Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 285

гр.Сливен, 07.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5416 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е бързо и се движи по реда на Глава ХХV ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.

Ищцата твърди, че се намирала в трудово правни отношения с ответника-работодател от 24.03.2014г. Работила на длъжност „фризьор” с месторабота гр.Сливен, ул.”Лъдженска” № 1А. Сочи, че на 07.11.2015г. разбрала, че е бременна, а когато споделила това с управителя на фирмата, той се ядосал, казвал, че сега не било подходящо време да ражда и трябвало да изчака докато неговите деца-близнаци тръгнат на училище. Твърди още, че на 09.11.2015г.  до 12.11.2015г. била приета на лечение в болнично заведение, а за това уведомила управителя на 09.11.2015г., когато той отишъл да получи служебната карта за телефон. Болничния лист бил занесен от свекървата на ищцата  на 12.11.2015г. и предаден на управителя, заедно с номера на банковата сметка, по която следвало да се изплатят. На 15.11.2015г. ищцата разбрала от служител на Дирекция „Инспекция по труда”, че била уволнена. Сочи, че направила справка на 11.11.2015г. в НАП, но към него момент нямало данни за прекратяване на трудовия й договор. Твърди, че болничния лист от месец ноември 2015г., както и един от месец март 2015г. не били предадени от работодателя, поради което подала на 15.12.2015г. жалби в Инспекция по труда, както и в НАП. На същата дата установила, че работодателят уведомил НАП за прекратяване на трудовия договор на 09.11.2015г. От отговора на жалбата си от Инспекция по труда ищцата разбрала, че в трудовото й досие се съдържали предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за прекратяването, като било отбелязано в тях, че са връчени при отказ на ищцата, удостоверен със свидетели. Ищцата твърди, че работодателят й не е връчвал никакви документи и тя не е отказвала да подписва такива, а също, че злоупотребил с правата си, нарушил и заобиколил закона, доколкото била уволнена без работодателя да получи съгласие на инспекцията по труда. Твърди, че работодателят с цел да уволни ищцата уведомил НАП, че прекратява дейността  на дружеството „М-Стил 76” ЕООД, като в същото време продължил да работи в същия фризьорски салон, но от името на едноличен търговец, като всички работещи при ответника лица били назначени при едноличния търговец. Така формално в салона работела друга фирма, като в действителност нищо не било променено, освен касовия апарат. Там работели същите хора, като дейността формално  се продължила от името на друг търговец. В салона работели управителя на ответното дружество Мустафа Саддулов, съпругата му Елиф Саддулова и нейната сестра Дуржан Джамбазова.

Иска се от съда признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди него длъжност „фризьор”. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответното дружество е депозиран. С него се оспорват исковете, като неоснователни. Ответното дружество- работодател чрез представителя по закон – неговия управител сочи, че ищцата била приета на работа, като към него момент нямала никакви умения. От управителя и неговата съпруга, ищцата  била приета и като близка приятелка. Последната споделяла дори личните си проблеми и винаги, когато имала нужда от помощ такава й била предоставяна, вкл. и финансова. През 2015г. поради влошаване финансовото състояние на фирмата и редица семейни проблеми, управителят на ответното дружество взел решение да прекрати дейността му. Това решил да направи на 09.11.2015г., от която дата имал възможност да предостави помещението – салон под наем. Твърди, че месец преди това на 09.10.2015г. връчил предизвестие на ищцата, но тя отказала да го подпише, поради което отказа бил оформен чрез свидетели. От този момент отношението на ищцата се променило рязко и тя по всякакъв начин се стараела да внесе напрежение и интриги сред колегите. Сочи, че на 06.11.2015г. връчил на всички работещи заповеди за прекратяване на трудовите им правоотношения, считано от 09.11.2015г., от която дата било вписано и прекратяване на дейността на предприятието в НАП. Ищцата съобщила на управителя, че няма как да бъде уволнена, тъй като щяла да излезе в болнични, както и сторила, считано от 09.11.2015г. На тази дата бил сключен договор за отдаване на помещението под наем на ЕТ” ДУРЖАН ДЖАМБАЗОВА”, която искала да работи в помещението с нейната фирма, както и да сключи трудови договори с някои от работниците. Търговецът наемател сключил трудови договори с подбрани от него работници и ищцата не би могла да държи този търговец отговорен, че не е избрал да сключи трудов договор и с нея.

Иска се от съда отхвърляне на предявените искове. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Р.Д.  работила по трудово правоотношение в ответното търговско дружество „М-СТИЛ-76” ЕООД гр.Сливен на длъжност „фризьор”, на 8 часов работен с място на работа  - фризьорски салон, находящ се в гр.Сливен, ул.”Лъдженска” № 1 и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лв. Трудовият договор бил сключен със срок до 24.09.2015г. /арг. от Трудов договор № 11/24.03.2014г./.

На 09.01.2015г. и 06.07.2015г.  страните сключили допълнителни споразумения към трудовия договор, с които променили размера на трудовото възнаграждение, а именно на 360 лв., съответно на 380 лв. месечно.

На 24.09.2015г. с допълнително споразумение страните изменили трудовото правоотношение от срочно на такова за неопределено време.

На 09.11.2015г. ищцата Р.Д. била приета в болнично заведение с диагноза” заплашващ аборт” и съответно изписана на 12.11.2015г.

На 09.11.2015г. между трети неучастващи в производството страни, а именно управителя на ответното дружество, действащ обаче като управител на ЕТ ”МУСТИСТИЛ- МУСТАФА БАЙРЯМОВ” с.Ябланово, обл.Сливен и Дуржан Сюлейманова Джамбазова, като управител на ЕТ ”ЕСИ-ДУРЖАН ДЖАМБАЗОВА” бил сключен договор за наем на фризьорския салон, в който работила ищцата за  отдаването му под наем за периода от 09.11.2015г. до 31.12.2016г.

От справка, издадена на 11.11.2015г. от НАП, ТД Бургас, офис Сливен се установява, че към тази дата не било подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор с ищцата.

От справка, издадена на 20.01.2016г. от НАП, ТД Бургас, офис Сливен се установява, че на 16.11.2015г. било входирано уведомление за прекъсване дейността на ответното дружество, считано от 09.11.2015г.

На 16.11.2015г.  между работещите във фризьорския салон бивши служители на ответника  - Елиф Садуллова и Десислава Михнева от една страна и ЕТ” ЕСИ-ДУРЖАН ДЖАМБАЗОВА” от друга били сключени трудови договори за длъжностите „фризьор”, съответно „маникюрист”. Такъв договор бил сключен и от управителя на ответника, но в качеството му на физическо лице за назначаването му като „фризьор” в ЕТ” ЕСИ-ДУРЖАН ДЖАМБАЗОВА”. За сключените трудови договори на 16.11.2015г. било входирано уведомление в НАП, ТД Бургас, офис Сливен, като било отхвърлено уведомлението по отношение управителя на ЕТ” ЕСИ-ДУРЖАН ДЖАМБАЗОВА”, поради некоректни данни.

На 15.12.2015г.  ищцата депозирала жалба до ТП НОИ гр.Сливен, за това, че ответника-работодател, в частност управителя не предавал своевременно болничните листи, издадени на ищцата, поради което тя не получавала плащане по тях.

С писмо от 21.12.2015г.  Дирекция „Инспекция по труда” гр.Сливен уведомила ищцата, че била извършена проверка по неин сигнал, като било установено, че в трудовото й досие се съхранявало предизвестие, връчено от работодателя при условията на отказ в присъствието на свидетели, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на която също било отразено отказ на ищцата да подпише тази заповед.

От справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори при ответното дружество за периода от 01.01.2015г. до 29.02.2016г. се установява, че трудовите договори с ищцата Р.Д., Десислава Михнева и Елиф Садуллова били прекратени, считано от 09.11.2015г. Трудовия договор с Димитър Въндев  бил прекратен считано от 26.02.2016г., а този с Дуржан Джамбазова бил все още действащ.

По отношение на оспорените три документа, представени от ответника, а именно Протокол от проведено заседание на 02.10.2015г., Предизвестие № 01/09.10.2015г. и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата № 12/06.11.2015г., относно датата им на съставяне съдът приема, че ответното дружество не проведе надлежно доказване и не установи достоверност на датите на съставяне на тези три документа.

По отношение на Предизвестие № 01/09.10.2015г. /л.19 от делото/ и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата № 12/06.11.2015г. / л.20 от делото/ съдът приема, на основание чл.181, ал.1 ГПК за дата на съставянето им 21.12.2015г., доколкото в известен смисъл тяхното съдържание се възпроизвежда в писмо на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Сливен изпратено до ищцата / като официален документ/, т.е. към тази дата тези два документа вече са били съставени и съществували в трудовото досие на ищцата.

Що се отнася до третия частен документ Протокол от проведено заседание на ответното дружество на  02.10.2015г., съдът приема за дата на съставяне на този документ 18.01.2016г. – датата на която документа бил представен пред съда, като приложение на отговора на исковата молба.

Съдът приема на основание чл.161 ГПК, че ответното дружество фактически продължило да развива своята дейност във фризьорския салон и след 09.11.2015г. – датата за която управителя уведомил НАП, че прекъсва дейност. Това е така, тъй като ответникът не представи изискания от него отчет от касов апарат след тази дата, за което беше задължен в открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2016г.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства.

Показанията на свидетелите Добрин Йорданов и Иванка Стоянова сочат, че ищцата работела във фризьорския салон на ответното дружество, като фризьор. На 06.11.2015г. ищцата била на работа и там си направила тест за бременност. Тъй като бил положителен, тя споделила радостта си на всичките си колеги, вкл. и на управителя на салона. На следващия ден 07.11.2015г. ищцата отишла в салона на работа от 03:00 часа сутринта, тъй като трябвало да правят много прически за предстоящо сватбено тържество, на което било поканено и семейството на ищцата.

На 09.11.2015г. ищцата посетила лекар, тъй като не се чувствала добре. Била приета в болница за няколко дни. На 12.11.2015г. била изписана, а издадения болничен лист бил занесен и предаден във фризьорския салон още на същия ден от свидетелката Стоянова. Тогава никой в салона не е уведомил свидетелката, че ищцата е уволнена. Тъй като тя имала предадени и предходни болнични листи, но не получавала от НОИ заплащане по тях на 15.12.2015г. отишла да разбере на място какво се случва. Тогава разбрала, че тези листи не били предавани в  НОИ и тогава подала жалба. По-късно й било отговорено от инспекция по труда, че всъщност била уволнена от 09.11.2015г. Във фризьорския салон продължавало да се извършва същата дейност и там работели управителя на ответника и старите служители.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които  съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели и ги цени като незаинтересовани от изхода на делото, тъй като са последователни, житейски логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират, както едни с други, така и с представените по делото писмени доказателства / трудов договор, епикриза, жалба, депозирана от ищцата до НОИ, отговор от инспекция по труда/.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна - чл.344, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.328, ал.1, т.1 КТ са допустими.

Разгледан по същество главният иск за признаване уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 12/06.11.2015г. и приета от съда дата на съставяне 21.12.2015г. на управителя на ответното дружество за незаконно и неговата отмяна е основателен и като такъв следва да се уважи.

Основанието на което е прекратен трудовия договор с ищцата от страна на ответника-работодател с предизвестие е „закриване на предприятието” – чл.328, ал.1, т.1 КТ.

Закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект - работодател, от което следва и преустановяване на производствената му, административна или друга работа. Предметът на дейност, с оглед на който то е създадено и за реализирането на който са сключени трудовите договори вече не съществува и те се явяват ненужни. Предприятието-работодател занапред няма да съществува, а създадените с него трудово-правни връзки, се прекратяват изцяло, по отношение на всички работници и служители. Фактическият състав "закриване на предприятието", като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно.

В конкретния правен казус ответникът, чиято е доказателствената тежест, с оглед вида на предявените искове не установи фактически прекратяване на дейността си, както и заличаване на търговското дружество като правен субект. Напротив в процеса безспорно се установи, че оспорените три документа, въз основа на които е извършено и самото уволнение са съставени не на датите, посочени в тях, а доста по-късно и за целите на един евентуален бъдещ трудов процес. Безспорно се доказа, че и след датата, на която управителя на работодателя прекратил дейността на дружеството не са били прекратени всички трудови договори на работниците/служителите. За този факт свидетелства прекратяването на трудовия договор със счетоводителя на ответника, считано от 26.02.2016г., т.е. почти 4 месеца след мнимото прекратяване на дейността на дружеството /09.11.2015г./, както и  писмен документ – справка, установяваща наличие на все още действащ трудов договор между ответника и един от неговите служители Дуржан Джамбазова. Освен това не е възможно да бъде връчено предизвестие на ищцата на 09.10.2015г. месец преди уволнението й, доколкото този документ не е бил съставен на посочената в него дата.

Всъщност управителят на работодателя изготвил редица писмени документи, съответно уведомления до НАП, както и сключил сделка /договор за наем/ с трети лица и от името на друг също „недействащ” търговец – ЕТ „МУСТИСТИЛ-МУСТАФА БАЙРЯМОВ”, прекъснал дейност още на 01.04.2009г. с единствената цел да заобиколи закона и да прекрати трудовото правоотношение на ищцата без да иска предварително разрешение за това от инспекцията по труда, съобразно чл.333, ал.5 КТ.

Ето защо съдът счита искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението на ищцата Д. за основателен, поради което бива уважен, а Заповед № 12/06.11.2015г. на Управителя на „М-СТИЛ 76” ЕООД гр.Сливен, с което е извършено следва да бъде отменена.

Основателността на главния иск, обуславя основателност и на акцесорния иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “фризьор” в ответното дружество  „М-СТИЛ 76” ЕООД гр.Сливен.

С оглед изхода на правния спор деловодните разноски, сторени от ищцата следва да се присъдят в тежест на ответното дружество. Последното бива осъдено да заплати на ищцата разноски в размер на 380 лв. платен адвокатски хонорар.

Ответното дружество следва да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 100 лева / по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска/ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.328, ал.1, т.1 КТ УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 12/06.11.2015г. на Управителя на „М-СТИЛ 76” ЕООД гр.Сливен, ЕИК: 200656483, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Веслец”, с която, считано от 09.11.2015г е прекратено трудовото правоотношение на Р.Т.Д., ЕГН: ********** ***.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Р.Т.Д., ЕГН: ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност “ФРИЗЬОР” в „М-СТИЛ 76” ЕООД гр.Сливен, ЕИК: 200656483, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Веслец” № 14, представлявано от управителя Мустафа Байрямов Садуллов.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „М-СТИЛ 76” ЕООД гр.Сливен, ЕИК: 200656483, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Веслец” № 14, представлявано от управителя Мустафа Байрямов Садуллов ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Д., ЕГН: ********** *** сума в размер на 380 лв. /триста и осемдесет лева/.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „М-СТИЛ 76” ЕООД гр.Сливен, ЕИК: 200656483, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Веслец” № 14, представлявано от управителя Мустафа Байрямов Садуллов ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 100 /сто/ лева.

 

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: