Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е         

 

гр.Сливен,  18 април  2016  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на    дванадесети април   през две хиляди и  шестнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 5063/2015  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск  с  правното си основание  чл.  55, ал. 1  от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД  и цена на иска 230.94 лева.

    

В Исковата си молба  ищецът   -  ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМЧЕСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА  чрез адв. Т.Ч. ***  завява, че  ответницата -  Ю.А.Ч.   е била в трудови правоотношения със  социалната институция на длъжност „трудотерапевт”.

Със Заповед № 07 от 1 юни 2015 г., считано от същата дата трудовото й правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие.  На същата дата  ответницата е подписала Споразумение по силата на което се е задължила в срок от един месец да възстанови сумата 220.62 лева, която   получила от работодателя си за работно облекло. Смисълът на този акт и действие било  отпаднало основание.   Тези средства били целеви и се давали на работниците и служителите за работно облекло, но получената  от ответницата престация не можела да бъде използвана по предназначение, поради прекратителното действие на цитираната заповед.   

На 23 юли 2015 г. изпратили Покана за доброволно изпълнение, което ответницата получила на 30 юли 2015 г., но до настоящия момент тя не била възстановила претендираната от тях сума за работно облекло.

Изложеното им давало основание да твърдят, че ответницата неоснователно се е обогатила, поради  което за ищеца възниквал правен интерес да предявят вземането си по съдебен ред.

Предвид изложеното  моли съда  да  постанови решение  с което  да осъди ответницата Ю.А.Ч. да възстанови  на ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМЧЕСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА   сумата 220.62 лева, представляваща авансово предадени й средства за закупуване на работно облекло на отпаднало основание, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното заплащане на главницата.

Претендира се лихва за  забава върху главницата в размер на 10.32 лева, считано от 1 юли 2015 г. до завеждане на Им.

Претендират се    разноски по делото .       

В дадения едномесечен срок е подаден Отговор   от ответницата с който се оспорва предявения иск  по основание и размер. Липсвали в ИМ обстоятелства от които да се установи каква сума,  как е определена тя, на какво основание и за какъв период е изплатена за закупуване на работно облекло. При прекратяване на Трудовия договор не й било заявено, че има задължения. Заявява, че приложеното към ИМ писмено доказателство – Споразумение от 1 юни 2015 година  не е подписано от нея, поради което оспорва истинността на документа.

    В с.з. ищецът, редовно призован  се  представлява от адв. Т.Ч. ***, който поддържа  ИМ от името на законния представител на ищцовото дружество.      

            Ответницата, редовно призована    се представлява от адв. Рада ИЛИЕВА, която  оспорва иска по основание и размер и поддържа изложеното в Отговора на ИМ, включително и оспорването на основание чл. 193 от ГПК на приложеното като доказателство Споразумение.  

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 Със Заповед № 7 от 1 юни 2015 г. е прекратено  трудовото правоотношение на Ю.А.Ч.  на основание чл. 3251 ал. 1 , т. 1 от КТ. Заповедта е получена от ответницата срещу подпис на същата дата – 1 юни 2015 г.

Представено е Споразумение между  Директора на ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМЧЕСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА   и ответницата Ю.А.Ч.  относно дължимите парични средства при напускане.  Споразумението е подписано  от Задълженото лице Ю.Ч., Директор З.С., Присъствали: Марияна Симеонова – гл. счет-л и Анна Пашамова – касиер.    

     На  23  юли 2015 г.  до ответницата е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена лично на  30 юли 2015 г.

     В първото по делото с.з. на 16 февруари 2016 г. на основание чл. 193 от ГПК е  открито производство по оспорване   на Споразумение от 1 юни 2015 г.  между Директора на ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМЧЕСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА   и ответницата Ю.А.Ч..

     По делото е назначена съдебно-графологична експертиза по която вещото лице Ю.Г. заявява, че  Ю.А.Ч. не е изпълнила подписа положен след „Задължено лице” в Споразумение между ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМЧЕСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА   и Ю.А.Ч. на 1 юни 2015 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която К.К. в заключение заявява, че със Заповед № РД 15 – 2317 от 11 февруари 2014 г. на Кмета на Община Сливен за 2014 г.  се определя сумата, която трябва да се изплати -  до 340 лева.  През 2014 г. поради липса на парични средства Общината не превежда пари. Съгласно Списък на работниците и служителите на които се полага работно облекло под № 15 е Ю.А.Ч.. Полага се – Туника и панталон летни – 2 бр. на стойност 41.04 лева, Туника и панталон зимни – 2 бр. на стойност 41.04 лева, чехли – 51.60 лева,  доплащане в размер на 206.32 лева.

Сумата от 206.32 лева  е изплатена през м. април 2015 г.

Със Заповед № РД 15 – 2317 от 11 февруари 2014 г. на Кмета на Община Сливен за 2014 г.  е определен размерът на средства за работно облекло за 2014  и одобрен  от  първостепенния разпоредител на бюджетни средства – Община Сливен.

За 2014 г.  поради липса на парични средства Общината не превежда пари и сумата от 206.32 лева за 2014 г. е изплатена през м. април 2015 г.

Към заключението вещото лице представя Протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен в която е дадено предписание работодателят да предостави работно облекло на всички работници и служители в съответствие с утвърдения списък за 2014 г. до 15.04.2015 г.

     Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

     Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като изготвени от специалисти в областта с необходимите знания и добросъвестност.

     Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

     Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли по следните съображения.

     Съдът квалифицира иска като такъв с пр. основание по чл. 55, ал. 1, трета хипотеза, а именно неоснователно обогатяване на отпаднало основание. В тази хипотеза основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

     Установи се , че ответницата е била в трудови правоотношения с ДВХУИ „Качулка”, като трудовото и правоотношение е прекратено със Заповед № 07/01.06.2015 г. по взаимно съгласие.

 Ищецът претендира ответницата да възстанови сумата 220.62 лв., представляваща авансово  предадени й средства за закупуване на работно облекло.

Позовават се на споразумение от 01.06.2015 г. , сключено между директора на ДВХУИ „Качулка” и Ю.А.Ч. с което последната  се задължила да възстанови сумата. Това споразумение беше оспорено от ответницата и открито производство по чл. 193 от ГПК.

От назначената и приета по делото експертиза се установи, че подписът в това споразумение не е положен от  Ю.Ч..

Съдът следва да се произнесе  с решението на осн. чл. 193, ал.2 от ГПК че оспорения документ е неистински и да го изключи от доказателствата по делото.

На осн. чл. 194 от ГПК споразумението от 01.06.2015 г., заедно с препис от решението следва да се изпрати на прокурора.

Искът е неоснователен и поради обстоятелството, че ответницата не е получавала суми за работно облекло за 2015 г.

Установи се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че със Заповед № РД 15 – 2317 от 11 февруари 2014 г. на Кмета на Община Сливен за 2014 г.  се определя сумата за работно облекло за 2014 г.  , която трябва да се изплати -  до 340 лева.  През 2014 г. поради липса на парични средства Общината не превежда пари. Съгласно Списък на работниците и служителите на които се полага работно облекло под № 15 е Ю.А.Ч.. Полага се – Туника и панталон летни – 2 бр. на стойност 41.04 лева, Туника и панталон зимни – 2 бр. на стойност 41.04 лева, чехли – 51.60 лева,  доплащане в размер на 206.32 лева.

За 2014 г.  поради липса на парични средства Общината не превежда пари и сумата от 206.32 лева за 2014 г. е изплатена през м. април 2015 г.

Със Заповед № РД 15 – 2317 от 11 февруари 2014 г. на Кмета на Община Сливен за 2014 г.  е определен размерът на средства за работно облекло само за 2014  и одобрен  от  първостепенния разпоредител на бюджетни средства – Община Сливен. Не се установи да е издадена Заповед с която да е утвърден размер на полагащо се работно облекло за 2015 г. , както и изплатена от работодателя сума на ответницата в претендирания размер за 2015 г.

Приет е като доказателство и Протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен в която е дадено предписание работодателят да предостави работно облекло на всички работници и служители в съответствие с утвърдения списък за 2014 г. до 15.04.2015 г. тъй като е установено , че суми за 2014 г. не са изплатени за работно облекло.

Предвид изложеното предявеният иск  за главница ще се отхвърли изцяло, ведно с претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 10.32 лв. за периода от 01.07.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба. 

     На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на  ответницата направените разноски в производството в размер на  315  лева заплатен  хонорар за вещо лице.     

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА  с ЕИК 0005906540638 със седалище и адрес на управление: с. Бюла, Общ. Сливен и съдебен адрес:***, офис № 4 чрез адв. Т.Ч. *** против Ю.А.Ч. с ЕГН  ********** *** иск с пр. Осн. Чл. 55, ал.1, т.3 от ЗЗД за заплащане на сумата  220.62 лв., представляваща получена на отпаднало основание за работно облекло за 2015 г. и сумата 10.32 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛНИ  и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УМЧЕСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище КАЧУЛКА  с ЕИК 0005906540638 със седалище и адрес на управление: с. Бюла, Общ. Сливен и съдебен адрес:***, офис № 4 чрез адв. Т.Ч. *** ДА ЗАПЛАТИ на  Ю.А.Ч. с ЕГН  ********** *** разноски за вещо лице в размер на 315 лева. 

 

ПРИЕМА на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК Споразумение от 01.06.2015 г. за неистински документ.

 

Препис от решението , ведно със Споразумение  от 01.06.2015 г. да се изпрати на РП- Сливен.

 

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СлОС..

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: