Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                              21.04.2016г.

                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 22 март през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 5109 по описа на съда за 2015 год., за  да се произнесе съобрази следното:                                       

         Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.213 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

         В исковата молба на ищцовото застрахователно дружество се твърди, че с платежно нареждане от 08.12.2010г.   е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2021,57 лева по застраховка „Каско” на лек автомобил с рег.№ СА 5195 КР,  по повод настъпило на 26.08.2010г. застрахователно събитие. Произшествието станало поради преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр.Сливен на бул.”Цар Симеон”. Настъпили вреди по автомобила, като ремонта бил извършен в сервиз, на който била изплатена горепосочената сума. За извършения оглед на автомобила били направени обичайните ликвидационни разходи в размер на 15 лева Сочи се, че след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу Община Сливен, която в качеството си на собственик на улиците носела отговорност.

          От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната община да заплати на ищцовото дружество сумата 2036,57 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение  и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода от три години преди завеждането на исковата молба в размер на 622,70 лева. Претендират се разноските по делото.

          В представения от страна на ответната Община Сливен писмен отговор на исковата молба се твърди, че предявените искове са неоснователни, а освен това се сочи, че е налице съпричиняване от страна на водача. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

          В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество, не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на исковете.

         Ответната Община Сливен, редовно призована не се представлява  в съдебно заседание.

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         С ищцовото ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №68 е била сключена застраховка „Каско на МПС” за автомобил с рег.№ СА 5195 КР , със срок на действие от 19.05.2010г. до 18.05.2011г.

          На 26.08.2010г. в гр.Сливен, при движение по бул. ”Цар Симеон” горепосоченият автомобил попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на това настъпило ПТП с материални щети по автомобила на обща стойност 2343,05 лева.

           Не се установява водачът на автомобила да е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

           Във връзка с произшествието в ищцовото дружество била образувана преписка по щета и била констатирана гореописаната щета по автомобила. На 08.12.2010г. на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата 2021,57 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско МПС”.            На ответната община е връчена през 2011г. с обратна разписка покана от ищцовото дружество за възстановяване на сумата, като е предоставен срок за плащане, но такова до момента не е налице. Обичайните ликвидационни разходи са в размер на 15 лева.

           Размерът на мораторната лихва върху сумата 2036,57 лева за периода от 15.07.2012г.  до завеждането на исковата молба на 15.07.2015г. е 622,70 лева.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени  доказателства  и заключението на вещото лице, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви. По отношение на размера на мораторната лихва, съдът извърши собствени изчисления.

            Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

           Предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ за заплащане на сумата 2036,57 лева е допустим и основателен.

           Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ след заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения спрямо деликвента. Несъмнено в случая между обезщетения собственик на автомобила и ищцовото дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС”. Също така е безспорно и обстоятелството, че автомобила е бил управляван при настъпването на произшествието от водач, който при движение в гр.Сливен е навлязъл в дупка, която не е била сигнализирана и обезопасена, като това е довело до настъпилото увреждане на автомобила. Самото ПТП е настъпило на територията на града и ответната Община Сливен носи отговорност за причинени вреди от недостатъци на общинските пътища и улици, които като собственик е длъжна да поддържа. Категорично е установено и обстоятелството, че за ремонта на увредения автомобил е изплатено и застрахователно обезщетение в размер на сумата 2021,57 лева, а ликвидационните разходи са в обичайния размер от 15 лева. В случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на лицето, управлявало автомобила, тъй като не е установено да е имало техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като възприеме своевременно наличната дупка.  При това положение исковата претенция по чл.213 от КЗ следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба на 107.2015г. до окончателното й изплащане.

          Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 15.07.2012г. до завеждане на исковата молба е допустима и основателна. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД за изпадането на длъжника в забава  е необходима покана, каквато в случая е била връчена. Поради това иска следва да се уважи изцяло в пълния претендиран размер.

          По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на 681,46 лева.

          Ръководен от горното, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр.Сливен, бул.„Цар Освободител” №1 ДА ЗАПЛАТИ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №68, както следва:

 -  на основание чл.213 от КЗ /отм./ главница в размер на сумата 2036,57 лева /две хиляди тридесет и шест лева и 57 стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета №169323/2010г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.07.2015г. до окончателното й изплащане;

-  сумата 622,70 лева /шестстотин двадесет и два лева и 70 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2012г. до 15.07.2015г.;

-сумата 681,46 лева /шестстотин осемдесет и един лева и 46 стотинки/, представляваща разноски по делото.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: