъде отхвърлен , като неоснователен.

Така мотивиран, Сливенският районен съд

 

                                                        Р    Е    Ш    И    :

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният  осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД  от М.Г.Р., ЕГН ********** *** за осъждане на П.Г.П.,*** да му заплати сумата от 4600 лв. / четири хиляди и шестстотин лева/по договор за заем, сключен на 30.06.2010 г.,ведно със законната лихва за забава, считано  от 26.11.2015г. до окончателното изплащане на главницата,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД  от М.Г.Р., ЕГН ********** *** за осъждане на П.Г.П.,*** да му заплати мораторна лихва за забава в размер на  2072.33 лв./две хилади седемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ за периода от 30.06.2011г. до 25.11.2015, като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: